РЕШЕНИЕ

№ 25 / 27.10.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На втори октомври, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 70 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Кет“ООД, представляван от управителя К.С., подадена чрез пълномощник, против решение № 312 / 29.09.2016г. по гр.д. № 500 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по чл.422 ГПК и предявен от ответника „112 БГ“ООД обратен иск срещу конституираното трето лице „Кет“ООД, съдът е осъдил „Кет“ООД да заплати на „112 БГ“ООД сумата 2286,31лв., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2016г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част и моли въззивния съд да го отмени. Счита, че съдът неправилно е определил горната сума като дължима от него на „112 БГ“ООД, тъй като същата се отнася за периода, в който „112 БГ“ООД е ползвал имота. Посочва, че след напускане на имота от наемателя, начислената сума за електроенергия е 50,15лв. В условията на евентуалност моли да бъде уважено направеното пред РС възражение за прихващане.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК „112 БГ“ООД е депозирал писмен отговор, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. В същия срок е подал насрещна въззивна жалба против решението в цялост. Счита, че същото е необосновано и незаконосъобразно, постановено при предявен недопустим иск и моли въззивния съд да го отмени.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от третото лице – помагач „Кет“ООД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

В предоставения му срок, въззиваемият „Енерго Про Продажби“АД не е депозирал писмен отговор по двете жалби.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 1.12.2014г. бил сключен договор за наем между „Кет“ООД и „112 БГ“ООД, по силата на който „Кет“ООД предоставил за възмездно ползване на „112 БГ“ООД собствения си недвижим имот, представляващ офис, находящ се в гр.Разград, бул.“България“ № 36. Договорът е сключен със срок на действие една година, считано от датата на подписването му. В чл.9 ал.2 от договора страните уговорили, че плащането на разходите за електрическа енергия са за сметка на наемателя.

На 7.01.2015г. наемателят „112 БГ“ООД подал заявление № 3509775 до „Енерго-про мрежи“АД за сключване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Към заявлението е приложено нотариално заверено съгласие на наемодателя „Кет“ООД за встъпването на „112 БГ“ООД в договорни отношения с „Енерго-про мрежи“АД по отношение на отдадения под наем обект. Такъв договор бил сключен на 15.01.2015г. и за отдадения под наем обект била открита партида на името на „112 БГ“ООД с абонатен номер 11023036.

За консумираната в обекта електрическа енергия, ищецът „Енерго-про продажби“АД издал седем фактури на „112 БГ“ООД, както следва: фактура № 0232834703 от 23.01.2015г. на стойност 624,32лв. за периода 3.12.2014г. – 30.12.2014г.; фактура № 0232861253 от 9.02.2015г. на стойност 654,47лв. за периода 31.12.2014г. – 28.01.2015г.; фактура № 0233606215 от 11.03.2015г. на стойност 634,88лв. за периода 29.01.2015г. – 28.02.2015г.; фактура № 0234352102 от 8.04.2015г. на стойност 283,19лв. за периода 1.03.2015г. – 30.03.2015г.; фактура № 0235160846 от 12.05.2015г. на стойност 70,45лв. за периода 31.03.2015г. – 29.04.2015г.; фактура № 0235929662 от 9.06.2015г. на стойност 45,11лв. за периода 30.04.2015г. – 30.05.2015г.; фактура № 0236594371 от 9.07.2015г. на стойност 5,04лв. за периода 31.05.2015г. – 29.06.2015г. Била издадена и още една фактура № 3301073699 от 26.03.2015г. на стойност 19лв. с предмет на услугата възстановяване на захранването. От изготвеното заключение по назначената от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че осемте фактури не са платени. Вещото лице е изчислило мораторната лихва върху всяко от дължимите вземания, считано от датата на издаване на съответната фактура до 16.11.2015г. Така по фактура № 0232834703 от 23.01.2015г. натрупаната лихва е в размер 45,85лв., по фактура № 0232861253 от 9.02.2015г. – 42,97лв., по фактура № 0233606215 от 11.03.2015г. – 35,86лв., по фактура № 0234352102 от 8.04.2015г. – 13,79лв., по фактура № 0235160846 от 12.05.2015г. – 2,83лв., по фактура № 0235929662 от 9.06.2015г. – 1,41лв. и по фактура № 0236594371 от 9.07.2015г. натрупаната лихва е в размер 0,12лв. Общият размер на дължимата лихва по седемте фактури експертът е определил на 142,83лв. (посочил е и лихва по фактурата за възстановяване на захранването, но доколкото такава не се претендира за плащане с исковата молба, не следва да се обсъжда).

