Р
Е Ш Е
Н И Е
№26 Разград
6.ХІ.2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
2.Х. публично
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в състав:
Секретар:
Светлана Лазарова
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ДИЛЯНА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. търг. 2017 №61
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №68/27.ІV.2017г.,
постановено по образуваното му на
производство гр.д.№581 по опис за 2016г. , състав на КРС е уважил частично исковете,
предявени в условия на обективно
съединяване от Д.П.Д., ЕГН********** против ЗП Н.Б. Д. ЕИК**********,
с.Владимировци, Разградска обл. като на осн.чл.8 ЗАЗ във вр. с чл.79 ЗЗД е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 191,92лв., дължима в изпълнение на поето, по сключен на 29.VІІ.2014г.
Договор за аренда, парично задължение - арендно плащане за стопанската 2014/2015г., дължимо
ведно със законна лихва, както и 629,17лв.,
дължими на осн.чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на така присъдената главница
за времето от 1.І.2015 до 3.V.2016г. По отношение на претендираната по тази
главница мораторна лихва, до първоначалният му размер от 649,35лв. искът е
отхвърлен като недоказан. С цитираното
решение КРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан, иска за
дължима се по арендния договор рента за
периода от 1.Х.2015 до 11.ІІ.2016г. в размер на 1 872,64лв., както и за дължимото
се за забава на тази главница обезщетение
от 45,93лв.
Недоволни
от така постановеното решене са останали и двете страни.
Ищецът
обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции
за претендирана по чл.8 ЗАЗ рента за стопанската 2015/2016г., изчислена в
размер до дата
на прекратяване на арендния договор на 11.ІІ.2016г., както и за мораторна
лихва, дължима се в обезщетение за
забава на това вземане. Позовавайки се на неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност, моли за отмяна на решението в тези му части и за
уважаване на исковете - на предявеното им основание и в пълния им размер.
Недоволен от решението, ответникът ЗП
Н.Б. Д. ЕИК**********, с.Владимировци обжалва същото в частта, с която предявените
срещу него искове са уважени. Позовавайки
се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, моли за отмяна на
решението в тези му части и за отхвърляне на предявените срещу него искове .
В
законоустановения и предоставен им за
това срок, от правото си на отговор по въззивните жалби се е възползвал
възивникът Д.. С подаването му оспорва основателността на депозираната от ЗП
въззивна жалба и моли за потвърждаване
на решението в осъдителната му част като правилно, обосновано и законосъобразно
постановен съдебен акт.
Като
подадени в срок, надлежно и при наличие
на интерес, жалбите се приемат от съда за допустими.
Решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от
законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по
същество на надлежно предявени, в условията на обективното им кумулативно
съединяване искове по чл. 8 ЗАЗ във вр. с чл.79 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Както при разглеждане на делото,
така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл.
ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото
на участие и защита на страните.
Правилно и съответно на търсената с исковете защита
е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е
възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът
е изяснен от фактическа страна, с
допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си
сочат на относимост към подлежащите на
доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.
Пред тази инстанция не се
ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха
обстоятелства, от които да следва за
установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, подадената от
въззивника Д. жалба е изцяло основателна, а подадената такава от ЗП „Н.Б. Д.“ е частично
основателна.
В
обстоятелствена част на исковата си молба от 3.V.2016г. , относимо на заявената
в петитум защита, ищецът Д. е посочил, че в изпълнение на Договор за аренда, сключен между
тях на 29.VІІ.2014 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5501/30.07.2014г.,
е предоставил за временно ползване земеделските си земи , находящи се в землищата на различни
населени места и общо с площ от
294.072дка. на ответника ЗП“Н.Б.“.
Договорът е сключен за срок от шест
стопански години, с начало-1.Х. на стопанската 2014/2015г. и краен срок-1.Х. на
стопанската 2019/2020г. Сключването на
договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 Закон за арендата в земеделието,
съставлява управително действие по отношение на вещта. Съгласно даденото в §2,
т.2 от ДР на ЗАЗ определение, "стопанска година" е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Като в условие
за валидността на договора за аренда,
разпоредбата на чл.4 от ЗАЗ предвижда сключването му за минимум пет
стопански години. Продължителността на тези договори над посочения срок не е
предвидена като изискване за валидност и е предоставена изцяло в правомощията
на договарящите страни. Които в случая, в условия на равнопоставеност са
приели, че сключеният между тях договор е с действие до 1.Х.2020г.
