О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

10.І.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

10.І.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№113

в.ч.т.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба., подадена от „КРЕДИСИМО”АД,ЕИК175330437, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.”Витоша”№14б,сграда А, ет.ІV, БЦ”България”, срещу Определение №3318/18.Х.2016г. на РРС по образуваното му на производство чгр. д. № 1642/2016 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като съдът е прекратил заповедното производство без да разгледа искането му за служебно дължима от съда справка в НБД относно постоянния адрес на длъжника. Иска отмяна на обжалвания акт.

Разградски окръжен съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от въззивника със Заявление вх.№8093/18.VІІІ.2016г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.П.М., ЕГН**********,*** с предмет на заявлението –парично вземане в общ размер на 1 177,24лв., от които дължима в изпълнение на Договор за кредит №476145/4.VІ.2015г. главница от 947,80лв. със законната лихва от датата на заявлението, договорна лихва от 85,77лв., наказателна лихва от 79,55лв. и административни разноски в размер на 64,12лв. и разноските по делото.

На 19.VІІІ.2о16 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поради това, че след няколко посещения на адреса длъжникът не е намерен, връчителят е залепил на 29.ІХ.2016г.уведомление на входната врата

С разпореждане от 16.ІХ.2016 г. съдът е указал на заявителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи адресна справка за длъжника. Съобщението за това разпореждане е връчено на заявителя на 29.ІХ.2016г.

С обжалваното Определение №3318/18.Х.2016г съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 и по арг. от чл. 129, ал. 3 ГПК.

При така приетото за установено, съдът намира, че частната жалба е допустима, но по по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1 ГПК, може да се поиска издаване на заповед за изпълнение, ако заявлението има за предмет: 1/ вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд и 2/предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба откъм съдържание - установени в чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК и откъм приложения - установени в чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК. Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение се извеждат по аргумент от противното основание на нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК. В която, изрично са формулирани основанията за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Едно от тях е, когато длъжникът няма постоянен адрес на територията на РБ, което съдът, при произнасянето си по заявлението, не може да провери, тъй като се основава само на твърденията на заявителя. Същевременно, след издаване на заповедта за изпълнение и за да се осъществи целта на заповедното производство с проверка за безспорност на вземането , тя подлежи на връчване на длъжника, съгласно чл. 411, ал. 3 ГПК. Връчването се извършва от съда, а по искане на заявителя – и от частен съдебен изпълнител (чл. 42, ал. 2 ГПК). С каквото в случая заповедният съд не е бил нарочно сезиран.

В конкретната хипотеза, заявителят в подаденото заявление е посочил адрес на длъжника, на който връчителят е установил надлежно, че длъжникът не пребивава. В този случай, независимо от залепването на уведомлението, съдът е следвало да укаже на заявителя да представи адресна справка за длъжника (чл. 47, ал. 4, вр. ал. 7 ГПК), което в дадения срок заявителят не е сторил. Проверяайки местната си компетентност, относимо към дата на подаване на заявлението, РРС е извършил проверка в НБД относно постоянния и настоящ адрес на длъжника. Същият не е бил задължен с повторна проверка в този смисъл. Последица от процесуалното бездействие на ответника е обезсилване на заповедта за изпълнение, каквото произнасяне в случая заповедният съд не е сторил с атакуваното определение, противно на заявеното в подадената срещу него жалба.

Непроизнасянето на РРС по искането за служебна справка в НБД, с оглед вече установеното от връчителя на съда при посещение на посочения в заявлението адрес на длъжника и при проявеното от заявителя бездействие в предоставения му срок да приложи справка за адресна регистрация, не променя извода за настъпването на последицата, присъща на процесуалния пропуск да се представи исканата от заявителя справка.

Както се отбеляза, чл. 411, ал. 2, т. 3, предл. първо ГПК въвежда като условие за издаване на заповедта за изпълнение наличието на известен адрес на длъжника, съотв. липсата на данни за това е основание за отказ да се издаде поисканата заповед за изпълнение. Следователно доколкото проверката на тази предпоставка се извършва първоначално само по данните в заявлението (в което реквизит е адресът на длъжника), ако основанието по чл. 411, ал. 2, т. 3, предл. първо ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение бъде установено след издаването й, то тя подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. Такъв е и случаят при бездействие от страна на заявителя, съобразно указанията на съда, да представи адресна справка за длъжника.

По така развитите съображения, въззивния съд счете частната жалба срещу атакуваното определение на РРС за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, РОС

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение частната жалба на „КРЕДИСИМО”АД,ЕИК175330437, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.”Витоша”№14б,сграда А, ет.ІV, БЦ”България”, срещу Определение №3318/18.Х.2016г. на РРС по образуваното му на производство чгр. д. № 1642/2016 г., с което е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 (ред. след изм., обн. - ДВ, бр. 100/2010г.) ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.