Жалбоподателят „112 БГ“ООД твърди, че от фактура № 3301073699 от 26.03.2015г. на стойност 19лв. с предмет на услугата възстановяване на захранването се следва извод, че към този момент електрозахранването в обекта е спряно и съответно не се дължат плащания. Съдът не споделя това твърдение. На първо място, в тежест на ответника е да установи за какъв период е спряно електрозахранването, което не е сторил. На второ място, за периодите, предхождащи горната фактура, са издадени три фактури, от които се установява доставка на електричество. Вещото лице е дало заключение, че всяко отчитане в обекта на потребената ел.енергия е извършвано чрез измервателния уред – електромер и е издавана данъчна фактура. От изложеното следва да се приеме за установено, че спирането е било съобразено от електроснабдителното дружество, което е начислявало във фактурите реално потребената от абоната елекрическа енергия.

Между „112 БГ“ООД и „Кет“ООД няма спор, че наемателят е ползвал наетия обект до 3.04.2015г., на която дата предал ключовете на наемодателя и договорът за наем между ответника и третото лице-помагач бил прекратен.

Във връзка с твърдението на „112 БГ“ООД за неправомерно присъединяване на обект на „Кет“ООД към електрическото захранване на наетия от „112 БГ“ООД обект е представен констативен протокол от 16.02.2015г. От същия не става ясно кои са лицата, извършили проверката на електромер и електронно табло и каква е тяхната компетентност да установят прикачване на съседното помещение към електромера на наемателя „112 БГ“ООД. Видно от представената пред въззивния съд наказателна преписка, от електроразпределителното дружество била изискана справка за извършени проверки и констатации и е установено, че такива проверки не са правени и не е констатирано неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Данни за подобни проверки и констатации липсват в настоящото съдебно производство. Съдът приема за недоказано твърдението на „112 БГ“ООД, че в периода, в който е ползвал обекта под наем, „Кет“ООД е ползвал нерегламентирано ел.енергия, отчитана от СТИ по партидата на наемателя.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба на „Кет“ООД и насрещната въззивна жалба на „112 БГ“ООД са допустими. По възражението на „112 БГ“ООД за недопустимост на жалбата на „Кет“ООД поради пропуснат срок за обжалване, съдът констатира, че същата е подадена в срок, заедно с молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Към момента на подаването жалбата е била нередовна и нередовностите са отстранени впоследствие, след дадени от съда указания. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.101 ал.2 ГПК, поправената въззивна жалба се смята за редовна от момента на нейното подаване.

Следващото възражение на „112 БГ“ООД относно редовността на съдебния процес е по отношение на обстоятелството, че преди образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 2050 / 2015г. по описа на РРС, е имало друго ч.гр.д. 1241 / 2015г. по описа на същия съд със същия предмет. Видно от съдържащите се в ч.гр.д. 1241 / 2015г. материали, издадената в полза на „Енерго-про продажби“АД заповед за изпълнение е била обезсилена поради непредявяване на иск в срока по чл.415 ал.1 ГПК и производството е прекратено. Следователно, не е налице друго исково производство с предмет, идентичен на настоящия, както и не са налице две заповеди за изпълнение, тъй като първата е била обезсилена. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за прекратяване на настоящото съдебно производство.

