Р
Е Ш Е
Н И Е
№20 Разград
16.Х.2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
18.ІХ. публично
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в състав:
Секретар:Дияна
Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. търг. 2017 №59
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №825/20.ІV.2017г.,
постановено по образуваното му на
производство гр.д.№1749 по опис за 2016г. , състав на РРС е уважил частично иска,
предявен на осн.чл.79 ЗЗД от „Домремонтстрой – 99“ЕООД
против Община Цар Калоян, като в изпълнение на поето по договор за строителен
надзор парично задължение, е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 435,00лв.
До първоначалният му размер от
7 980,00лв., предявеният на това основание иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Като неоснователен и недоказан - поради ненастъпила
изискуемост на дължимото по договора парично вземане, съдът е отхвърлил изцяло иска, предявен на осн.чл.86 ЗЗД от „Домремонтстрой – 99“ЕООД
против Община Цар Калоян за дължими му
се в обезщетение за забава в периода от 18.ХІІ.2014 до 16.VІ.2016 –
1 214,48лв.
Недоволно от така постановеното решение,
ищцовото дружество обжалва същото в частта, с която са отхвърлени исковите му
претенции. Позовавайки се на неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, моли за отмяна на решението в тези му части и за уважаване
на исковете - на предявеното им основание и в пълния им размер.
В с.з., чрез процесуално представляващия го по пълномощия адв. Добрев, жалбоподателят развива
подробни съображения за установените с въззиваемата
страна търговски взаимоотношения и произтичащата от това приложимост на чл.301
ТЗ-относно процесната фактура №469/17.ХІІ.2014г., на която позовава
основателността на иска си по чл.79ЗЗД и
на чл.303аТЗ – във връзка с
изискуемостта на вземането по главницата, респ. дължимост на претендираната в обезщетение лихва за забава.
Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.
В законоустановен и предоставен й за това
срок, насрещната по жалбата страна не
се е възползвала от правото си на
отговор . При редовност в
призоваването, не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по
същество на жалбата с.з. В хода на същото депозира писмено становище, с което оспорва основателността
на жалбата и въвежда твърдение за приложимост на предвиденото в чл.16 от процесния
Договор №38/9.VІ.2014г., поради сключването му с въззивника в условията на ч.41
и сл. ЗОП(отм.). Оспорва размер на
вземането по главницата, твърдейки дължимост на същото съгласно
сключения с жалбоподателя договор. Оспорва като неоснователна претендираната в
обезщетение за забава мораторна лихва. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
му части като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Като подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жабата е
допустима.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. При иначе правилно дадената им квалификация, по съществото на исковете първоинстанционният
съд е постановил неправилен, необоснован
и незаконосъобразен съдебен акт. В този
си състав съдът намира, че установените
по делото факти не обосновават правните изводи, обективирани от
първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Обсъдени в съвкупност, както и във
връзка със своевременно заявените в тяхна защита становища
на страните, РОС приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 303а ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Между страните не се
спори, а и от доказателствата по делото се следва за безспорно, че считано от
9.VІ.2014г., като страни по търговски сделки -договори за строителен надзор
и инвеститорски контрол на два обекта(„Разширение на СОУ „Христо Ботев“ и „Изграждане на
спортен център“),
страните по делото са в търговски взаимоотношения, предпоставящи в задължение
на ответната Община Цар Калоян да заплати на въззивника възнаграждение
за престирано от него изпълнение на възложените му услуги. Приетите в
съдържанието им клаузи, позволяват квалифицирането на договори с №38 и №39(вж. л. л.10 и сл. по грд №902/16 на СсРС) като такива за изработка по см. на чл.258 и
сл.ЗЗД. Съгласно нормативната уредба, договорът за изработка е консенсуален и възмезден, а валидността му не е обвързана с
изискване за форма.
С дължимите в срока на чл.131 ГПК
процесуални действия, страните не са въвели спор относно изправността на жалбоподателя, като
изпълнител по договора за строителен надзор. Съгласно дефинитивната норма на
§1г от ДР на ТЗ, като лице по чл.5 ЗОП, Община Цар Калоян има качеството на публичен
възложител, което само по себе си не
е достатъчно, щото да обоснове
извод за сключване на процесния договор по реда на ЗОП. Недопустимо, при настъпила по см. на ч.131
ГПК преклузия, ответната община въвежда
твърдение за сключване на процесния
договор по реда и в условията на ЗОП, едва с депозираните в хода на
въззивното производство писмени бележки.