Срещу предоставените му за
временно ползване земи, ответникът - арендатор се задължил със заплащане
на рента -първоначално в размер на 30,00 лв., а след сключен към договора анекс
от 29.07.2014 г. - в размер на 80,00
лв./ на дка за всяка стопанска година. Като
плащането е било дължимо ежегодно и „в
срок до 31.ХІІ. на съответната година“.
Тълкувайки клаузите на договора
за установяване на действителната воля на страните и съобразявайки
разпоредбата на чл. 8 от ЗАЗ, относно
момента на дължимост на арендното плащане/приложими в случай, че не е уговорено
нещо друго между страните/, съдът
приема, че от същите не се установява авансова дължимост на арендното плащане. Т.е.,
преди изтичане на съответната, по см. на
§2, т.3 от ДР на ЗАЗ, стопанска година. В този си състав съдът приема, че под
„ежегодно в срок до 31 декември на съответната година“, страните са имали предвид
годината, в която изтича съответната стопанска
година. Т.е., за стопанската 2014/2015 г. плащането на
договорената рента е било дължимо в срок
до 31.ХІІ.2015г., а за стопанската 2015/2016 г. в срок до 31.12. 2016г.
В Раздел ІV от
договора, в основание за прекратяването му страните са приели -изтичането
на срока му, по взаимно
постигнато
съгласие и при неплащане на договорената цена в срока по
раздел ІІІ, коментиран от съда по горе.
Т.е., договорените между
страните основания за прекратяване
действието на договора са съответни на предвиденото в чл. 27 от ЗАЗ. В ал.1,
т.2 на цитираната разпоредба, като основание за прекратяване на арендния
договор е визирано и неизпълнението на
поетите по договора задължения. Като в ал.1
на чл.28 ЗАЗ, като неизпълнение, даващо право на арендодателите да развалят
договора, законодателят е дефинирал забавеното
на плащане на арендното плащане за повече от три месеца.
В случая се касае за аренден
договор, сключен за срок от шест години, от което и по аргумент на противното
на чл.28, ал.2 ЗАЗ се следва извод за допустимост на прекратяването му по
извънсъдебен ред. При арендни договори за срок до 10 стопански години ищецът
няма правен интерес от разваляне по
съдебен ред, тъй като и по изричното разпореждане на закона - чл. 28, ал. 2 вр.
с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ - развалянето настъпва с писменото предупреждение по
реда на чл. 87 ЗЗД ( в същия смисъл вж. неизгубилото значението си на
задължителна практика - ТР № 142 - 6/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС ).
Твърдейки неизпълнение на поетото
за стопанската 2014/2015г. задължение, с отправена до него нот. покана,
ищецът Д. уведомява земеделския производител, че
прекратява сключеният между тях договор и му предоставя, считано от връчване на
поканата, тридневен срок за „доброволно плащане“
на дъжимата за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016г. рента.
В срока за отговор по иска, ответникът
е възразил срещу основателността му, твърдейки, че договорът не е прекратен и че е
погасил задълженията си.
В този си състав, аналогично на приетото и
от първоинстанционния съд, съдът приема
за безспорно установено, че волеизявлението за разваляне на арендния договор на
посоченото основание е достигнало до арендатора с връчената му на 11.ІІ.2016г. нотариална покана. Връчването е сторено
надлежно по реда на чл.49 във вр. с чл.46 ГПК
- чрез неговата майка, намерена от нотариуса на регистрирания от него
адрес. Отправената
от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на
изявление за извънсъдебно прекратяване на договора - чл. 87, ал. 1 ЗЗД. На
основание чл. 4 ПрВп, Нотариалната покана-изявление за извънсъдебно
прекратяване на договор за аренда в земеделието не подлежи на вписване.
