На седемнадесети май , две хиляди и седемнадесета
година
В закрито съдебно заседание в следния
състав :
Като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова
частно търговско дело №39 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 във вр.с чл.407 , ,ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 18.04.2017 г. на „УЛТИМА
Ф“ЕООД,гр.Шумен,ЕИК203227238,ищец,чрез пълномощник адв.Д. Накев от АК-Шумен срещу
разпореждането от 05.04.2017 г. по гр. дело № 1385/2015 г по описа на РС Разград,с което на осн. чл.
245, ал. 3 ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на ответника Д.Н.С. *** за сумата 6 534.42 лева ,представляваща
недължимо събрана такава по изп.дело №20157620400405по описа на ЧСИ Д. Д.,с
рег.№762 на КЧСИ с район на действие ОС-Разград., ведно със законната лихва от 15.03.2015г. до окончателното изплащане, получена от ищеца на отпаднало основание по горното
изпълнително дело, въз основа на изпълнителен
лист, издаден по заповед за изпълнение № 1364/20.05.2015 г.,по гр.дело №894/2015г. на РРС,като образуваното въз
основа на нея ИД по описа на ЧСИ Д. Д. е било прекратено.В жалбата се застъпва
становище за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,поради това,че не
са били налице предпоставките за неговото издаване и уважаване молбата на ответника
за издаване на обратен изпълнителен лист,тъй като по изпълнителното дело ,макар
и да са събрани суми същите не са получени от взискателя,сега жалбоподател.Претендира разноски.Прави искане за спиране на ИД №20177620400203по
описа на ЧСИ Д.Д.
Ответникът ,по
чието искане е издаден обратен изпълнителен лист, Д.Н.С.,чрез процесуалния си
представител адв.Иво Керчев депозира отговор на частната жалба,в който застъпва
становище за нейната неоснователност,с искане да бъде оставена без уважение.Сочи,че
по издадения в негова полза обратен изпълнителен лист пред ЧСИ Д. е образувано
друго изп.дело №20177620400203,което
касае само и единствено принудителното събиране на законната лихва върху
главницата по издадения ИЛ в заповедното производство.ЧСИ Д. е прекратил
образуваното при него ИД 405/2015г. и му е възстановил главницата в размер на 6534.42
лв.
За да се произнесе
,РОС ,намери за установено следното:
Частната жалба е
допустима, като подадена в срок от легитимирана в процеса страна.Разгледана по
същество същата се явява и основателна по следните съображения:
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №1364 от
20.05.2015г. по ч.гр.д. № 894/2015 г. на РС –Разград Д.Н.С. е осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата 2000 евро, представляваща главница запис на заповед, ведно със законната
лихва от 19.05.2015 г. и разноски в р-р на 78.23 лв.- заплатена държавна такса. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен
лист от 20.05.2015г..
С решение №309 от 30.11.2016 г. по гр.дело № 1385/2015 г. на РРС, потвърдено с решение от 15.03.2017 г. по в.т.д. № 4/2017 г. на РОС в производство по чл.422 от ГПК е
отхвърлен предявения от „УЛТИМА Ф“ЕООД иск за признаване за установено
съществуване на вземане в полза на дружеството в размер на 2000 евро,ведно със
законната лихва за което е издадена,посочената по-горе заповед за изпълнение.В
полза на ответника са присъдени разноски.
С молба от 22.03.2017 г., уточнена с такава от същата
дата , ответникът С. е поискал издаване на изпълнителен лист за сумата,събрана по
изп.дело № 20157620400405 по описа на ЧСИ Д. в р-р на 6 534.42 лв.Съдът въз основа на
разпореждане от 27.03.2017г. издал на 05.04.2017г. изпълнителен лист в полза на С. срещу дружеството-жалбоподател
за сумата 6 534.42 лв.,ведно със
законната лихва ,считано от 15.03.2017г до окончателното й заплащане.За да
уважи молбата съдът е съобразил приложеното към нея удостоверение от ЧСИ Д.Д.,рег.№762
на КЧСИ,видно от което ,събраните и неразпределени суми по делото са в р-р на 6
534.42 лв.
Разпоредбата на
чл. 245, ал. 3 ГПК предвижда, че ако искът бъде отхвърлен следва да се
издаде изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за връщане на
сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение.
Тази разпоредба е съответно приложима и в други хипотези - по чл. 309, ал. 2,
изр. 2 ГПК, както и по чл. 422, ал. 3 ГПК. Втората хипотеза касае отхвърлянето
на установителен иск за вземане, за което е издадена и изпълнена заповед за
незабавно изпълнение. Процесният казус е именно такъв - с влязлото в сила решение на РРС от 3-.11.2016г.по гр.дело
№1385/2015г. е отхвърлен предявения от ищеца срещу ответника
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземанията, които са били предмет на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 20.05.2015 г. по ч.гр.д. № 894/2015 г. на РС Разград] За събиране на същите вземания е било образувано
изп. дело № 20157620400405 на ЧСИ Д.Д.,рег.№762 на КЧСИ, в което е събрана от ответника сума в размер на
6 534.42 лева.Спорният въпрос е следва ли се издаване на ИЛ,след като сумите
не са разпределени на взискателя.
Съобразно установената съдебна
практика по този ред се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя: 1)
за получените от същия суми или вещи на длъжника по изпълнението, 2) за
заплатените от длъжника такси и разноски, събрани по изпълнителното
производство, вкл. тези в полза на ЧСИ или бюджета - така определение №
250/10.04.2013 г. по ч.гр.д. № 54/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №
633/28.07.2014 г. по ч.т.д. № 1835/2014 г. на ВКС, І т.о. и др. В случая с молбата си от 22.03.2017 г. и уточняващата я
такава ответникът Д.С. е упражнил само първата опция - поискал е издаване на обратен изпълнителен
лист за събраните
в изпълнителното производство суми,които обаче не са били получени от
взискателя,видно от посоченото по-горе удостоверение на ЧСИ Драганов по изп..дело
№405 по описа на същия за 2015г.Заявеното от ответника с отговора
на частната жалба за връщане на сумата от ЧСИ и образуване пред него на
ново изп.дело №20177620400203,което касае само и единствено принудителното
събиране на законната лихва върху главницата по издадения ИЛ в заповедното
производство е недоказано,предвид непредставянето от негова страна на
доказателства в тази насока.
Ето защо ответникът С.
няма право на
възстановяване на каквато и да било
сума от страна на взискателя,поради което и разпореждането за издаване на
изпълнителен лист ,предмет на жалбата се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено,а съответно издадения въз основа на него изпълнителен лист
обезсилен.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за въззивното производство общо в размер на 315
лв., от които ДТ-15 лв. и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Молбата за спиране на изпълнителното
производство следва да бъде оставена без уважение,предвид на това,че с
определението се уважава искането за отмяна на разпореждането и обезсилване на
изпълнителния лист,издаден въз основа на него.
Предвид изложеното,Разградският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 05.04.2017 г. по гр. дело № 1385/2015 г по описа на РС Разград,с което на осн. чл.
245, ал. 3 ГПК в
полза на Д.Н.С. е разпоредено издаване
обратен на изпълнителен лист срещу ищеца, като ОБЕЗСИЛВА издадения обратен
изпълнителен лист от
05.04.2017г.
ОСТАВЯ без уважение молбата за
спиране на производството по изпълнително дело № №20177620400203 по описа на
ЧСИ Д. Д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.