О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 16. 05. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Валентина Д.

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. т. д. № 43 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от Г.Д.С. и Х.Д.И. чрез пълномощник против Разпореждане № 905/ 24. 03. 2017 г. по гр. д. № 1699/ 2016 г. по описа на РРС, с което е върната въззивната им жалба с вх. № 1707/ 16. 02. 2017 г. против Решение № 15/ 01. 02. 2017 г. по гр. д. № 1699/ 2016 г. по описа на РРС. Жалбоподателите считат, че разпореждането е незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба намира, че същата е неоснователна.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивната инстанция приема следното:

Пред ОС Разград е било образувано в. гр. д. № 56/ 2017 г. по постъпила въззивна жалба от Г.Д.С. и Х.Д.И., подадена чрез пълномощник, против Решение № 15 / 1.02.2017г., постановено по гр.д. № 1699 / 2016г. по описа на РС Разград, с което са обявени за нищожни направени от тях откази от наследството на Д. Д. и същите са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ЕАД поравно по ½ част сумите 3 532, 74 лв. – остатък от главница по договор за кредит, 309 ,21 лв. – договорна лихва и 64, 39 лв. – такси, дължими по договор за кредит. С решението е отхвърлена претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да заплатят претендираните суми в условията на солидарност. Въззивният съд е констатирал, че с Разпореждане № 209 / 23.01.2017г. районният съд е приел, че са предявени пет кумулативно съединени искове с цена, съответно 141,30лв. за първия иск, по 50 лв. за втория и третия иск и по 80 лв. за четвъртия и петия иск. Събрана е държавна такса за първоинстанционното производство в общ размер по всички искове 401, 30лв. За въззивно обжалване жалбоподателите са предствавили документ за внесена ДТ по сметка на РОС в размер 78,13 лв., при дължима такава 200, 65 лв. Въззивната жалба е била изпратена на ОС Разград, без да е внесена цялата дължима такса за обжалване. С Определение № 180/ 06. 03. 2017 г. по с. д. въззивното производство е било прекратено и въззивната жалба е върната на РС Разград за администриране на районния съд, съобразно чл.262 ал.1 във вр. с чл.261 т.4 ГПК за представяне на документ за внесен остатък от дължимата държавна такса за обжалване в размер на 122,52лв., съгласно чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съобразно дадените указания от РОС, с Разпореждане № 764/ 09. 03. 2017 г. по гр. д. № 1699/ 2016 г. районният съд е указал на жалбоподателите, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да внесат дължимата държавна такса в размер на 122, 52 лв. за подадената въззивна жалба по сметката на ОС Разград с посочване на банковата сметка. Жалбоподателите са предупредени, че при неизпълнение на указанията, въззивната им жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на жалбоподателите чрез повереника им адв. Чобанов на 15. 03. 2017 г. и до 22. 03. 17 г., когато е изтекъл срока за довнасяне на дължимата държавна такса, указанията не са били изпълнени. Подадена е Молба вх. № 3020/ 23. 03. 17 г. от адв. Чобанов, в която сочи, че не е ясно в каква връзка съдът е изискал такса от 122, 52 лв. , тъй като таксата била недължима. Твърди, че материалния интерес на обжалваното решение е 3906, 34 лв. – присъдена главница и мораторна лихва и била внесена дължимата такса от 2% - 78, 13 лв. С обжалваното Разпореждане № 905/ 24. 03. 2017 г. Районният съд е приел, че указанията, дадени с Разпореждане № 764/ 09. 03. 2017 г. не са изпълнени и е върнал въззивната жалба на подателите Г.Д.С. и Х.Д.И..

Въз основа на изложеното, въззивната инстанция приема, че разпореждането е правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че съдът е следвало да определи и да им укаже дължимата държавна такса за въззивно обжалване по всеки един от предявените кумулативно съединени искове, а не да я определи изцяло. С Разпореждане № 209 / 23.01.2017г. районният съд е приел, че са предявени пет кумулативно съединени искове с цена, за която се дължат държавни такси, съответно 141,30 лв. за първия иск, по 50 лв. за втория и третия иск и по 80 лв. за четвъртия и петия иск. Събрана е държавна такса за първоинстанционното производство в общ размер по всички искове 401, 30 лв. С постановеното Решение № 15 / 1.02.2017г. по делото са уважени предявените искове. От изложението и съдържащото се искане във въззивната жалба следва извода, че се обжалва изцяло постановеното от РРС решение. Обжалваемият интерес е оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение. Според чл. 18, ал. 1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. След като предмет на обжалване е изцяло спорното право, то се дължи държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. За въззивно обжалване жалбоподателите са предствавили документ за внесена ДТ по сметка на РОС в размер 78,13лв., при дължима такава 200, 65 лв. Неоснователен е довода, че с Молба вх. № 3020/ 23. 03. 17 г. жалбоподателите са уточнили, че обжалват решението, относно присъдена главница и мораторна лихва с материален интерес 3906, 34 лв. , за което е внесена дължимата държавна такса 78, 13 лв. На първо място, молбата е подадена след изтичане на дадения 1-седмичен срок за отстраняване на нередовностите. На следващо място, от изложеното в молбата не може да се направи извод, че се обжалва решението само в частта за присъдена главница и лихва, тъй като в другите части подадената въззивна жалба не е оттеглена, съгл. чл. 264, ал. 1 от ГПК. Освен това, внесената такса от 78, 13 лв. не е достатъчна, тъй като по правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 18 от Тарифата, държавна такса се дължи по двата кумулативно съединени иска - в размер на 70, 65 ст. по предявения иск за главница и 25 лв. по иска за заплащане на лихва. С оглед на това, въззивната инстаниця приема, че в законоустановения едноседмичен срок жалбоподателите не са изпълнили указанията на съда. Невнасянето на държавна такса представлява нередовност на въззвината жалба, която не е отстранена в указания срок, поради което определението за връщането й, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба вх. № 3641/ 10. 04. 2017 г. от Г.Д.С. и Х.Д.И. чрез пълномощник против Разпореждане № 905/ 24. 03. 2017 г. по гр. д. № 1699/ 2016 г. по описа на РРС, с което е върната въззивната им жалба с вх. № 1707/ 16. 02. 2017 г. против Решение № 15/ 01. 02. 2017 г. по гр. д. № 1699/ 2016 г. по описа на РРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред Върховния касационен съд.

Председател: Членове: 1. 2.