По същество насрещната въззивна жалба на „112 БГ“ООД е неоснователна, а въззивната жалба на „Кет“ООД е основателна. Съгласно чл.4 ал.1 ОУПЕЕ на „Енерго-про продажби“АД, клиент на дружеството може да бъде друго лице – ползвател на имота, различно от собственика, при положение, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма. Съгласно ал.2 на същия член, всички фактури се издават на лицето, явяващо се клиент по смисъла на ал.1. Горните условия са изпълнени за „112 БГ“ООД и същият е встъпил в договорни отношения с електроразпределителното дружество по доставка и заплащане на ел.енергия.

Съгласно чл.16 ал.1 т.3 от същите общи условия, клиентът се задължава да уведоми писмено „Енерго-про продажби“АД за настъпили промени в обстоятелствата, фактически и правни отношения, касаещи клиента и/или ползвания от него обект. Съгласно т.5 от същия член, на клиента е вменено задължението да прекрати договорните си отношения с „Енерго-про продажби“АД за продажба на ел.енергия при напускане на обекта. В тежест на „112 БГ“ООД е да установи спазването на посочените по-горе задължения, което не е сторил. По делото липсват данни същият да е уведомил ищеца за напускането на търговския обект на 3.04.2015г. и да е поискал прекратяване на договорните отношения. След като не е изпълнил разпоредбите на общите условия, за него е възникнало задължението да заплати доставената енергия за целия период – предмет на предявения иск, тъй като същият се явява страна по договора и задължено лице за плащане на отчетената консумирана електрическа енергия. Решението в частта, с което е прието за установено, че „112 БГ“ООД дължи на „Енерго-про продажби“ООД сумата 2 336,46лв., представляваща сбор от главниците за доставена, но неплатена ел.енергия, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане и сумата 142,83лв., представляваща обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 16.11.2015г., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на предявения обратен иск съдът приема следното: искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.59 ЗЗД. След прекратяване на договорните отношения по отдаване на търговския обект под наем, ищецът по този иск „112 БГ“ООД е преустановил ползването му и съответно ползването на доставената за обекта електрическа енергия. На 3.04.2015г. ключовете за обекта за предадени на представител на собственика „Кет“ООД. От този момент последният е установил владение над имота и той е лицето, което реално е консумирало потребената електрическа енергия. Доколкото „112 БГ“ООД не е поискал от „Енерго-про продажби“АД да отчете точното количество потребена енергия към този момент, за разграничителен момент при отчитането й следва да се приеме фактура № 0235160846 от 12.05.2015г. отнасяща се за периода 31.03.2015г. – 29.04.2015г. Неправилно е позоваването на „112 БГ“ООД на по-рано издадената фактура № 0234352102 от 8.04.2015г., тъй като същата се отнася за периода 1.03.2015г. – 30.03.2015г., а ищецът по обратния иск е напуснал обекта на 3.04.2015г. – момент, който попада в следващия отчетен период, този по фактура № 0235160846 от 12.05.2015г. Задължението на абоната се извлича от разпоредбите на чл.16 ал.1 т.5 и чл.47 ал.1 ОУПЕЕ – задължение на клиента е да прекрати договорните отношения с дружеството при напускане на обекта, след което „Енерго-про продажби“АД следва да изиска от „Енерго-про мрежи“АД отчитане на доставената ел.енергия до момента на прекратяване на договорните отношения между дружеството и клиента.

След напускането на търговския обект от „112 БГ“ООД, консумираната ел.енергия е отчетена с фактура № 0235929662 от 9.06.2015г. на стойност 45,11лв. за периода 30.04.2015г. – 30.05.2015г. и фактура № 0236594371 от 9.07.2015г. на стойност 5,04лв. за периода 31.05.2015г. – 29.06.2015г. Мораторната лихва по фактура № 0235929662 от 9.06.2015г. е 1,41лв. и по фактура № 0236594371 от 9.07.2015г. натрупаната лихва е в размер 0,12лв. Сумата 51,68лв., формирана от сбора на главниците по двете фактури в размер 50,15лв. и лихва в размер 1,53лв., е дължима от „Кет“ООД на „112 БГ“ООД като обезщетение за неоснователно обогатяване. С тази сума ответникът по обратния иск е обогатил имуществото си, тъй като се е ползвал от доставената ел.енергия; настъпило е обедняване на ищеца по обратния иск чрез намаляване на активите в неговата имуществена сфера, предвид присъдените суми по тези фактури като дължими от него на „Енерго-про продажби“АД; обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от факта на доставената и ползвана от „Кет“ООД електроенергия в периода след прекратяване на договора за наем и обогатяването в негова полза е настъпило без правно основание. Решението в частта, с която „Кет“ООД е осъден да заплати на „112 БГ“ООД сума в размер 51,68лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2016г. до окончателното й изплащане, е правилно и следва да бъде потвърдено. Над този размер до размера 2 286,31лв., за който е осъден „Кет“ООД, решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция в тази част бъде отхвърлена като неоснователна. Доколкото възражението за прихващане, поддържано във въззивната жалба на „Кет“ООД е направено в условията на евентуалност, при потвърждаване на решението на РРС в частта, с която е осъден да заплати на „112 БГ“ООД сума в размер 2 286,31лв., въззивният съд не дължи произнасяне по същото – жалбата се приема за основателна и съответно първоинстанционното решение е отменено над размера 51,68лв., поради неоснователността на иска.

Решението на районния съд в частта за разноските, дължими между „112 БГ“ООД и „Кет“ООД също следва да бъде ревизирано. Съобразно уважената част от обратния иск, „Кет“ООД дължи на „112 БГ“ООД сумата 2,08лв. за деловодни разноски в първоинстанционното производство. Решението в частта над този размер до присъдения от 368лв. следва да бъде отменено. Съобразно отхвърлената част от иска, „112 БГ“ООД дължи на „Кет“ООД сумата 293,74лв. РС го е осъдил за 24лв. и предвид изхода на делото, „112 БГ“ООД следва да бъде осъден да заплати на „Кет“ООД още 269,74лв.

Всяка от страните претендира присъждане на разноски във въззивното производство. След приключване на устните състезания във въззивното съдебно заседание, е постъпила писмена молба по електронна поща от „Енерго-про продажби“АД за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер 200лв.. Съгласно т.11 от ТР № 6 / 2012г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Предвид несвоевременното заявяване на тази претенция, такива разноски в полза на „Енерго-про продажби“АД не следва да се присъждат. Съобразно уважената част от обратния иск „Кет“ООД следва да заплати на „112 БГ“ООД сумата 8,34лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство. Съобразно отхвърлената част от обратния иск „112 БГ“ООД следва да заплати на „Кет“ООД сумата 5,42лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 312 / 29.09.2016г. по гр.д. № 500 / 2016г. по описа на РС Разград, само в частта, с която „Кет“ООД е осъден да заплати на „112 БГ“ООД по предявения обратен иск сума над размера 51,68лв. до размера 2 286,31лв., и в частта, с която „Кет“ООД е осъден да заплати на „112 БГ“ООД сума над размера 2,08лв. до размера 368лв. за деловодни разноски в първоинстанционното производство, като вместо това постановява:

Отхвърля предявения обратен иск, предявен от „112 БГ“ООД за осъждане на „Кет“ООД да му заплати сума над размер 51,68лв. до размера 2 286,31лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване, като неоснователен.

Осъжда „112 БГ“ООД да заплати на „Кет“ООД още 269,74лв. за направени деловодни разноски пред районния съд.

Потвърждава решение № 312 / 29.09.2016г. по гр.д. № 500 / 2016г. по описа на РС Разград в останалата му част.

Осъжда „112 БГ“ООД да заплати на „Кет“ООД сумата 5,42лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Осъжда „Кет“ООД да заплати на „112 БГ“ООД сумата 8,34лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.