РЕШЕНИЕ

№ 41 / 1.12.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 106 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Соверин риъл естейт лимитид“ със седалище в Малта, Слима, представляван от Г.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 276 / 16.08.2017г. по гр.д. № 196 / 2017г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е отхвърлен частичен иск над размера 4 000лв. до първоначално предявения такъв от 10 000лв., от общо дължима сума 84 000лв., представляваща вземане от деликвента А.И.М. по изплатено застрахователно обезщетение, цедирано от „ЗД Евроинс“АД на „Соверин риъл естейт лимитид“. Жалбоподателят се позовава на неправилно прилагане на закона при определяне на размера на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат и съразмерното намаляване на претенцията по частичния иск. Моли въззивния съд да го отмени, като постанови ново такова, с което да уважи предявения иск в цялост.

Въззиваемият А.И.М., чрез назначения му особен представител е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Особеният представител не са явява в съдебно заседание и не му е присъдено възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 29.08.2010г.в с. Здравец, при управление на МПС - лек автомобил „ВАЗ 2105" с рег. № РР 26 55 АМ, А.И.М. е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП – водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; Водачите на пътните превозни средства са длъжни да избират скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие; Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.25 ал.1 ЗДвП – водачът на пътното превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Васви Жеков Йосифов, като деянието е извършено в пияно състояние. Горните факти и обстоятелства са установени с влязло в сила определение от 22.10.2010г. по НОХД № 367 / 2010г. на ОС Разград. Наказателният съд е квалифицирал извършеното деяние като престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б, „б" в.в. с чл.343 ал.1 б.„в" в.в. с чл.342 ал.1 НК и е наложил съответното наказание.

В настоящото съдебно производство е изготвена съдебна автотехническа експертиза относно механизма на настъпилото ПТП, която следва да се цени само относно анализа на поведението на пострадалия Васви Йосифов. В останалата част относно причините за настъпване на ПТП и поведението на водача А.И.М., гражданският съд е обвързан със задължителната сила на определението за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 367 / 2010г. на ОС Разград – по арг. от чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. След така направеното уточнение, въззивният съд установява от представеното пред районния съд заключение, през време на настъпване на ПТП, пострадалият Васви Жеков Йосифов се е движел с велосипед в посока противоположна на движението на автомобила. В неговата линта на движение е имало разстлани тиквени семена, които Васви Йосифов е започнал да заобикаля, като се е насочил наляво за него по пътното платно. Непосредствено преди сблъсъка е пресякъл праволинейната траектория на движение на автомобила, като е достигнал около един метър от лявата за него граница на уличното платно. Вещото лице прави извод, че велосипедистът е имал възможност, въпреки разстланите на уличното платно семена, да се движи в границите на дясната за него пътна лента, в която е разполагал със свободна широчина за движение около 1 – 1,5м. от средата на пътното платно.

Към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, е била налице валидно сключена застрахователна полица № 7110093890 при ЗД“Евроинс“АД, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. ВАЗ 2105 с рег. № РР2655 АМ, с период на действие 24.08.2010г. – 23.08.2011г. След настъпване на произшествието, при застрахователя е образувана щета № 1500043889 / 5.01.2011г. Между ЗД“Евроинс“АД от една страна и Ф. Ю. и Ш. Ю. – наследници на В. Й., са сключени два договора за спогодба от 10.03.2011г., съгласно които страните са се споразумели всеки от наследниците да получи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи от настъпилото ПТП и причинената смърт на Васви Йосифов, в размер по 42 000лв. за всеки от бенефициентите. Обезщетенията са изплатени изцяло на наследниците на пострадалия, видно от представеното извлечение от банкова сметка ***да 6.04.2011г. – 14.06.2011г.

На 30.12.2011г. е сключен нотариално заверен договор за замяна между ЗД“Евроинс“АД и ищеца „Суверейн риъл естейт лимитед“, по силата на който застрахователното дружество е цедирало вземането си от А.И.М. в размер 84 000лв.на ищеца. ЗД“Евроинс“АД е уведомил А.М. за прехвърлянето на вземането към „Суверейн риъл естейт лимитед“. Уведомлението е получено от А.М. на 27.08.2012г., видно от приложената пощенска обратна разписка.

