Р
Е Ш Е
Н И Е
N 33
гр. Разград, 15.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа
докладваното от съдия Николова в. т. дело №82 по описа за
2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение №168 от 09.06.2017г. по
гр.д.№1448 г. по описа на РС-Разград за 2016г. е отхвърлен предявения от „Версус 2015“ ЕООД, ЕИК
203509894, със седалище гр.Разград и адрес на управление ж.к.“Орел“, бл.17,
вх.Г, ап.4 срещу А.К.А., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 20 000
лева на основание чл.7 от сключения между страните договор за покупко-продажба
от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба, като ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1130 лева.
В срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК решението в неговата цялост е обжалвано от „Версус 2015“ ЕООД като неправилно. Поддържа се, че първоинстанционният
съд необосновано е приел, че уговорената неустоична клауза в чл. 7 от договора
за продажба е нищожна като противоречаща на добрите нрави, като ответникът,
чиято е тежестта на доказване, не е
установил прекомерността на неустойката. Моли за
отмяна на решението на РРС и вместо него постановяване на ново решение по
същество на спора от РОС, с което предявеният иск да бъде уважен. При условията
на евентуалност в случай, че въззивният съд приеме неустойката за нищожна да я
намали до размера на обичайните вреди.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от
ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
В с.з.
въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не се явява и не изпраща процесуален представител в с.з. пред РОС.
Пред РОС нови
доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци
водещи до неговата нищожност и недопустимост.
Производството
пред РРС е образувано по искова молба от „Версус 2015“ със
седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу А.К.А., ЕГН ********** *** за
осъждане на ответника в качеството му на продавач да заплати на ищеца-купувач
сумата от 20 000 лева на основание чл.7 от сключен между страните договор
за покупко-продажба на лед табела от 08.09.2017г., съгласно който в случай на
неизпълнение от страна на продавача на
задължението му в 15-дневен срок от уведомяване от купувача да отстрани
възникналите неизправности на вещта, не по вина на купувача в едногодишен срок
от сключване на договора продавачът следва да заплати на купувача стойността на
вещта в четирикратен размер. В хода на производството пред РРС ищецът чрез
процесуалния си представител е поддържал, че сключеният договор е развален с
едностранно волеизявление на купувача, отправено му с представеното към
исковата молба предизвестие и връчено на ответника чрез съпругата му на
18.01.20116г. с куриерска пратка, поради виновно неизпълнение от страна на купувача
на задължението му да поправи проявилите се след продажбата дефекти на вещта в
гаранционния срок, равняващо се пълно неизпълнение, като при условията на
евентуалност договорът е развален с исковата молба.
Ответникът е оспорил исковете в законоустановения срок за
отговор на исковата молба, като е възразил, че клаузата по чл.7 от договора
противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. Посочил е, че вещта е
предадена от продавача на купувача и приета от него в изправност след проверка
на техническото й състояние, като и впоследствие работи нормално. Възразил е и,
че продадената вещ към датата на продажбата е била употребявана, поради което
за него не възникват задължения за гаранционна
отговорност.
С
обжалваното решение РРС е приел, че предвиденото обезщетение в чл.7 от договора
за покупко-продажба представлява по своето естество неустойка по смисъла на чл.92
от ЗЗД, като с оглед размера й, който надвишава четирикратно стойността на
вещта, противоречи на основния принцип за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е
нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. При горните мотиви РРС е
отхвърлил предявения иск.
При
така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на
доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
На
08.09.2015г. страните са сключили договор за покупко-продажба, по силата на
който въззиваемият-продавач се е задължил да прехвърли на въззивникът – купувач
правото на собственост върху лед табела, а купувачът да заплати уговорената
продажна цена в размер на 5000 лева. Не е спорно по делото между страните, че
уговорената цена е заплатена от купувача в брой в деня на подписване на
договора съгласно уговореното в чл. 3 от договора. В чл. 7 от договора от
страните е постигнато съгласие продавачът да поеме пълна гаранция за вещта в
срок от една година от датата на подписване на договора, като в случай на
възникване на неизправност не по вина на купувача се е задължил да отстрани проблема
за негова сметка в 15-дневен от уведомяването от купувача. При непредприемане
на действия по отстраняване на възникналия проблем с вещта продавачът е поел
задължение да заплати стойността на вещна в четирикратен размер съобразно
клаузите на договора.
От
събраните доказателства пред РРС безпротиворечиво е установено наличието на
техническа неизправност на продадената вещ, възникнало в едногодищния срок от
сключване на договора, както и, че ответникът е бил уведомен от ищеца, че
следва да я отстрани, но не е сторил това до приключване на съдебното дирене
пред РРС, включително и пред настоящата съдебна инстанция. Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка и анализирал прецизно събраните
по делото доказателства, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение досежно възприетото от фактическа
страна от първостепенния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗЗД при
продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление,
купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя
преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две
възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото
продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба
от страна на продавача под формата на неточно изпълнение по отношение качеството на вещта, то
облигационната връзка между страните е преустановена чрез разваляне на сключения между тях
договор. Фактическото връщане на вещта с недостатъци не е предпоставка за
надлежното упражняване правата на купувача по чл. 195 ал. 1 ЗЗД да развали
договора.
Предвид
безспорно установения по делото от заключенията на съдебно-техническите експертизи
факт, че продадената на ищеца табела е с недостатъци, които съществено
намаляват нейната годност за ползване по предназначение, следва да се приеме,
че въззивникът-купувач надлежно е упражнил правото си на разваляне на договора за продажба, така както
е поддържал в хода на производството пред РРС. Неустойката съгласно чл.92 от
ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е нужно да се доказват Развалянето на договора по
принцип има обратно действие, освен при договорите с периодично и продължително
изпълнение, какъвто не е процесният договор. Когато договорът не е с периодично
и продължително изпълнение с упражняването на потестативното право на кредитора
на разваляне се заличават с обратна сила към момента на сключване на договора
всички породени от него права и задължения. Обратното действие на развалянето
освобождава страните от облигационна обвързаност, възникнала в резултат от
сключването на договора, като засяга и
съдържащите се в него уговорки относно последиците от неизпълнението, в това
число за неустойка. Поради това развалящият, така както е прието в решение по
т.д.№414/2009г. на ВКС на I ТО, не може да иска да бъде обезщетен за вредите
от неизпълнението с уговорената в разваления договор неустойка. Обвързването на
неизправната страна със задължението да заплати неустойка по развален
двустранен договор е възможно само в хипотезата, когато неустойката е уговорена
за разваляне на договора с цел да обезщети изправната страна за вредите от
развалянето, които не са тъждествени с вредите от договорното неизпълнение. За
вредите от неизпълнението като основание за разваляне на договора изправната
страна може да търси обезщетение по чл. 88, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Не може да се
присъди компенсаторна неустойка за вредите от неизпълнение по двустранен
договор, когато договорът е развален с обратно действие / в този смисъл решение
№279 от 03.07.2012г. на ВКС по гр.д.№691/2011г. на ВКС, IV ГО/.
При
горните мотиви предявеният иск е неоснователен. Атакуваното съдебно решение, в
което РРС е достигнал до същия краен извод за изхода от спора, като е отхвърлил
иска, следва да бъде потвърдено.
Пред
РОС до приключване на съдебното дирене пред възизвната инстанция не са ангажирани
доказателства за понесени от въззиваемия
разноски за възизвното производство, поради което искането му за присъждане на
разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Разградският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение №168 от 09.06.2017г. по
гр.д.№1448 г. по описа на РС-Разград за 2016г.
2.