В
основание на исковете си, относимо на
заявената в петитум защита и като факт, материализиращ правото му на процесните
вземания, ищецът е въвел издадената от него фактура №469/17.ХІІ.2014г. В
реквизит на която (вж. д/во на л. 9,грд
№902/2016 на СсРС),
се съдържа текст, позволяващ преценка за
относимостта й към установеното в
предмет за изработка по Договор
№38/9.VІ.2014г. – „Разширение на СОУ“Христо Ботев“.
Фактурата е издадена на 17.ХІІ.2014г.,
подписана е от издателя, но не и за получател. С издаването й, като изпълнител
по договора ищцовото дружество предявява за заплащане възнаграждение в размер на 7 980,00лв.,
равняващо се на 70% от общо договорената за услугата цена от 11 400,00лв.
с вкл. ДДС. Плащането на 70% от общо договореното за услугата възнаграждение е предвидено като
междинно в разпоредбата на чл.3,ал.2, т.2 от процесния Договор №38/9.VІ.2014г.
В
приетото от страните и съда заключение (л.29 и
сл.грд№1749/2016 РРС), назначената ССЕ е установила, че фактура №469 е осчетоводена при жалбоподателя, вписана е в
дневника му за продажби и същият е
ползвал следващият се ДДС. При ответната Община процесната фактура №469 е
осчетоводена на отразената в нея дата на получаване - 17.ХІІ.2014г. и включена в подадената от нея Справка- декларация
по ЗДДС с вх.№1700-1080657/9.І.2015г.
С депозирано в срока за отговор възражение,
ответникът е оспорил изискуемост и дължимост на процесното вземане в
претендирания му размер, позовавайки се на цитираната по горе договорна клауза,
в съдържание на която е предвидено, че дължимото до 70% от възнаграждението
междинно плащане се изчислява
пропорционално на % изпълнени по обекта СМР, удостоверени с фактура и
протокол. В подкрепа на възражението си за недължимост на сумата, ответникът е
депозирал като доказателство - Договор №53/2.VІІ.2014г. вж.л31 и сл.,грд№902/16 на СсРС)., съгласно който, след проведена по реда на ЗОП процедура, е възложил на
ЕТ„Гарант-Тодор Костадинов -Петър Петров“ – трето за делото лице, изпълнението на СМР на обект „Разширение на СОУ „Христо
Ботев“-Цар Калоян“. Съгласно този договор, Община Цар Калоян се е задължила да заплати
на ЕТ„Гарант-Тодор Костадинов -Петър Петров“ възнаграждение в общ размер на 1 051 120,00лв.
с ДДС. Като, съгл. т.7, по постигнатата със строителя договорка, плащането на
възнаграждението е дължимо по следната „схема“:
- плащане в размер
на 20% от договорената стойност, дължимо авансово в срок от десет календарни
дни след подписване на Акт Обр.2(откриване на стр. площадка);
- междинни
плащания до 90% от общия размер на договореното възнаграждение, платими при
действително извършени СМР, над 10% от обема на възложените за изработка такива,
удостоверени с прилагане на Протокол за приемането им - Акт обр.19, пописан от
възложител, изпълнител и дружеството, осъществяващо строителния надзор и
контрол върху обекта.
- окончателно – след приключване на всички
СМР, удостоверени с прилагане на подписан Акт обр.16 и на всички книжа,
изискуеми се по Н-ба №3/31.VІІ.2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
За да отхвърли частично
предявения на осн.чл.266 ЗЗД иск, незачитайки процесната фактура №469 като
основание за плащане, РРС е приел, че като дължимо по см. на чл.3
от сключения между страните Договор за стр. надзор №38, задължението на възложителя за заплащане на
договореното в полза на ищеца междинно плащане е поставено в зависимост от дължимото му се, от третото за процеса лице,
изпълнение по Договор за строителство
№53/2.VІІ.2014г. Т.е., по см. на чл.25
ЗЗД същото е поето от възложителя под
т.нар. „отлагателно условие“.
С фактура
№922/3.VІІ.2014. и две платежни нареждания от 3.VІІ.2014г., приложени като
доказателство на л.11, 12 и 13 от грд №1749/16 на РРС, Община Цар Калоян
удостоверява извършено към изпълнителя
по Договора за изработка на СМР авансово плащане на 315 335,88лв. от общо
дължимото му се по договора възнаграждение. Платената сума надвишава
договорените като авансово плащане 20% със сумата от 105 111,88лв.