При така установената фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: въззивната жалба е основателна. Жалбоподателят прави оплакване относно неправилно определяне на процента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. В разглеждания случай, виновният водач на лекия автомобил е нарушил три правила за движение по пътищата, установени от наказателния съд, и отделно от това е управлявал автомобила в пияно състояние, също установено с влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 367 / 2010г. на РОС, следователно, извършените от него нарушения, констатирани със съдебния акт на наказателния съд, са четири. От друга страна, пострадалият е нарушил две правила за движение: на чл.16 ал.1 ЗДП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, освен при изпреварване или заобикаляне и на чл.44 ал.2 ЗДП – ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Въззивният съд не споделя извода, направен в обжалваното решение, че основна причина за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия. Този извод е направен въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза за механизма на настъпване на ПТП, а както бе посочено по-горе, същата може да се ползва само в частта, с която се установяват нарушенията на правилата за движение на пострадалия по време на произшествието, които са допринесли за настъпване на вредните последици. При това положение отговорността за вредите се разпределя 70% за виновния водач на МПС и 30% за пострадалия велосипедист, като при разпределянето съдът отчита по-голямата тежест на нарушението, изразяващо се в управление на МПС в пияно състояние.

Основателно е и второто оплакване във въззивната жалба във връзка с отхвърлянето на частично предявената искова претенция пропорционално на установеното съпричиняване. Процентът на съпричиняване следва да бъде изчислен върху общия размер на вземането, защото и настъпилият вредоносен резултат се измерва в цялост, а не частично, до размера на предявения частичен иск. Действително, предметът на предявения частичен иск не обхваща разликата над 10 000лв. до пълния размер на вземането на ищеца в размер 84 000лв. и тя не следва да бъде предмет на обсъждане. Във връзка с това следва да се внесе уточнението, че със сила на пресъдено нещо се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право, индивидуализиращи го чрез основанието и петитума на иска. От друга страна, по аргумент от противното на чл.298 ал.4 ГПК, възраженията срещу съществуването на породеното право – правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Възражението за съпричиняване е правоизключващо възражение, поради което преценката за приноса на пострадалия в светлината на пълното вземане ще има отношение към предмета на настоящото производство, без да формира сила на пресъдено нещо над неговия размер. Ето защо, намаляването съобразно изчисления процент принос на пострадалия за настъпване на вредата следва да бъде извършено върху вземането на ищеца в размер 84 000лв., като след намалението размерът на задължението на ответника е в размер 58 800лв. Предявеният частичен иск е за сумата 10 000лв., поради което се явява основателен и доказан в целия предявен размер. Решението на ИРС в частта, с която искът е отхвърлен над размера 4 000лв. до предявения такъв от 10 000лв. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което А.М. бъде осъден да заплати на „Соверин риъл естейт лимитид“, сума над размера 4 000лв. до претендираната такава в размер на 10 000лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер 84 000лв., възникнала на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.), след изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 1500043889 / 5.01.2011г. от ЗД“Евроинс“АД, вземането по която е цедирано на „Соверин риъл естейт лимитид“. Решението на районния съд следва да се отмени и в частта, с която на ищеца са присъдени деловодни разноски в частичен размер от 652лв., съобразно уважената част от иска, като вместо това ответникът бъде осъден да му заплати сумата 1 630лв., представляваща сбор от внесена ДТ в размер 400лв., депозит за вещо лице в размер 300лв. и депозит за особен представител на ответника в размер 930лв. За претендираното адв.възнаграждение в размер 830лв. липсват доказателства, поради което не следва да се присъждат.

Жалбоподателят претендира заплащане на деловодни разноски във въззивното производство. Същият е внесъл ДТ за обжалване в размер 120лв. и ответникът следва да бъде осъден да му я заплати. Пред въззивния съд ищецът е представляван от адвокат, но липсват доказателства за заплатено адв.възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 276 / 16.08.2017г. по гр.д. № 196 / 2017г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е отхвърлен частичен иск от „Соверин риъл естейт лимитид“ против А.И.М. за сума над размера 4 000лв. до първоначално предявения такъв от 10 000лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер 84 000лв., възникнала на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.), след изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 1500043889 / 5.01.2011г. от ЗД“Евроинс“АД, вземането по която е цедирано на „Соверин риъл естейт лимитид“, както и в частта, с която А.И.М. е осъден да заплати на „Соверин риъл естейт лимитид“ сумата 652лв. за деловодни разноски пред районния съд, като вместо това постановява:

Осъжда А.И.М. да заплати на „Соверин риъл естейт лимитид“ сума над размера 4 000лв. до първоначално предявения такъв от 10 000лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер 84 000лв., възникнала на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.), след изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 1500043889 / 5.01.2011г. от ЗД“Евроинс“АД, вземането по която е цедирано на „Соверин риъл естейт лимитид“, както и сумата 1 630лв. за направени разноски пред районния съд.

Осъжда А.И.М. да заплати на „Соверин риъл естейт лимитид“ сумата 120лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР