Р Е Ш Е Н И Е № 30
Гр. Разград, 07. 11. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 83 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Екорентимпекс“ ООД гр. София против Решение № 84/ 05. 06. 2017 г. по
гр. д. № 444/ 16 г. по описа на РС Кубрат,
с което на осн. чл.
57, ал. 2 ЗЗД е осъден да заплати на „Фенкикс
Метал“ ЕООД в несъстоятелност сумата 17 900 лв., представляваща стойността на подлежащи на
връщане сгради по изп. дело
№ 12/ 15 г. по
описа на ДСИ при РС Кубрат. Жалбоподателят обжалва решението и твърди, че е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Излага доводи, че изложените
от съда правни
изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което да се
отхвърли предявения иск, като носнователен
и недоказан.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,
като я оспорва като неоснователна.
В съдебно
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изложените от
тях доводи.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото писмени доказателства, а именно от издаденият
Изпълнителен лист от 05. 11. 2013 г. , въз основа на който е образувано изп. дело № 12/ 2015 г.
на СИС при КРС, приобщено към
доказателствата по делото, че с влязло в сила Решение № 33/ 17. 05. 2013 г. по т. д. № 143/ 2012 г. по описа на
ОС Разград жалбоподателят е осъден на осн. чл. 108 от
ЗС да предаде на въззиваемия владението върху подробно изброените
недвижими имоти, измежду които и процесните : Сграда
№ 2 с идентификатор 40422.505.1893.2 със застроена площ от 51 кв. м. с
предназначение –Склад и Сграда № 4 с идентификатор 40422.505.1893.4 със
застроена площ от 624 кв. м. , етаж 11 с
предназначение – Склад, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 40422.505.1893 в гр. Кубрат. Силата на пресъдено
нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право към
момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния,
съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до
който съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК най - късно страните
могат да изнасят настъпили след предявяване на иска факти от значение за
спорното право, които да бъдат взети предвид от съда, след което със сила на пресъдено
нещо се преклудират фактите, настъпили до този момент.
Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила
решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК.
Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното
правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и
да не приема нещо различно. Изпълнителният лист е
издаден въз основа на изпълнителното основание, установено от обективните и
субективните предели на изпълняемото право,
удостоверено с влязлото в сила осъдително решение по т. д. № 143/ 2012
г. по описа на ОС Разград. Предмет на иска по чл. 108 от ЗС е бил правото на
собственост на ищеца върху процесните недвижими
имоти, които ответникът е владял без правно основание. С влязлото в сила
решение е прието, че процесните имоти са били във
владение на ответника. Предмет на настоящия спор е възстановяване стойността на
имотите, които жалбоподателят вместо да върне на въззиваемия
по силата на влязлото в сила решение е
разрушил, поради което обективните предели на силата на присъдено нещо
правилно са зачетени от районния съд. С оглед на изложеното по-горе, не е необходимо
приобщаване на самото т. д. № 143/ 2012 г. по описа на ОС Разград, тъй като с решението е създадена сила на присъдено
нещо по отношение на преюдициалното правоотношение - досежно основателността на вземането по него.
Районният
съд и в проекта за доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК и с доклада, обявен на страните
на осн. чл. 146 ГПК е докладвал обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права и възражения,
дал е вярна квалификация на иска и съобразно с нея е указал доказателствената
тежест на страните. В първото по делото съдебно заседание ответникът е поискал
да му бъде дадена възможност за представяне на протокол за бракуване на процесните сгради във връзка с възражението му, че същите са
се разрушили през 2012 г. и били премахнати по предписание на РИОСВ. Принципно
искането му не е било преклудирано, както е приел
районният съд. Тази възможност би била преклудирана
след края на същото съдебно заседание по силата на чл. 143, чл. 145 и чл. 146
ГПК. Крайният извод на съда, че доказателственото
искане следва да се остави без уважение е правилен, доколкото соченото от въззивника доказателство е неотносимо
за спора, предвид преклузията на фактите, настъпили
до приключване на устните състезания по т. д. № 143/ 2012 г. по описа на ОС
Разград. След като безспорно е установено, че подлежащите на връщане сгради са
били унищожени, като въззивникът е знаел, че ги
владее без основание, той дължи действителната им стойност на осн. чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по
делото доказателства,
което според жалбоподателя
е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения
иск е основателен, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгл. представения
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 84/ 05. 06. 2017 г. по гр. д. № 444/ 16 г. по описа на
РС Кубрат.
ОСЪЖДА „Екорентимпекс“
ООД гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 30, ЕИК
200386664
да заплати на „Феникс метал“ ЕООД гр. Разград /в несъстоятелност/, ЕИК 826043550
разноски по делото пред въззивната инстанция в размер
на 1000 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.