ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Разград, 12.07.2017г.

Разградски окръжен съд на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в състав :

Съдия:Валентина Димитрова

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова т. дело № 28 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.374 от ГПК.

Производство е образувано по искова молба вх. №1170 / 20.03.2017 г., подадена от С.А.,гражданин на Нидерландия,чрез пълномощник адв.Е.Н. от АК-Разград срещу ответника „ТЕКСА”ООД, р.Разград, ЕИК 116551668.

Със същата ищецът предявява против ответното дружество искове по чл. 29, ал. 1, от ЗТР за прогласяване нищожността,съответно недопустимостта на обстоятелствата, вписани в Търговски регистър по партидата на същото по заявление с вх. № 20170310144412.

Излага твърдения за нищожност на взетите решения от ОС на дружеството,проведени на 10.03.2017г.и 14.03.2017г.както и,че същите са несъществуващи/невзети/.

С писмена молба вх.№1200/21.03.2017г.ищецът представя приложения към исковата молба,които е пропуснал да представи при подаването на същата.

Съдът е намерил исковата молба за редовна от формална страна, съдържаща реквизитите по чл. 377 във вр. с чл. 127 и сл. от ГПК,поради което е разпоредил връчване на препис от същата за отговор на дружеството-ответник.Същото е депозирало такъв на 24.04.2017г.,като застъпва становище за недопустимост ,съответно неоснователност на предявения иск,като излага подробни съображения.Представя писмени доказателства.На първо място счита иска за недопустим,предвид на това,че за ищеца,бивш съдружник в дружеството,с евентуалната отмяна на вписаните по партидата на дружеството обстоятелства,които се атакуват няма да настъпи промяна в неговата правна сфера.

С допълнителна искова молба,вх.№1927/10.05.2017. гищецът излага допълнителни доводи по допустимостта и основателността на предявения от него иск.

Ответникът от своя страна с допълнителния отговор,постъпил в съда на 19.06.2017г.отново поддържа на първо място становище за недопустимост на предявения иск и съответно за неговата неоснователност.

Съдът,като съобрази изложеното в исковата молба и нейния петитум,както и доводите и становищата на страните по отношение на допустимостта на предявения иск,намери същия за недопустим по следните съображения:

Ищецът,както сам твърди в исковата молба,а и на съда е служебно известно е бивш съдружник в дружеството –ответник,като членственото му правоотношение е прекратено,считано от 18.11.2016г.,при условията на чл.125,ал.2 от ТЗ.

Сочи на извършено вписване по партидата на „Текса“ООД от от 16.03.2017г. по заявления А4,вх.№20170310144412 и Ж1, вх.№20170314555546, с което е вписан нов управител на дружеството.

Твърди нищожност на решенията на ОС на ТД от 10.03.2017г. и 14.03.2107г.,послужили за вписването,като иска прогласяването им за такива, а също и на осн.чл.29 ,ал.1 от ЗТР съдът да признае,че обстоятелствата, вписани по партидата на ответника за несъществуващи.

Правният си интерес от водене на иска ,обосновава с качеството си на кредитор по отношение на дружеството,предвид воденото между тях т.дело №9/2017г.по описа на РОС на правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ и неяснотата какво ще се случи с имуществото на дружеството и изплащането на неговия дял от същото.

Предявеният иск е такъв с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТР.

Този иск може да се води от всяко трето лице, чиито права са накърнени от постановения акт,в случая извършеното в регистъра вписване от 16.03.2017г..В исковата молба,освен ,че обстойно са цитирани постановките на ТР №1/2002г. по-скоро се изтъква,че взетите решения от ОС на дружеството,противоречат на постановени в предходен момент решения на съдилищата по чл.25 от ЗТР във връзка с предишни неуважени заявления,както и нарушение на търговския закон във връзка с взетите решения, а не накърнени права на бившия съдружник.

Съдът ,намира за основателно възражението,направено от ответната страна,че предявеният иск е недопустим и ищецът няма правен интерес от същия.

Съгласно чл. 127 от ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

Тази равностойност е облигационна последица от прекратяването на членството и вписването в регистъра.

Дали дружеството –ответник продължава да съществува като ЕООД или ООД и кой ще бъде занапред неговия управител няма връзка с облигационното право на напусналия съдружник.

Имуществено- правните последици от напускането не са обусловени от други предпоставки, в случая взетите решения от общото събрание на дружеството.

Напускането на съдружника има за последица само правото да получи паричната равностойност на дружествения дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членствените правоотношения- чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

На основание гореизложеното, Разградският окръжен съд апелативен съд намира, че иска е недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело №28/2017г.по описа на ОС-Разград, поради недопустимост на иска,предявен на правно основание чл.29,ал.1 ЗТР от С.А.,гражданин на Нидерландия,чрез пълномощник адв.Е.Н. от АК-Разград срещу ответника „ТЕКСА”ООД, р.Разград, ЕИК 116551668.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

Съдия :