Относимо към дата на връчването й - 11.ІІ.2017г. не е настъпила предпоставката,
посочена в чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, тъй като падежът на арендното плащане за първата стопанска година от
договора е 31.ХІІ.2015 г. Считано от тази дата, тримесечният срок на забавата, предпоставяща в
право на арендодателя да прекрати едностранно действието на договора, изтича на
31.ІІІ.2016 г. Установява се, че до тази дата, както и към дата на втората нот.
покана, връчена на ЗП чрез отказ за получаването й на 5.VІ.2016г.,
не е постъпвало плащане по дъжимата към 31ХІІ.2015г. рента и че към този
момент, обективираната от земеделския производител забава е за повече от три
месеца. Т.е., относимо към дата на предявяване на иска-3.V.2016г. облигационната
връзка между страните е била прекратена при доказано завършен фактически състав
на чл.28, ал.1 ЗАЗ във вр. с чл.88 ЗЗД, доколкото договорът за аренда е такъв за
периодично изпълнение.
С оглед горното, считано до датата на прекратяване на договорно
установената между страните облигационна връзка, арендаторът дължи заплащане на договорената по
договора цена за осъщественото до този момент ползване на имотите. Страните не
спорят, че процесните земи са ползвани от ответника до 11.ІІ.2016 г. След тази
дата, въззивникът Д. е предприел фактически и правни действия, изключващи реално
ползването на земите от страна на ЗП “Н.Б.“. Доколкото
за стопанската 2015/2016 г. се претендира заплащане само за периода от 1.Х.2015 г. до 11.ІІ.2016 г., през който
безспорно ответния земеделски производител се е ползвал спокойно и безпрепятствено от имотите, то за този процесен период не би могло да се
твърди, че ищецът е неизправна страна по
договора. В изпълнение на задълженията си, той е предоставил на арендатора годна за ползване по договора земя, а
заплащането на цената за това ползване не е обвързано от получаването или не на
добиви от имотите, като, ако и трето
лице да го е лишило от тези добиви, следващи се от обработката на земята до 11.ІІ.2016
г., то това касае негови претенции към това трето лице.
Предвид изложеното съдът приема, че в
размерите, установени от ССЕ, ЗП „Н.Б.“ дължи на въззивника Д. заплащане на
рента, както за стопанската 2014/2015 г., така и за
периода от 1.Х.2015 г. до 11.ІІ.2016 г. Доказателства
за заплащането, на която не са
ангажирани. Същият дължи и лихвата за периода на забава, който за стопанската 2014/2015г. 2015/2016г е от 1 І.2016г. до 3.V.2016г. При установената за 2014/2015г.
главница от 5151,92, за така установения период на забава, ползвайки електронен
калкулатор съдът установи дължимата в обезщетение мораторна лихва в размер на
177.78 лева. До
първоначалният му размер, като претендиран в
период за забава от 1.І.2015 до 1.І.2016г., този акцесорен иск следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан
По отношение на лихвата, претендирана в
обезщетение за забава на дължимата за стопанската
2015/2016г. – за срока до прекратяването на договора-11.ІІ.2016г. рента
от 1 872,64лв, съдът намира иска за основателен и доказан за
период на забава от 15.ІІ.2016 до дата на иска-3.V.2016г. Началната дата
съобрази като установена, с изтичане на предоставения три дневен срок, считано
от дата на връчване на нот.покана за доброволно изпълнение. При установената
главница от 1 872,64лв., за този период на забава, ползвайки електронен калкулатор съдът установи
следващата се в обезщетение мораторна
лихва в размер на 41.16 лева.
Т.е., в размер по голям от предявения
такъв от 38,54лв., поради което
се следва уважаване на този иск в пълния му размер.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът
намира, че в частите , с които КРС е
уважил главния иска за дължима за стопанската 2014/2015г. рента в размер на
5 151,92лв. и иска за дължимо за
забава на това задължение обезщетение в размер на 177,78лв. , решението е
правилно и следва да бъде потвърдено. В частта,с която КРС е уважил иска за
забава на това вземане до първоначалния му размер и за периода от 1.І.2015 до
1.І.2016, решението е незаконосъобразно и следва да се отмени като за разликата
до първоначалния му размер, искът бъде отхвърлен.
