Решение по Търговско дело 101/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Разград, 06.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Николова в. гр. дело N 101 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №173 от 30.06.2017г. по гр.д.№3 по описа на РС-Разград за 2017г. е прието за установено в отношенията между П.С.П. и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, че П.С.П. ***, ЕГН ********** не дължи на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181 сумата от 159.51лв. без ДДС за месечен абонамент и потребление на мобилен номер 0877416866 за периода 22.10.16г.-21.11.16г., като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 470лв./четиристотин и седемдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК

решението, в неговата цялост е обжалвано от „Българска телекомуникационна компания“ЕАД като неправилно. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е дал правилна правна квалификация на спорното право в доклада на делото, като се е ограничил да посочи, че се касае за отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и, че не е разпределил между страните тежестта на доказване по отношение на факта на смяна на сим картите в магазина на БТК. Поддържа се, че необосновано РРС е приел, че въззивникът е отказал да предостави информация за целите на изготвяне на заключението, като такъв отказ не е налице и страната е следвало предварително да бъде предупредена от съда за последиците по чл.161 от ГПК. На следващо място релевира оплаквания, че в изслушаното по делото заключение вещото лице не е отговорило на поставените задачи, като не е посетило на място в гр. София въззивното дружество при изготвяне на заключението. С оглед на това моли възизвният съд да назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси от ответника в производството пред първата инстанция. Счита, че по делото липсват доказателства, че процесната сим карта е ползвана през исковия период от трето неустановено по делото лице, като тежестта да установи това обстоятелство се носи от насрещната страна. Моли да отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. В с.з. пред РОС въззиваемата П.С.П., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски.

Производството пред РРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П.С.П., с която моли съда да приеме за установено по отношение на Българска телекомуникационна компания“ЕАД, че не дължи сумата от 159.51лв. без ДДС по фактура №1215879242, представляваща месечен абонамент и потребление на мобилен номер 0877416866 за периода 22.10.16г.-21.11.16г. В исковата молба ищцата е основала активната си материална легитимация в процеса на твърдения, че при предоставяне за ремонт на мобилното й устройство в офис на ответното дружество сим картата й с № ICC 89359032300104027750, за която са начислени процесните вземания, е била по грешка разменена от служител на БТК ЕАД с друга сим карта и предоставена на трето неустановено лице. Посочила е, че не е ползвала спорните телекомуникационни услуги по сим картата с № ICC 89359032300104027750, за които е издадена фактура №1215879242 на стойност 159,51 лева.

В законоустановения срок ответникът е оспорил иска, като е възразил, че предоставил дължимите по договора с ищцата услуги, като ищцата не е проявила елементарна грижа да установи дали й е върната СИМ картата, която е била в апарата.

При така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира дадената от РРС правна квалификация на спорното материално право по чл. 124, ал.1 от ГПК за правилна.

Безспорно е установено по делото и липсва спор между страните, че въззиваемата П.С.П. е абонат на въззивното дружество, като съгласно представеното допълнително споразумение от 19.09.2016г. към договор№780821503319092016-38305071 за номер 0877416866, при абонатен план „виваком смарт нет“, е закупила сим карта със сериен номер 89359032300104027750. Видно от приложената сервизна карта от 05.10.2016г. GSM апаратът на въззиваемата, марка „Huawei“, модел „Ascend Y 600“, продаден й от въззивника на 18.11.2015г., е предаден от абоната в сервиз на БТК ЕАД поради повреда в камерата. Несъмнено е доказано по делото от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. Й.-съпруг на въззиваемата, че при приемане на апарата за ремонт служителят на въззивното дружество е върнал две сим карти-една на Теленор и една на Виваком, с които работел телефона, предназначен за дъщеря му. При връщането от ремонт на апарата абонатът е поставил вивакомската карта, но тя не работела. При опитите на свидетеля да набере номер 0877416866 телефонът на неговата дъщеря не звънял, като в сервиза е била предадена на въззиваемата друга сим карта на Виваком, а не нейната със сериен номер 89359032300104027750. На последната сим карта при обажданията отговаряла непозната жена. Като разбрала за грешката въззиваемата сигнализирала оператор на номер 123, както и служителите в офиса на въззивното дружество в гр. Разград.

Пред първоинстанционния съд е прието неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което закупеният от въззиваемата телефон има възможност за поставяне на две сим карти, както и, че на 23.11.16г. на оператор 123 са регистрирани 6 обаждания от номер 0897059866.

Неоснователни са релевираните оплаквания в жалбата, че РРС не е разпределил между страните тежестта на доказване по отношение на факта на смяна на сим картите в магазина на БТК. Действително с доклада на делото първостепенният съд не е указал конкретно доказателствената тежест за установяване на соченото обстоятелство, като ищцата е следвало да установи този положителен и благоприятен за нея факт в процеса, от който черпи изгодни правни последици. С протоколно определение от 28.04.2017г. обаче районният съд е указал на ответното дружество, след като вече е било задължено с разпореждане на РРС от 18.04.2017г., да представи информацията, нужна на вещото лице за изготвяне на заключението с предупреждение за последиците от възпрепятстване на доказването по чл. 161 ГПК, в случай, че дружеството създаде пречки за събиране на това доказателство. Въззивникът не е съдействал на вещото лице, въпреки, че е бил задължен от съда и уведомен за последиците от неизпълнението. С посочените разпореждания до ответника съдът фактически е прехвърлил доказателствената тежест върху него по отношение събирането на това доказателство, целящо опровергаване на изнесените от ищцата твърдения в исковата молба за смяна на сим картите в магазин на БТК от служител на въззивника. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК съдът е разполагал с процесуалната възможност да приеме за доказани фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на посоченото доказателство, с оглед особеностите на конкретния случай.

По изложените съображения, като е приложил неблагоприятните последици на разпоредбата по чл.161 от ГПК за въззивника, и като е приел, че по делото не е доказано да е предоставил телекомуникационни услуги на ищцата, за които е издадена процесната фактура на стойност 159.51лв. без ДДС, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №173 от 30.06.2017година по гр.д.№3 по описа на РС-Разград за 2017година.

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. Цариградско шосе№115и, представлявано от главен изпълнителен директор Атанас Добрев, да заплати на П.С.П., ЕГН ********** ***, сумата от 350 лева съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

НР