Р Е Ш Е Н И Е № 22
Гр. Разград, 28.09.2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина
Ганева
при
секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от съдията Анелия
Йорданова в.т.дело № 69 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ТПК „Мир“ гр. Разград против
Решение № 140/ 02. 06. 2017 г. по
гр. д. № 182/ 17 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен
иска на ищеца за прогласяване нищожността на договор за наем, сключен
между него и ответника на 01. 11. 2009 г., като неоснователен. Жалбоподателят
обжалва решението и твърди, че е неправилно, необосновано, незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Излага доводи, че изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на материалния и процесуалния
закон. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна чрез адв. Маринов е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е недопустимо.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 01.
11. 2009 г. страните по делото са
сключили договор за отдаване под наем на недвижим имот, според който ответникът
е предоставил на ищеца за ползване собствен недвижим имот – 2 броя помещения –
офис и склад за съхранение на стока и продукция, находящи се в гр. Разград, ул.
„Троян“ № 1 със застроена площ за всяко от 36 кв. м. за срок от 3 години,
считано от датата на сключване на договора срещу задължение на ищеца да заплаща
месечен наем в размер на 900 лв. без ДДС,
платими най- късно до 20-то число на м. ноември следващата година. При
сключване на договора наемодателят е бил представляван от М.Д.М., а наемателят
от С.Д.П.. На 18. 11. 2010 г. ответникът „Микро 67“ АД е издал ф- ра
№ 2790, съдържаща задължение за плащане от ищеца на стойност 45 616,
90 лв. , относно : панта двушарнирна Е1 – 5 424 лв., наем ДМА –
10 800 лв. и ключалка с ексцентрик - 21 790, 08 лв. На същата дата –
18. 11. 2010 г. М.Д.М. – представляващ „Микро 67“ АД и С.П., представляващ ТПК „МИР“ са подписали протокол за прихващане на
задълженията на всяка от страните към другата, като и двете задължения са на стойност
45 466, 13 лв. Според протокола, задължението на ищеца към ответника
произтича от поетото задължение с ф- ра
№ 2790/ 18. 11. 2010 г. Ищецът е приложил Решение № 16/ 17. 06. 2016 г., постановено по т. д. №
72/ 2015 г. по описа на РОС, с което е осъден да заплати на ответника сумата 62 965, 69 лв., представляваща заплатена
от последния цена по обявен със същото решение за нищожен договор в частта за
продажбата на масивна производствена сграда с идентификатор 61710.501.26.6 по
КК и КР на гр. Разград. Дължимата от ищеца сума, според мотивите на решението,
произтича от двустранно подписаното между страните съглашение, обективирано в
Протокола за прихващане от 18. 11. 2010 г. на дължими между страните плащания, измежду които
е и сума та 10 800 лв., представляваща наемната цена на предоставените за
ползване от ответника на ищеца помещения по договор от 01. 11. 2009 г. за
отдаването им под наем, чиято нищожност цели да установи ищеца с настоящия отрицателен
установителен иск.
Въз
основа на така изложеното, въззивната инстанция в настоящия си състав приема,
че предявеният отрицатален установителен иск за прогласяване нищожността на договор
от 01. 11. 2009 г. за отдаването под наем от ответника на ищеца на 2 броя
помещения – офис и склад за съхранение на стока и продукция, находящи се в гр.
Разград, ул. „Троян“ № 1 със застроена площ за всяко от 36 кв. м. за срок от 3
години е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес.
Постоянната и
непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 124, ал. 1 ГПК поставя като изискване за
допустимостта на установителните искове наличие на правен интерес, който ищците
са длъжни да обосноват и преценката на съда във всеки конкретен случай е въпрос
на анализ на конкретните обстоятелства изложени в исковата молба.
Установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се
постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. В
случая жалбоподателят заявява правен интерес, като твърди,
че с Решение № 16/ 17.
06. 2016 г. по т. д. № 72/ 2015 г. по описа на РОС е осъден да заплати на
ответника сумата 62 965, 69 лв., произтичаща от
двустранно подписаното между тях съглашение, обективирано в Протокола за
прихващане от 18. 11. 2010 г. на дължими
между страните плащания, измежду които е и дължимата сума 10 800 лв.,
представляваща наемната цена на предоставените за ползване от ответника на
ищеца помещения по договор от 01. 11. 2009 г. за отдаването им под наем. С предявения установителен иск претендира да
установи нищожност на същия договор за отдаване под наем. С това си
твърдение жалбоподателят
не установява правен интерес от предявяването на установителен иск срещу
ответника,
защото евентуалното уважаване на иска не би дало отражение в правната му сфера. С така
предявения иск за прогласяване нищожността на договора за наем, чийто срок на
действие е изтекъл на 01. 11. 12 г. не се постига правен резултат, тъй като не се
слага край на спора за дължимата от ответника на ищеца наемна цена. Дори и да
бъде признат договора за наем за нищожен, силата на пресъдено нещо на
съдебното решение няма да
рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от страните
права и задължения, които са си признали с Протокола
за прихващане от 18. 11. 2010 г. на
дължими между тях плащания, вкл. и по отношение на наемната цена. Правният интерес на ищеца би бил защитен не чрез предявения в
настоящото производство иск, а чрез предявяване на иск
за прогласяване за нищожност или за унищожаване на съглашението, обективирано в Протокола за прихващане от
18. 11. 2010 г. на дължими между
страните плащания, имащо характер на спогодба по чл. 365 ЗЗД, в което
производство сочените нарушения при сключване на договора за наем могат да
бъдат констатирани.
Освен изложеното, следва да се вземе предвид и че въпросът за дължимостта на сумата 10 800 лв.,
представляваща наемна цена по договора за наем от 18. 11. 2010 г. е предмет на
разглеждане и в производството по т. д. № 72/ 2015 г. по описа на РОС, в което
е постановено Решение № 16/ 17. 06. 2016
г. , което към настоящият момент не е влязло в сила /съдът
извърши служебно справка/ и в същото
производство ще бъде разрешен спора с целения от ищеца правен резултат.
Наличието
на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. В случая
такъв интерес за ищеца – въззивник не е налице, поради
което искът е недопустим. Обжалваното
решение на районния съд е недопустимо и на осн. чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК следва да бъде
обезсилено и производството
прекратено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 270, ал. 3,
пр. 1 от ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 140/
02. 06. 2017 г. по гр. д. № 182/ 17 г. по описа на РС Разград, като
НЕДОПУСТИМО и прекратява производството по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