Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 32

гр. Разград,17.11.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:          РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ИРИНА ГАНЕВА

                                                                             ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия  Николова   в. гр. дело N 68 по описа за  2017  година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

       Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

       Образувано е по въззивната жалба на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” №7, представлявана от изпълнители директори Левон Хампарцумян и Андреа Казини, подадена  чрез  адв. Иван Антонов от САК срещу решение №130/ 10.05.2017г., постановено по гр.дело №880 / 2016г.по описа на РС-Исперих, с което  съдът е отхвърлил като неоснователен иск по чл.135 от ЗЗД, предявен от банката-ищец в първоинстанционното производство срещу  ответниците А.Х.Ф. и Б.К.С.,*** за прогласяване относителната недействителност по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба, сключен между тях, съответно първата като продавач, а вторият като купувач, обективиран в нотариален акт№41,том IV,рег.№3051, дело №403/2016г. на нотариус Р. Александров, по силата на който А.Ф. е прехвърлила на Б.С. правото на собственост върху притежаваните от нея идеални части от пет поземлени имота в землището на с.Китанчево, подробно описани в същия. Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като излага подробни съображения по отношение на сочените пороци. Поддържа, че необосновано първоинстанционният съд, с оглед събраните по делото гласни доказателства, е приел че презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 от ЗЗД е оборена от ответниците.  Отправя искане за отмяна на същото в цялост и уважаване на заявената претенция. Претендира разноски.

Въззиваемите А.Х.Ф. и Б.К.С. не са депозирали в срок отговор на въззивната жалба. В с.з. пред РОС, чрез процесуалния си представител, считат депозираната въззивна жалба за неоснователна и молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

 След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съдебен състав приема следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Обжалаваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е  основателна, като съображенията в последната насока се свеждат до следното:

Пред ИРС е предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗД.

Безспорно в рамките на първоинстанционното производство е било установено, че ищецът се легитимира като кредитор по отношение на ответницата А.Х.Ф. преди извършването на атакуваната разпоредителна сделка, сключена с  нотариален акт№41,том IV,рег.№3051, дело №403/2016г. Банката се е снабдила срещу ответницата в качеството й на солидарен длъжник по договор за ипотечен кредит от 31.10.2008г. и анекс от 17.08.2009г. към него със заповед за незабавно изпълнение от 17.11.2010г. по ч.гр.д.№677/2010г. на РС-Исперих. По силата на сключения договор за кредит ответницата заедно с „Буллайф“ 92ЕООД са поели задължение за солидарно погасяване на дължимите кредитни вноски заедно с главния длъжник - дъщерята на ответницата и сестра на ответника Айше К.С.. Не е спорно по делото, че поради необслужване на кредита от длъжниците цялото остатъчно задължение в размер на 74 657,62 лева главница и 11 914,65 евро договорна лихва е било обявено за предсрочно изискуемо от банката, която ги е уведомила за този факт на 10.03.2010г. преди образуване на заповедното производство.

На 04.05.2016г. ответницата А.Х.Ф., действаща чрез пълномощник сина си Б.К.С., се е разпоредила в негова полза с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№41,том IV,рег.№3051, дело №403/2016г. на нотариус Р. Александров, с рег.№254 на нотариалната камара, със собствените й идеални части от недвижими имоти, находящи се в село Китанчево, както следва : 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 37010.30.24 с площ от 9007.000кв.м., местност „Къшла“ с цена 507.53лв., 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 37010.80.5 с площ от 5999.000кв.м., местност „Авулар“ с цена 293.73лв., 1/3 ид.част от поземлен имот  с идентификатор 37010.41.8  с площ от 7006.000кв.м., местност    „Аша къшла“ с цена 394.80лв., 4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 37010.84.15 с площ от 26009.000кв.м., местност „Гаргалък“ с цена 2548.87лв. и 4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 37010.80.15 с площ от 9004.000кв.м., местност „Авулар“ с цена 882.40лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения Павлов иск, като е приел, че от събраните гласни доказателства пред ИРС е оборена презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Първостепенният съдебен състав е достигнал до извода, че ответникът Б.С. – купувач по атакуваната възмездна сделка към момента на сключването й не е знаел, че майка му е осъдена като съдлъжник по договора за заем сключен от сестрата му  Айше С..

