Р Е Ш Е Н И Е № 37
Гр. Разград, 20. 11. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря Д. Георгиева разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 109 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление Разград чрез пълномощник
против Решение № 226
/ 09.
08. 2017 г. по гр. д. № 315/ 17 г. по описа на
РС Разград, с което е осъдено да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД
на осн. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
сумата 153
лв. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за виновно причинени вреди на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РР 1818
АХ
при ПТП на 16.
10.
2015
г. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата
страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 23. 01. 2015
г. е сключен между М.Ф.К. и ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ договор за
застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № РР 1818 АХ, за
който е издадена Застрахователна полица
№ 4704150300000420. Видно от показанията на св. К., на 16. 10. 15 г. при управление
на автомобила по републиканския път ІІ-49 гр. Разград – с. Манастирци, след разклона за
с. Островче преминал през пътен участък с дупки по асфалта. При разминаване с
насрещно движещ се автомобил, който карал с висока скорост в средата на пътното
платно, отбил в дясно на платното и попаднал в дълбока дупка. Дясната предна гума на автомобила се спукала.
10-15 дни след ПТП този участък от пътя бил ремонтиран. Собственикът на
автомобила К.подал декларация, с която декларирал пред ищеца настъпилото
застрахователно събитие. В преписката се съдържа и декларация от В. Р., пътувал
в автомобила със св. К. и станал свидетел на произшествието. В декларацията Р.
е посочил, че при разминаване с насрещно движещ се автомобил, предната дясна
гума на автомобила, с който се движели, попаднала в дупка на пътното платно, при
което гумата и джантата се повредили. При ищеца – застраховател била образувана
преписка № 470415151546063. След извършен оглед на автомобила била установена
вредата – увредена предна дясна гума и джанта, размера на вредата – 153 лв. и бил
съставен опис със снимков материал на претенцията на 20. 10. 15 г. Приложени са
и снимки от местопроизшествието. С преводно нареждане от 23. 10. 15 г. застрахователят изплатил на К.- собственик на
автомобила, застрахователно обезщетение в размер на 153 лв. Заключението на
САТЕ е, че пазарната
стойност на възникналата имуществена вреда възлиза на 164 лв. Уврежданията на
автомобила могат да бъдат получени при описания в застрахователната преписка
механизъм, както и че при конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
аварийно спиране. На ответника по иска била връчена на 11. 04. 16 г. регресна
покана за възстановяване на сумата.
Необосновано
е изложеното възражение от въззивника, направено в писмения отговор, подаден по
реда на чл. 131 ГПК, че без съставен протокол или друг документ от оправомощен
орган, ПТП, причинно-следствената връзка между щетите и увреждането не могат да
бъдат доказани. В постоянната си практика ВКС е приемал, че дори и при наличие
на съставен протокол от органите на МВР, съдът е длъжен непосредствено да
събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма
на ПТП. Освен това, не е необходимо съставяне на протокол за произшествието,
тъй като то е извън визираните в чл. 125 от ЗДвП
хипотези, при които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 6, т. 4 от НАРЕДБА №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /в редакцията й към момента на ПТП/, според която не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, както е в настоящия случай. Неоснователен е и другият изложен довод
от въззивника, че е изпълнил задължението си да извърши ремонт на пътя, като на
16. 04. 2015 г. в този пътен участък, представляващ 23+285-23+640 и
23+600-24+510 бил извършен ремонт чрез запълване на дупки и гаранционният срок
не бил изтекъл. Дори и да е бил извършван такъв ремонт в този участък на пътя,
това е станало пет месеца преди произшествието. От снимковия материал ясно
личи, че към момента на ПТП до участъка с изкърпване има образувана дупка,
която не е обезопасена.
При анализа на събраните доказателства,
следва да се вземе предвид, че е извършен опис и оглед на вредите по процесния
автомобил в кратък срок - четири дни след произшествието. Механизма на ПТП се
установява от показанията на св. К..
Механизма на ПТП е изследван и от САТЕ, която се е запознала с писмените
доказателства и снимковия материал и е дала заключение, че уврежданията на
автомобила могат да бъдат получени при описания в застрахователната преписка
механизъм. Предвид изложеното, обосновано районният съд е приел, че причина за ПТП
и настъпилите от него вреди е попадане на предната гума на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно.
ПТП
е станало на път ІІ-49, който е част от републиканската пътна мрежа, която се
поддържа и ремонтира, съгл. чл. 30, ал.1 от Закона за
пътищата от ответника. Тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си да ремонтира или поне да обезопаси участъка от пътя с дупката, станала
причина за увреждането на автомобила, поради бездействието на длъжностните
лица, на които е възложил изпълнението на тези задължения, отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД. Предвид
настъпилата суброгация на осн. чл. 213, ал.1 от КЗ
/отм./, която е приложиимата норма, съгл. § 22 от ПЗР на КЗ, ответникът
отговаря спрямо застрахователя за вредата до размера на платеното обезщетение.
Възраженията на въззивника за липса на основание за плащане на застрахователно обезщетение на увредения, тъй като застрахователния договор не включвал покритие на риска „Гуми“ и че обезщетението било заплатено в нарушение на Общите условия, поради което липсва основание за суброгация по чл. 410 КЗ, въведени с въззивната жалба, не следва да се обсъждат, според разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Такива доводи са заявени за пръв път в устните състезания пред районния съд и доразвити в писмената защита от ответника. Съгл. чл. 147, т. 1 от ГПК е била преклудирана възможността за последния да твърди нови обстоятелства след приключване на съдебното дирене и районният съд изобщо не е следвало да ги обсъжда в мотивите към обжалваното решение.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения иск е основателен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн.
чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226
/ 09.
08. 2017 г. по гр. д. № 315/ 17 г.
по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Агенция „пътна инфраструктура“ , ЕИК 000695089 гр.
София да заплати на ЗАД „ Булстрад
Виена иншурънс груп“ гр. София, ЕИК 000694286 разноски по делото пред
въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
ДГ 2.