Р Е Ш Е Н И Е

№75

Разград

16.ХІ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

16.Х.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.търговско

2017

№75

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №154/14.VІ.2017, постановено по гр.д.№556 по описа му за 2017г., състав на РРС е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете, предявени на осн. чл.422 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 против Ц.В.В. за установяване на оспорените по реда на чл.415 ГПК парични вземания, за които в образуваното по реда на чл.410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение №362/2.ІІ.2017г. по чгрд №178/2017 по опис на РРС, както следва: в размер на 1 239,38лв., дължими ведно със законна лихва за потребена и неплатена топлоенергия за времето от 31.І.2008 до 7.VІІ.2016г.; за 437,90лв., претендирани в обезщетение за забава на горната главница за времето от 1.ІІІ.2008г. до 27.І.2017г.

Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото като недопустимо и необосновано. В с.з., процесуално представляван от юриск.Цанкова, въззивникът твърди незаконосъорбазност на обжалвания съдебен акт поради несъответствието му с приложимия материален закон, визирайки разпоредбата на чл.153 ЗЕ и с предвиденото в чл.14, чл.58 и чл.64 от ОУ н договорите за покупко-продажба на топлинна енергия. с основания моли за отмяната му и за постановяване на друго такова, с което съдът по същество да уважи исковете на предявеното им основание и пълния им размер.В тази връзка счита, направеният от първоинстанционния съд прочит на предвиденото в чл.63 от ОУ за неправилен и несъответен на действително произтичащите от договора права и задължения. На релевираните основания моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго такова, с което съдът по същество да уважи исковете . Претендира разноски.

В законоустановения и предоставен й от съда срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор, оспорвайки същата като неоснователна. Твърдението си за недължимост на процесните вземания позовава на въведените в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения, както следва: че не е страна по договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, респ. не е титуляр на водената при последния партида на този абонатен номер; че в собствения му имот няма отоплителни тела, респ. не е потретибител на подавана към същия топлинна енергия; че вземанията са погасени по давност. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски. При редовност в призоваването, не се явява в насроченото по същество на жалбата съдебно заседание.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима .

Решението на първоинстанционният съд е валидно, а в обжалваните си части и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на допустимо предявени, в условията на обективното им кумулативно съединяване искове по чл. 422 във вр. с чл.124ГПК- установяване вземания , оспорени по реда на чл.414 ГПК от въззиваемия в хода на воденото срещу него заповедно производство по чгрд №178/2017 на РРС, образувано по пред РРС по заявление на ищеца по чл.410 ГПК.

При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с исковете защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които са относими към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти .

Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Обективираните в обжалваното решение правни изводи за неоснователност на исковете, са в противоречие с установените по делото факти и сочат на несъответно прилагане на материалния закон.

Според състава на въззивния съд, анализът на доказателствата, относимо на процесуално заявеното от страните поведение, дава основание за следните фактически и правни изводи: приеме следното:

На л.30 от грд №556/2017 по опис на РРС като доказателство е приложен нот.акт №110/23.Х.2007г. по нот.д.№903/2007 по опис н нотариус Б.Костов с рег.№282НК и р-н на действие при РРС, от който се следва да безспорно установено, че по силата на възмездно сключен по време на брака им договор аз покупко продажба, въззиваемият Цонев и съпругата му Димитринка Димова легитимират качеството си на собственици на недвижим имот, индивидуализиран като магазин-сервиз за продажба и ремонт на елекроинструменти, находящ се на партерния етаж на бл.8(“Дунав“) на жил.комплекс „В.Левски“, гр.Разград. В реквизит на договора е посочено изрично, че срещу заплатената от тях цена, купувачите на обекта придобиват и съответните му идеални части от общите части на сградата и на ОПС.

Следва да се отбележи, че продавач по тази сделка е ЕТ“ДЮЛГЕ – Ц.В.“ , чийто собственик е купувачът по сделката- въззиваемият Ц.В.. От описаните в приложение на акта документи се следва за установено, че продавачът по тази сделка ЕТ“ДЮЛГЕ – Ц.В.“ е бил в собственост на имота, считано от 22.Х. 2003г., съгл. нот.акт №157 по нот.д.№807/2003 по опис на нотариус Б.Костов.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че собственият на въззиваемия и съпругата му недвижим имот се намира в етажна собственост. От даденото му в актовете описание е видно, че същият е с търговско предназначение.

В заключение, назначената по делото ССЕ е установила, че в процесния имот-търговски обект няма монтирани отоплителни тела и уреди за отчитане на топлинна енергия. Същият се намира на партерния етаж на сграда – ЕС, захранвана с топлинна енергия от абонатна станция №11 с проектна мощност 315квт чрез скрита топлопреносна мрежа.

При преносното предприятие за имота е открита партида с аб.№90151,по която за претендирания по иска период от 31.І.2008 до 7.VІІ.2016г. като титуляр е вписано „Столово хранене“ЕАД. С приложено на л.57 доказателство(„заявление“) ищецът установява служебно предприето на 12.ІХ.2016г. вписване на въззиваемия за титуляр на партидата.

След проверка при топлинния счетоводител –„Бруната България“ООД, Русе вещото лице констатира, че отдаваната към имота на въззиваемия топлинна енергия представлява 1,55% от общо отдаваната такава към сградата. Считано от 2008г. до дата на иска, по партидата на имота не са отразявани плащания на консумирана топлоенергия. Вещото лице установява, че пртендираната по главния иск сума представлява правилно начислена от топлопреносното предприятие „загуба сградна инсталация“. Общо отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е разпределена пропорционално на отопляемия обем имоти по проект. Така, за съответния отоплителен сезон и при прилагане на съответната методика, в.л. установява, че по години, начислената за имота на въззиваемия загуба е, както следва:

1/ за отоплителен сезон 2008/2009 с продължителност от 127дни, при подадена към имота топлинна енергия от 1,134мвч на стойност от 136,60лв.;

2/за отоплителен сезон 2009/2010 с продължителност 142 дни – към имота е отдадена топлинна енергия от 1, 249мВч на стойност 113,27лв.;

3/отоплителен сезон 2010/2011 от 171 дни – отдадена към имота топлинна енергия 1,682мВб на цена 150,07лв.

4/ отоплителен сезон 2011/2012г. за 146 дни- отдадени 1,915мВч на стойност 186,27лв.;

5/отоплителен сезон 2012/2013 от 155дни- отдадени 1,387мВч на стойност147,32лв.;

6/отоплителен сезон 2013/2014 от 160 дни- отдадени 1,464 мВч на стойност 142,37лв.;

7/за отоплителен сезон 2014/2015 от180 дни – отдадени от сградната инсталация 1,634мВч на стойност 163,45лв. и

8/ за отоплителен сезон 205/2016 от 164 дни- отдадени от сградната инсталация за отопление на имота 1,242 мВч на стойност 103,53лв.

Или общото, цената на подадената към обекта топлинна енергия за периода е в размер 1 190,85лв.

За дължимата по периоди цена на отдавана към обекта топлинна енергия предприятието е издавало данъчни фактури. Експертното заключени е било прието от страните без възражения като компетентно и относимо към останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че главният иск е доказан по основанието си до размера на 245,90 лв., а акцесорният по чл.86 ЗЗД –до размера на 85.83 лева.

С обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал качеството на ответника "потребител на топлинна енергия", поради липса на данни за открита на негово име партида.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие; § 1, т. 13 ДР на З. (отм.) определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или на облигационно право на ползване. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ /отм./) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.

