ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…
 

Разград
 
 


28. ІV.2017
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2017
 
                                                 съд                                                                                    състав

       28. ІV.
 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

В                                  заседание в следния състав:

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 
 
                                                                                  Председател

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

   ИРИНА ГАНЕВА

 
 
                                                                                     Членове

                                                   

 

2017
 

     №14
 

   ч. в.т.д.
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ                               

                                 дело                                            по описа за                                   година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК.

        Образувано е по ч.жалба, подадена от Е.С.Д., чрез процесуално представляващият я по пълномощие адв. Св.Н.    против Определение №3882/19.ХІ.2016г., с което състав на РРС е оставил без уважение искането й -      за спиране изпълнението на издадените срещу нея по чгрд №531/2016 на РРС заповед  за незабавно изпълнение и изп. лист от 17.ІІІ.2016г. по реда на чл.420, ал.2 ГПК

       В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е отказал спиране изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение. Твърди се, че съдът неправилно е достигнал до извода за неоснователност на искането за спиране на изпълнението по заповедното производство поради липсата на убедителни доказателства относно твърдяната от молителката неравноправност на договора за потребителски кредит. Твърди, че   под убедителни писмени доказателства за недължимост на търсените суми следва да се приема и самият договор, въз основа на който се твърди неизпълнение.  Позовава интереса си от спиране на изпълнението по заповедното производство  с липса на друга, предоставена  й от процесуалния закон възможност за защита в исковото производство, дължимото  по установяване съществуването на оспореното от нея вземане. Счита, че както при   обезпечение   на бъдещ иск, съответно   на повдигнатото от нея  възражение за неравноправност на договорните  клаузи, заповедния съд дължи преценка  единствено и само за евентуалното наличие на такива.

                  На релевирните основания моли за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата й за спиране на изпълнението по заповедното производство.

                  В законоустановения   срок, възползвайки се от правото си на  отговор, насрещната по жалбата страна е оспорила основателността й.   Твърди, че   в това производство заповедния съд не може да съобразява  възражения за нищожни неравноправни клаузи . Счита, че основанието на което жалбоподателката е позовала искането си за спиране на изпълнението в заповедното производство не попада в обхвата на   визираните в  разпоредбата на чл.420ГПК. моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно, законосъобразно обосновано постановен съдебен акт.

                  Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу преграждащ хода на делото   съдебен акт, жалбата е допустима.

                 Разгледана по същество е  основателна.

                  В производството пред заповедния съд, в качеството си на  длъжник и чрез процесуалния си представител по пълномощие, въззивницата е направила   възражение за недължимост на процесните вземания и искане  за спиране на изпълнението на заповедта, доколкото в договора за банков кредит се съдържат неравноправни клаузи. Поставя се въпроса дали следва те да се разгледат в процедурата по чл. 420, ал. 2 ГПК, доколкото заповедното производство се развива едностранно, като е предвидена възможност за снабдяване с изпълнителен лист, без предварително дължимостта на вземанията  да е установена в рамките на състезателен исков процес. Отговорът на този въпрос се съдържа в Решение от 14 март 2013 г. по дело С-415/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС) - първи състав, което е задължително за националните юрисдикции на държавите членки на Съюза и което касае тълкуването на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.   Според така цитираното решение, правоприлагащият орган следва да вземе предвид и да преценява възраженията  за неравноправни клаузи в хода и етапа на всяко едно, засягащо интереса на потребителя съдопроизвоство. В контекста на настоящия процес и предвид липсата на специална процедура в гражданския процесуален закон, в хипотезата на чл. 420 ГПК тази преценка е следваща се и служебно дължима  от сезирания със заповедното производство съд.   

           Под убедителни писмени доказателства за недължимост на търсените суми следва да се приема и самият договор, въз основа на който се твърди неизпълнението на процесните вземания. Факт е, че нищожността на договорните клаузи може да се установи само в исковото производство. Когато обаче, в основание на вземането е приложен договор за потребителски кредит, сключен с нерегистрирано по ТЗ физическо лице, което като длъжник в заповедното производство е оспорило клаузите му като неравноправни,  то  заповедният съд  , идентично на обезпечителното производство, дължи преценка за евентуалното наличие на такива.  

            В приложение на подаденото от кредитора заявление по чл.417 ГПК  е депозиран,  сключен с жалбоподателката на 21.ІV.2014г.  Договор за кредит за текущо потребление.    В реквизит на който, като индивидуално договорени между страните условия се установяват размера, вида и сроковете за погасяване на предоставени за текущо потребление кредит.  In fine ,   за „неупоменатите“ в него въпроси, сключеният с жалбоподателката договор препраща към Общите условия и разпоредбите на ЗКИ. 

                От разпоредбите на приложените като доказателство Общи условия е видно, че тези, неупоменати   договора въпроси касаят олихвяването на предоставената й в кредит  главница, възможността на кредитора за едностранна промяна в лихвените проценти, поредността на дължимите по договора погашения, както и условията, предоставящи в право на кредитора   неговата предсрочна изискуемост. Т.е.  тези договорни клаузи  нямат характера на индивидуално договорени с жалбоподателката –кредитополучател. От което и по аргумент  на чл.146 чл. 146  ЗЗП тези, обременяващи я с вземанията за лихви, както и с предсрочната изискуемост на дълга клаузи,  са  неравноправни   А от там и вероятната основателност на своевременно депозираното  от жалбоподателката възражение    за тяхната  нищожност. 

                 По смисъла на чл. 2, б."б" от Директива 93/13/ЕИО   "потребител" е  всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директивата, участва в договора поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Аналогично, нормата    на §13, т.1 от ДР на ЗЗП  определя като потребител само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза следва да е инкорпорирана в договор, сключен с потребител, какъвто се явява жалбоподателката.   Тъй като кредитополучателката е физическо лице, респ.  потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП, същата се ползва със закрилата по ЗЗП.

                 В производството по чл. 420, ал.1 ГПК, вкл. и в настоящото частно въззивно производство по чл. 278, ал.1 във връзка с чл. 420, ал.3 ГПК, съдът следва служебно да прецени наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори, като при установяване наличието на такива следва да постанови спиране на изпълнителното производство.  

                     Т.е., при тези, установени и в хода на заповедното производство данни, РРС е следвало да постанови спиране на изпълнението по издадените срещу жалбоподателката заповед за незабавно изпълнени е изпълнителен лист.    

                 Водим от тези си мотиви в този си състав съдът намира, че като незаконосъобразно и несъответно на установените по делото обстоятелства, обжалваното определение следва да бъде отменено, а молбата на жалбоподателката за спиране на изпълнението по образуваното срещу нея заповедно производство-уважена.   

                 Предвид изложеното и на осн. чл.278, ал.2 във вр. с чл.420 ГПК, Съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И :

                 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №3882/29.ХІ.2016г., с което  искането на Е.С.Д. за спиране изпълнението на издадените срещу нея по чгрд №531/2016 на РРС Заповед  за незабавно изпълнение №871/17.ІІІ.2016г. и изп. лист от 17.ІІІ.2016г.  е оставено без уважение

             На осн.чл.420, ал.2 ГПК СПИРА  изпълнението на  Заповед  за незабавно изпълнение №871/17.ІІІ.2016г. , издадена срещу Е.С.Д. в образуваното срещу нея   по подадено от „Банка ДСК“ЕАД,ЕИК121830616 заявление по чл. 417 ГПК  чгрд №531 по опис на РРС за 2016г.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.