   Пред ИРС е бил разпитан свид. Дахилов, от чийто показания се установява, че Б. му се оплакал преди няколко месеца за заведеното дело от банката  срещу него, когато разбрал за кредита /показанията на свидетеля са депозирани на 04.04.2017г./ Посочил е, че ответникът закупил земите на майка си, защото не искал да ги придобие друг човек и да станат спорни след смъртта й. Показанията на свид. Дахилов в частта, в която  поддържа, че ако Б. е знаел по-рано за кредита е щял да го уведоми, почиват на предположение, поради което не следва да бъдат ценени. Не може да се приеме за безспорно по делото при условията на пълно доказване оборването на презумпцията за знание по чл. 135 ал.2 от ЗЗД от показанията на свид. Дахилов и свид. Хюсню, които единствено възпроизвеждат казаното им от ответниците след завеждане на делото, че през цялото време са крили от ответника Б. за кредита на сестра му и за поетото солидарно задължение от майка му. В тази връзка изводът на ИРС, че от свидетелските показания безпротиворечиво се установява липсата на знание на ответника за увреждащата сделка е необоснован.

Относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД е установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат. От друга страна, с оглед защита интересите на лицето, което е сключило увреждаща възмездна сделка с длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за увреждането. Когато обаче договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на  чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на противното. Тази оборима законова презумпция обръща тежестта на доказване - в тежест на ответниците е да установят чрез обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. От своя страна обратното доказване на законовите презумпции следва да е винаги пълно /в този смисъл са решение № 120 от 3.04.2015 г. по гр. д. № 5489/2014 г., IV г. о. на ВКС, решение № 423 от 29.11.12 г. по гр. дело № 1623/11 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 171 от 14.07.11 г. по гр. дело № 1201/10 г. на III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

  Следователно с оглед възложената на ответниците доказателствена тежест неправилно първоинстанционният съд е приел, че същите са оборили презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД и е отхвърлил предявения иск. Обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответницата лично, както и липсата на предприети действия по принудително изпълнение от банката спрямо ответницата не водят до различен извод.

Обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като вместо бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

По разноските

С оглед изхода от спора в полза на въззивника се следва сумата от 1103,79 лева направени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 92,55 лева разноски пред въззивната инстанция.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 ОТМЕНЯ  решение №130/ 10.05.2017г., постановено по гр.дело №880 /2016г.по описа на РС-Исперих, с което е отхвърлен предявеният от „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” №7, представлявана от изпълнители директори Левон Хампарцумян и Андреа Казини, чрез  адв. Иван Антонов от САК, иск срещу А.Х.Ф., ЕГН********** и Б.К.С., ЕГН **********,***, за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№41,том IV,рег.№3051, дело №403/2016г. на нотариус Р. Александров с рег.№254 на нотариалната камара, по силата на който А.Х.Ф. в качеството й на продавач се е разпоредила в полза на Б.К.С. като купувач  със собствените й идеални части от недвижими имоти, находящи се в село Китанчево, както следва 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 37010.30.24 по КККР с площ от 9007 кв.м., в местността „Къшла“, 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 37010.80.5 по КККР с площ от 5999 кв.м., в местността „Авулар“, 1/3 ид.част от поземлен имот  с идентификатор 37010.41.8  по КККР с площ от 7006 кв.м., в местността    „Аша къшла“, 4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 37010.84.15 по КККР с площ от 26009 кв.м., в местността „Гаргалък“ с цена и 4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 37010.80.15 по КККР с площ от 9004 кв.м., в местността „Авулар“ и ищецът осъден да заплати на ответниците направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” №7, представлявана от изпълнители директори Левон Хампарцумян и Андреа Казини, по иска предявен срещу А.Х.Ф., ЕГН********** и Б.К.С., ЕГН **********,***,  сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№41, том IV, рег.№3051, дело №403/2016г. на нотариус Р. Александров с рег.№254 на нотариалната камара, по силата на който А.Х.Ф. в качеството й на продавач се е разпоредила в полза на Б.К.С.  като купувач със собствените й идеални части от недвижими имоти, находящи се в село Китанчево, както следва 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 37010.30.24 по КККР с площ от 9007 кв.м., в местността „Къшла“, 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 37010.80.5 по КККР с площ от 5999 кв.м., в местността „Авулар“, 1/3 ид.част от поземлен имот  с идентификатор 37010.41.8  по КККР с площ от 7006 кв.м., в местността    „Аша къшла“, 4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 37010.84.15 по КККР с площ от 26009 кв.м., в местността „Гаргалък“ с цена и  4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 37010.80.15 по КККР с площ от 9004  кв.м., в местността „Авулар“.

ОСЪЖДА А.Х.Ф., ЕГН********** и Б.К.С., ЕГН **********,***, да заплатят на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя” №7, представлявана от изпълнители директори Левон Хампарцумян и Андреа Казини, сумата от 1103,79 лева направени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 92,55 лева напарвени съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

            

                                2.