Установено е, че въззиваемият е собственик на имот в ЕС , към който за процесния имот е подавана Следователно, между страните е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общите условия съгласно чл. 150 ЗЕ (чл. 106а ЗЕЕЕ /отм./) с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен номер № 90151. Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си, при промяна в съществуващото по отношение на обекта правоотношение новият и предишен собственик да уведомят продавача, съответно за закриване партида на стар и откриване партидата на нов потребител, визирано чл. 50, ал. 2 ОУ 2002, чл. 62, ал. 2 ОУ 2005 и чл. 64, ал. 2 ОУ 2008 г. - разпоредби действали в периода на въвеждане в сграда - етажна собственост на дялово разпределение като метод за отчитане и начисляване на цена за топлинна енергия, не може да се противопостави на продавача на топлинна енергия по предявения иск. На основание чл. 69 ОУ от 2008 г., общите условия са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Липсата на открита партида на името на ответника не го лишава от качеството на ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който както се посочи в отговора на поставения правен въпрос се презумира от закона. Изводът на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл.63 от ОУ сочи на неправилен прочитна съдържимото се в тази договорна разпоредба. Същата, предпоставя в право на продавача на топлинна енергия да търси заплащане на доставена такава от бившия титуляр на абонатната партида, само в случай че новият собственик е заявил настъпилата по отношение на него промяна, а това не е било сторено от бившия такъв по закриването й.

Искът е предявен за съществуване на вземане за главница от 1 239,38лв. - начислена цена на потребена топлинна енергия за периода 31.І.2008 до 7.VІІ.2016г. и дължима в обезщетение лихва за забава за периода от 1.ІІІ.2008г до 27.І.2017г. в размер на 437,90лв.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, като и лихвите за забава, представляват по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД вземане за "периодични плащания" и за тях се прилага тригодишната давност - Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Искът е предявен на 27.І. 2017 г. Поради което, извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила след 27.І.2014г. Това са вземанията за доставена топлинна енергия за периода считано от м. януари 2014 г. до м. VІІ. 206 г. включително - чл. 33, ал. 1 от Общите условия, според който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на топлинна енергия, предхождащи този период са погасени по давност и подлежат на отхвърляне. Аналогичен извод се следва относно доказаността на вземането по обезщетението за забава, дължимо в случая в размера на изтекла до дата на иска мораторна лихва.

За да достигне до този си извод, съдът съобрази своевременно въведеното от потребителя възражение на погасяване на тези вземания по давност.

По данни на приетотото от страните експертно заключение, размера на непогасилото се по давност вземане е в размера на 245,90лв. Чрез използване на електронен калкулатор, съдът изчисли следващата се за забава на това вземане мораторна лихва в размера на 85.83 лева

По исканията за разноски: на осн.чл.78 ГПК такива се следват в полза на жалбоподателя, съответно на уважената част от иска му. По отношение на въззиваемия не са ангажирани доказателства за направени такива в хода на настоящото производство.

По така изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №154/14.VІ.2017 по гр.д.№556/ 2017г. в по описа на РРС в частта, с която предявеният на осн. чл.422 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК********** против Ц.В.В. иск за вземане по договор за доставка на топлинна енергия е отхвърлен за потребена такава за времето от 31.І.2014 до 7.VІІ.2016г. на стойност 245,90лв. и вместо това постанови:

Приема за установено в отношенията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 и Ц.В.В., същетвуване на вземане в размер на 245,90лв.-, дължимо от Ц.В.В. като цена на доставена му за периода 31.І.2014 до 7.VІІ.2016г. топлинна енергия, ведно със законна лихва, считано от 27.І.2017г до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение №154/14.VІ.2017 по гр.д.№556/ 2017г. в по описа на РРС в частта, с която предявеният на осн. чл.422 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 против Ц.В.В. иск за дължимо на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение за забава на главница по договор за доставка на топлинна енергия е отхвърлен за времето от 31.І.2014 до 27. І.2017г. до размера на 86,83лв и вместо това постанови:

Приема за установено в отношенията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 и Ц.В.В., същетвуване на вземане в размер на 86,83лв, дължимо от Ц.В.В. в обезщетение за забава на цена по договор за доставка на топлоенергия, за времето от 31.І.2014г. до 27. І.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №154/14.VІ.2017 по гр.д.№556/ 2017г. в по описа на РРС в останалата му част.

Осъжда Ц.В.В. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 разноски в размер на 150,00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР