ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

                                                       17.05.2017 год., гр.Разград

                                                           

Разградски окръжен съд

На  седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова

в.ч. търговско дело №45 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н.М.М. *** против определение №1093/7.04.2017г., постановено по ч.гр.д. №449/2017г. по описа на Районен съд Разград, с което в производство по чл.410 от ГПК съдът е прекратил производството по делото и върнал  подаденото заявление от М.,поради невнасяне от страна на същия на следващата се ДТ в р-р на 26.39 лв.В жалбата се сочи на   незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и изложените в частната жалба твърдения, констатира от фактическа страна следното:

Депозирано е на 08.03.2017г. пред РРС заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за  изпълнение  по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника ЕТ“ИРА-Й. П.“, въз основа на договор за аренда  на земеделски земи от  27.07.2007г.. за заплащане на сумата  1 319.44 лв.,ведно със законната лихва и разноски.С разпореждане от 9.03.2017г съдът по образуваното пред него ч.гр.дело №449/2017г. оставил заявлението без движение,като указал на заявителя,че следва в 1-седмичен срок от съобщаването да внесе ДТ в р-р на 26.39 лв.,като представи документ за това.Съобщението му е връчено на 16.03 2017г.- и на същата дата заявителя внесъл по сметка на РРС дължимата ДТ в р-р на 26.39 лв.,като представил с молба доказателства за плащането й.На същата дата съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,№842,с която разпоредил на длъжника ЕТ“ИРА-Й.П.,гр.Разград, представляван от Й. П.,ЕИК116011241 да заплати на „кредитора“ Община Цар Калоян,представлявана от кмета Дауд Аляовлу сумата 1 319.44 лв.,претендирана от заявителя М.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 08.03.2017г.до окончателното й заплащане,както и разноски в производството в размер на 26.39 лв.,тези весени от заявителя М..На 07.04.2017г. издал и атакуваното определение,с което прекратил производството по делото и върнал заявлението,подадено от Н.М.,поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса.

Заповедта за изпълнение,издадена на 16.03.2017г. по делото била връчена на длъжника ЕТ“ИРА-Й. П.“на 10.04.2017г.,но не и на заявителя М..Длъжника подал възражение по чл.414 от ГПК на 24.04.2017г.,в което посочил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.На 25.04.2017г. съдът издал разпореждане по чл.415 от ГПК, с което указал на заявителя,че в едномесечен срок от получаване на съобщението има право да предяви иск за установяване на вземането си спрямо длъжника,като довнесе следващата се ДТ, както и, че ако в този срок не представи доказателства,че е предявил иска си,заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена служебно.Разпореждането по чл.415 от ГПК и определението за прекратяване били връчени на заявителя М. на една и съща дата,02.05.2017г.,като в срок той депозирал и настоящата частна жалба.

Предвид установеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

Частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.Не са били налице предпоставките за прекратяване на производството по чл.410 от ГПК пред РРС,поради нередовност на подаденото заявление.Същата е отстранена в срок,на 16.03.2017г.,като съдът преди постановяване на прекратителното определение на 16.03.2017г.вече е издал заповед  за изпълнение на парично задължение по посочения текст срещу посочения в заявлението длъжник,но в полза на кредитор,различен от заявителя,който порок не може да бъде поправен в настоящото производство,още повече,че заповедта за изпълнение не е връчена на заявителя,който има право на жалба срещу същата,тъй като подаденото от него заявление не е уважено.Не се установява и по делото срещу чие вземане възразява длъжника по реда на чл.414 от ГПК.

Ето защо атакуваното определение на РРС следва да бъде отменена като незаконосъобразно,а делото върнато на същия съд за връчване на издадената заповед за изпълнение на заявителя.

Водим от горното, съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА Определение №1093/7.04.2017г., постановено по ч.гр.д. №449/2017г. по описа на Районен съд Разград, с което в производство по чл.410 от ГПК съдът е прекратил производството по делото и върнал  подаденото заявление от  Н.  М.М. ***, поради невнасяне от страна на същия на следващата се ДТ в р-р на 26.39 лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разград за връчване на издадената по делото Заповед за изпълнение  на парично задължение на заявителя Н.М.М..

Определението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                           2.