Въз основа на Протокол (вж.л.14 и сл.,грд№1749/2016 РРС), тристранно
подписан от страните по делото и изпълнителя по Договор №53/2.VІІ.2014г., на
17.ХІІ.2014г. Община Цар Калоян извършва към изпълнителя на СМР плащане на 224 518,03лв.(вж.ф.№1031
на л.30, грд №902/2016 СсРС)
страните по делото и изпълнителят по договора за СМР. Така платената
цена се твърди и не се оспорва от страните като междинно платена по Договор
№53/2.VІІ.2014г. за действително извършени и приети към 17.ХІІ.2014г. СМР. Същевременно,
подписаният и от страните по делото - Протокол за приети по Договор №53/2.VІІ.2014г
СМР е доказателство за престирана от
ищеца и приета от ответника услуга по сключения между тях Договор за строителен
надзор №38/9.VІ.2014г.
Във вариант,
съответен па поддържаното от ответника възражение, съгласно предвиденото в чл.3
от Договора и пропорционално на доказано приети на 17.ХІІ. 2014г. СМР на
стойност 224 518,03лв., вещото лице
е изчислило като следващото се на ищеца
междинно плащане в размер на 2 435,04лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, в този си състав от правна страна съдът приема главния иск за доказан по своето основание и в предявения
им размер. Обусловения от изхода му
акцесорен иск е доказан по основание и частично по размера си. Както вече се
установи, страните не спорят относно сключването на договор за изработка . По презумпцията на чл.287 във вр. с чл.1,
т.14 ТЗ сделката е търговска и
в установените на това основание
облигационни отношения се следва
съобразяване със специалните правила на ТЗ.
РРС
е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос - този за
значението на съставената от въззивника
и неподписана от ответника фактура №469 като доказателство за дължимостта на
претендираното с иска възнаграждение, в
отклонение от задължителната практика на ВКС. С постановените по реда на чл.
290 ГПК, Решение № 46/27.ІІІ.2008г. по т. д. № 454/2008г., Решение № 96/26.ХІ.2009г.
по т. д. № 380/2008г., Решение № 42/15.ІV.2010г. по т. д. № 593/2009 г., Решение
№ 92/7.ІХ.2011 г. по т. д. № 478/2010г., Решение № 109/7.ІХ.2011 г. по т. д.
465/2010 г., Решение № 34/22.ІІ.2010 г. по т. д. № 588/2009г и др., различни
състави на Търговска колегия при ВКС са се произнесли, че макар да не е
подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по
договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да
послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на
отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените
елементи на конкретната сделка; Отразяването на фактурата в счетоводните
регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в
справките-декларации по ЗДДС, съставляват признание за възникването и за
размера на задълженията, за които е съставена фактурата. Формално – фактурата
и установените от експерта действия по осчетоводяването й, не са оспорени от
ответната страна.
Последователна е практиката на
ВКС, че фактурата, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има
доказателствено значение за установените между страните облигационни отношения и е основание за плащане на уговореното
възнаграждение. Същата следва да бъде
ценена, и като доказателство за приемане на фактически извършените работи от
поръчващия (вж. Решение 138/ 17.Х.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на II т. о. и
Решение № 65/16.VІІ.2012 г. по т. д. 333/2011 г. на II т. о.). Процесната
фактура №469 е първичен счетоводен документ, с който ищецът, в качеството си на
изпълнител е документирал престацията на възложената му услуга към получателя
й. Действията по издаването й от ищеца и
осчетоводяването й при ответника са последващи на сключения между страните
Договор №38 и на доказано престираната, и приета по този договор услуга. В
контекста на предвиденото в чл.3 на Договор №38
за стр. надзор, в този си състав съдът приема, че с осчетоводяване на
процесната фактура, възложителят извънсъдебно е волеизявил съгласие за настъпване
на предпоставките на чл.266 ЗЗД , задължаващи го с плащане на договореното полза на жалбоподателя възнаграждение.
Основателността на главният иск
обуславя и основателност на акцесорното вземане за лихви, доколкото по делото
няма спор, че ответникът не е извършил плащане по него. В контекста на изложената фактическа обстановка , от
правна страна съдът приема, че
задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало
изискуемо с приемането на издадената от
изпълнителя фактура, чрез отразяването й
в счетоводните му книги. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има
действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение- чл. 84, ал. 2
ЗЗД, следствие на което е и изпадането на длъжника по това вземане в забава (вж. Р. № 158/7.ХІ.2013 г. по т. д. №
1128/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о). Вменяването в задължение на търговеца, чиято
работа е вече приета и изпълнителят е получил фактурата с посочена банкова
сметка, ***лащане, за да постави длъжника си в
забава, не намира опора в закона. Необходимост от повторна покана за плащане
към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на
забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка в противоречие с
Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.ІІ.2011 г.
относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изискванията на
Директивата са изрично въведени с новата разпоредба на чл. 303а /ДВ бр. 20/2013, приложима за договорите, сключени след
15.ІІІ.2013 г./.
Въззиваемата Община Цар Калоян е
"публичен възложител" по смисъла на § 1г от ДР на ТЗ, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП. Затова по аргумент
от императивната разпоредба на чл. 309а, ал. 3, изр. последно от ТЗ отговаря за
забавеното плащане на свое парично задължение чрез заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Която в случая, по
правилото на чл.303а, ал.3 ТЗ, съдът приема за доказано установена на 31.ХІІ.2014г. - датата,
на която изтича 14-дневния срок от получаване
на процесната фактура. Считано от тази дата и до дата на
предявяване на иска, при лиса на доказателства за предприето по фактурата
плащане, въззиваемата страна е в забава и дължи на жалбоподателя обезщетение в
размера на 1185.67лв.(изчислена с помощта на ел. калкулатор).
Като е отхвърлил исковете, въпреки тяхната доказаност по основание и до посочения по горе
размер, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени
действия, поради което спорът следва да се разреши по същество от настоящата
инстанция като за престираната и приета без възражения услуга, на въззивника следва
да се присъди дължимото му се възнаграждение
в размер на 7 980,00лв. и следващата
се в обезщетение за забавата му
мораторна лихва в размер на 1 214,50лв.,
С
оглед крайния изход на делото въззивното решение подлежи на отмяна и в частта
за разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на въззивника направените пред двете съдебни инстанции разноски в
размер на сумата 2 620,71лв., за което има и приложени списъци за разноски по чл.80 и
сл.ГПК
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Разградски окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №825/20.ІV.2017г. по гр.д.№1749/
2016г. по опис на РРС В
ЧАСТТА, с която предявеният от „Домремонтстрой –
99“ЕООД, ЕИК***, против Община Цар
Калоян иск за дължимо му се на осн. чл.
266, ал.1 във вр.с чл.79ЗЗД възнаграждение по ф.№469/17.ХІІ.2014г. е отхвърлен
като неоснователен за сумата от
5 545,00лв. , представляваща разлика между уважения по иска размер от
2 435,00лв. до първоначално предявения такъв от 7 980,00лв.
ОТМЕНЯ Решение
№825/20.ІV.2017г. по гр.д.№1749/ 2016г. по опис
на РРС В ЧАСТТА, с която като
неоснователен е отхвърлен иска, предявен на осн.
чл. 303аТЗ във вр. с чл.86ЗЗД от „Домремонтстрой – 99“ЕООД, ЕИК***, против Община Цар
Калоян за 1185.67лв., дължими му се в обезщетение
за забава на поето по ф.№469/17.ХІІ.2014г.
парично задължение за времето от 31.ХІІ.2014
до 16.VІ.2016г. , както И В ЧАСТТА му за
разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на Домремонтстрой – 99“ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.Силистра, ул.“Добрич“№35 сумата 5 545,00
лв. /пет хиляди петстотин четиридесет и пет лева/, дължима на осн. чл. 266,
ал.1 във вр.с чл.79ЗЗД като
възнаграждение за строителен надзор по ф.№469/17.ХІІ.2014г. ,
ведно със законна лихва, считано от
17.VІ.2016г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на Домремонтстрой – 99“ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.Силистра, ул.“Добрич“№35 сумата 1185.67
лева лв.(хиляда сто осемдесет и пет лева,
и шестдесет и седем стотинки), дължима на осн. чл. 309аТЗ във вр. с чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на дължимо по ф.№469/17.ХІІ.2014г. възнаграждение за
времето от 31.ХІІ.2014 до 16.VІ.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №825/20.ІV.2017г. по
гр.д.№1749/ 2016г. по опис на РРС В ЧАСТТА, с която като неоснователен е отхвърлен искът,
предявен на осн. чл. 303аТЗ във вр. с чл.86ЗЗД от „Домремонтстрой
– 99“ЕООД, ЕИК***, против
Община Цар Калоян за 28,91 лв., дължими му се в
обезщетение за забава на поето по
ф.№469/17.ХІІ.2014г. парично задължение
за времето от 18.ХІІ.2014 до 30.ХІІ.2014г.
На
осн. чл.78ГПК ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на Домремонтстрой – 99“ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Силистра, ул.“Добрич“№ деловодни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 2 620,71лв.(две хиляди шестстотин и двадесет лева, и петдесет
стотинки).
В
останалата си част, като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.
Решението
на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.