ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

         Гр.Разград, 01.02.2017 год.

 

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

        ИРИНА ГАНЕВ

 

                                                                                                                                 

като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА ч.в.т.дело №7 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 274 във  вр.с чл.413 от ГПК.

Депозирана  е  частна жалба от „Топлофикация София”ЕАД, подадена чрез пълномощник К.,юрисконсулт против  Разпореждане №3608 /09.11.2016г. по ч.гр.д. № 1936 / 2015 г. по описа на РРС в частта, с която след приключило производство по чл. 422 ГПК,  заповедният районен  е постановил частично обезсилване на издадената срещу С.П.Д. от гр.Разград заповед за изпълнение на парично задължение №3111/04.11.2016г. за дължими в заповедното  производство разноски в размер на 325лв.Сочи се  незаконосъобразност и недопустимост  на постановеното и атакувано разпореждане,с искане за неговата отмяна. 

            Ответникът по жалбата страна С.П.Д. не е  депозирал отговор на същата. 

              Разградският окръжен съд,като съобрази наведеното в жалбата и доказателствата по делото,намери  за установено следното: 

               Дружеството –жалбоподател депозирало на 15.09.2015г. пред Софийски РС заявление по чл.410 ГПК, срещу С.П.Д. от гр.Разград.След прекратяването на делото пред СРС и изплащането му по подсъдност на РРС пред него на 03.11.2015г. било образувано ч.гр.д №1936/2015г.за парично вземане в размер на 809.92лв., дължимо ведно със законна лихва,както и мораторна лихва в размер на 175.16 лв.за периода 31.03.2013г.- 28.08.2015г., представляващо незаплатена доставена топлинна енергия за периода от м.февруари 2013г.-м.април 2014г.Претендирани са и разноски в размер на 325 лв.от които 25 лв.ДТ и 300 лв.юрисконсултско възнаграждение.

            По разпореждане на заповедния съд, в полза на заявителя срещу С.Д. е  издадена Заповед №3111/04.11.2015г. за изпълнение на парично вземане за претендираните сум,в т.ч. и за направени в заповедното производство разноски общо в р-р на 325 лв.

             В срока на чл.414 ГПК длъжникът оспорил вземането.В законоустановения и предоставен му за това срок, заявителят е предявил по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на вземането си пред РРС.

            Пред РРС по този иск за вземане за главница в размер на 809.92 лв. и мораторна лихва в р-р на 175.16 лв. и разноски е  образувано гр.д.№2234/2015г.Съдът постановил решение №126/22.04.2016г.с което приел за установено  в отношенията на страните,   съществуване на  вземане от 404.96 лв., дължимо от С.Д. ***ЕАД,представляващо доставена,но незаплатена топлинна енергия за  периода от м.февруари 2013г.-м.април 2014г.,ведно със законната лихва върху нея ,считано от 14.09.2015г.до окончателното й заплащане,мораторна лихва в р-р на 87.58 лв.На осн.чл.78 от ГПК осъдил С.Д. да заплати на топлинното дружество разноски в заповедното производство в р-р на 162.50 лв. и такива в исковото производство в р-р на 486.96 лв.Съобразно отхвърлената част от иска присъдил в полза на Д. разноски в р-р на 23.80 лв.Отхвърлил установителната претенция над уважените размери за главница и мораторна лихва  като неоснователни и недоказани.Решението на РРС е било обжалвано ,като пред РОС е било образувано в.т.дело №76/216 г.По същото с Решение №19/14.10.2016г.РОС е отменил решението на РРС в отхвърлителната му част,като е приел, че С.Д. дължи на топлофикацонното дружество и главница в р-р на 404.96 лв. за доставена топлинна енергия за посочения период,както и мораторна лихва в р-р на 87.58 лв.,присъждайки главницата със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Присъдил е в полза на дружеството разноски за двете инстанции и такива в заповедното производство.Решението на РОС е влязло в сила,като необжалваемо на датата на неговото постановяване 14.10.2016г.След като заповедният съд се е запознал с постановените от двете инстанции актове по чл.422 от ГПК е постановил атакуваното разпореждане ,с което е обезсилил заповедта за изпълнение в частта й за разноските.     

             Въз основа на изложеното дотук от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

             Подадената от въззивника частна жалба намира правното си основание в разпоредбата на чл.413 ГПК.Същата е допустима,а по същество и основателна по следните съображения:В т.13 на ТР№4/2013 ОСГТК на ВКС е прието, че   обезсилването  на заповедта за изпълнение в хипотезата по  чл. 415, ал.2 ГПК е предвидено като процесуално дължима от съда последица в случай, че при оспорено по чл.414 ГПК вземане,   заявителят  не ангажира доказателства   за предявен в срока на чл.415 ГПК иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането.В случая тази предпоставка за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските не е налице,независимо от това,че изпълнителен лист за дължимите разноски в полза на заявителя следва да бъде издаден от съда,разгледал исковото производство по реда на чл.404 от ГПК. .

             Ето защо разпореждането на РРС в обжалванта му част следва да бъде  отменено като незаконосъобразнто.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №3608 /09.11.2016г. по ч.гр.д. № 1936 / 2015 г. по описа на РРС в частта, с която след приключило производство по чл. 422 ГПК,  заповедният районен  е постановил частично обезсилване на издадената срещу С.П.Д. от гр.Разград заповед за изпълнение на парично задължение №3111/04.11.2016г. за дължими в заповедното  производство разноски в размер на 325лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:   

      

      Членове: 1.

 

                     2.