В частта, с която КРС е отхвърлил иска за
дължима в полза на ищеца рента за
стопанска 205/2016г в срок до прекратяване действието на договора на 11.ІІ.2016г,
както и в частта, с която е отхвърлил иска за следваща се в обезщетение за
забава на това вземане мораторна лихва от 38, 54лв. като
несъответно на установените по делото факти и на приложимия материален закон,
решението на КРС следва да бъде отменено, а предявените срещу земеделския
производител искове-уважени на предявеното им основание и в пълния им
размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№68/27.ІV.2017г. по гр.д.№581/2016 по опис на КРС В
ЧАСТТА, с която на осн.чл.8 ЗАЗ във вр. с чл.79 ЗЗД ЗП „Н.Б. Д.“ ЕИК**********,
с.Владимировци, Разградска обл. е осъден да заплати на Д.П.Д., ЕГН********** сумата
от 5 191,92лв., дължима в изпълнение на поето, по сключен на 29.VІІ.2014г.
Договор за аренда, парично задължение - арендно плащане за стопанската 2014/2015г., дължимо
ведно със законна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№68/27.ІV.2017г. по гр.д.№581/2016 по опис
на КРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.86 ЗЗД ЗП „Н.Б. Д.“ ЕИК**********,
с.Владимировци, Разградска обл. е осъден да заплати на Д.П.Д., ЕГН********** сумата от 177,78 лв., в
обезщетение за забава на задължение за рента за стопанска 2014/2015г. за времето от 1.І.2016 до 3.V.2016г.
ОТМЕНЯ Решение №68/27.ІV.2017г. по
гр.д.№581/2016 по опис на КРС В ЧАСТТА,
с която на осн.чл.86 ЗЗД ЗП „Н.Б. Д.“
ЕИК**********, с.Владимировци, Разградска обл.
е осъден да заплати на Д.П.Д., ЕГН********** в обезщетение за забава на задължение за
рента за стопанска 2014/2015г. за
времето от 1.І.2015 до 1.І.2016г. сумата
от 451,39лв. И
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Д.П.Д., ЕГН********** против
ЗП „Н.Б. Д.“ ЕИК**********, с.Владимировци, Разградска обл. за дължимо му се на
осн.чл.86 ЗЗД обезщетение за забава на задължение за рента за стопанска
2014/2015г. за периода от 1.І.2015 до 1.І.2016г. и за сумата от 451,39лв., представляваща
разлика над 177,78лв. до първоначалния
му размер от 629,17лв.
ОТМЕНЯ Решение №68/27.ІV.2017г. по
гр.д.№581/2016 по опис на КРС В ЧАСТТА,
с която е отхвърлил иска, предявен на осн. чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД от Д.П.Д., против ЗП
„Н.Б. Д.“ ЕИК********** за заплащане на
сумата от 1 872,64лв., представляваща рента за стопанската 2015/2016 г. за
периода до 11.ІІ. 2016 г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗП „Н.Б. Д.“ ЕИК********** да заплати на Д.П.Д. сумата от 1 872,64лв., представляваща рента за
стопанската 2015/2016 г. за периода до 11.ІІ. 2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 3.V.2016г до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ
Решение №68/27.ІV.2017г. по гр.д.№581/2016 по опис на КРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлил иска, предявен на осн. чл.86 ЗЗД от Д.П.Д., против ЗП „Н.Б. Д.“ ЕИК********** за заплащане на сумата от 38,54лв., дължима в
обезщетение за забава на рента за
стопанската 2015/2016 г. за периода до 11.ІІ. 2016 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗП „Н.Б. Д.“ ЕИК********** да заплати на Д.П.Д. сумата от 38,54лв., дължима в обезщетение за забава на рента, за
стопанската 2015/2016 г. за периода до 15.ІІ. 2016 г. до 3.V.2016г.
В
останалата си част, като необжалвано, решението на КРС е влязло в сила.
Решението
на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.