ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …………….. / 2.06.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На втори юни, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.т.д № 49 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение от А.Я.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, в което излага твърдение, че заповед № 1491 / 18.05.2016г. за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 929 / 2016г. по описа на РС Разград, не му е връчена надлежно – не са посочени конкретни часове, в които връчителят е посещавал неговия адрес и съдебните книжа не са предоставени на неговата дъщеря, която се е явила да ги получи във връзка със залепено съобщение за получаване на книжата от съда. Наведените обстоятелства са свързани с основанието на чл.423 ал.1 т.1 ГПК относно ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. А.Н. моли съда да приеме възражението му, да спре изпълнението на заповедта и да върне делото на РС Разград за продължаване на действията по чл.415 ал.1 ГПК.

Постъпил е писмен отговор от заявителя „Топлофикация-Разград“ЕАД, представляван от изп.директор М.К., чрез пълномощник, в който изразява становище за недопустимост на възражението, предвид пропускането на преклузивния срок за неговото подаване, а по същество за неоснователно, като твърди, че връчването на съдебните книжа в заповедното производство е извършено надлежно.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: „Топлофикация-Разград“ЕАД е подал заявление до РС Разград за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против А.Я.Н. за консумирана и незаплатена топлинна енергия в размер 2 322,56лв., дължима за периода 1.01.2008г. – 20.07.2015г., мораторна лихва върху главницата в размер 772,41лв. за периода 1.02.2008г. – 13.05.2016г. и законна лихва до окончателното изплащане на главницата. Районният съд е издал заповед № 1491 / 18.05.2016г. за изпълнение на горните парични задължения.

На 26.05.2016г. съобщението за издадената заповед за изпълнение до длъжника е върнато в цялост с отбелязване, че Е.А. – дъщеря на длъжника, отказва да го получи. Районният съд е указал на длъжностното лице, връчващо призовки и съобщения, да извърши връчването лично на длъжника.

Новото съобщение до Н. не е връчено. Длъжностното лице е посетило адреса на 28.06.2016г., 1.7.2016г. и 26.07.2016г., при което е констатирало, че входната врата е постоянно заключена, няма достъп до апартамента, а на оставените съобщения за справка лицето не се явява. Връчителят е отбелязал, че на 29.06.2016г. в съда се е явила Е.А. – дъщеря на длъжника и е отказала да получи съобщението.

На 2.08.2016г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на входната врата на блока с отбелязване, че няма достъп до апартамента и с указание, че длъжникът може да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на РРС, за да получи съобщението с приложените книжа. В същото време, съдът е указал на заявителя да представи справка за адресната регистрация на длъжника. Такава е представена и от същата се установява, че постоянният и настоящият адрес на А.Н. е този, на който са извършени действията по връчване до този момент.

На 26.10.2016г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

На 27.03.2017г. частен съдебен изпълнител е връчил на длъжника съобщение за образувано изпълнително дело, като съобщението е получено от неговата дъщеря Е.А.. В приложения отрязък е извършено отбелязване, че последната се е съгласила да получи съобщението.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Възражението е допустимо. От горните действия по връчване на съобщения следва извод, че моментът на узнаване на издадената заповед за изпълнение следва да се отнесе към 27.03.2017г., когато длъжникът е получил съобщението за образуваното изпълнително дело във връзка с издадената заповед, чрез пълнолетен от домашните му, който се е съгласил да го приеме. Възражението на заявителя „Топлофикация-Разград“ЕАД за по-ранно узнаване на заповедта, не почива на приложените в делото съдебни книжа. Обстоятелството, че на 26.05.2016г. и на 29.06.2016г. дъщерята на ответника е отказала да получи съобщението за издадената заповед, не може да се приеме за редовно връчване. Съгласно чл.46 ал.1 ГПК, само ако пълнолетно лице от домашните на длъжника се съгласи да приеме съобщението, същото се счита за редовно връчено. Редовно връчване при отказ от получаване е уредено в чл.44 ал.1 изр.последно ГПК само, когато отказът е направен от лицето – адресат на съобщението.

След като началният момент на узнаването по смисъла на чл.423 ал.1 ГПК е 27.03.2017г., а възражението е депозирано в съда на 26.04.2017г., същото следва да се приеме за подадено в законоустановения преклузивен срок. Искането на ответната страна за допускане на гласни доказателства във връзка с установяване на обстоятелствата по връчване на книжата не е необходимо и следва да се остави без уважение, доколкото всички действия са надлежно удостоверявани от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия по връчване на съобщенията по реда на ГПК.

По същество възражението е неоснователно. Оплакването на длъжника, че в съобщенията не са отбелязвани часовете, в които връчителят го е търсил, не намира опора в закона. Съгласно чл.44 ал.1 изр.1 ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. В приложените по делото съобщения е видно, че длъжностното лице е отразявало надлежно всички дати, на които е предприемало действия по връчване и е удостоверявал това с подписа си. Разпоредбата на закона не предвижда посочване и на час.

Второто твърдение във възражението на А.Н. относно непредставяне на съдебните книжа на неговата дъщеря, въпреки направен от нея опит да ги получи, също не се подкрепя от събраните доказателства. Видно от приложените съобщения, при направен опит от страна на връчителя да връчи заповедта за изпълнение на 26.05.2016г. и на 29.06.2016г., Е.А. е отказала да я получи.

Описаната по-горе процедура по връчване на заповедта за изпълнение е извършена в съответствие с изискванията на чл.47 ГПК – длъжностното лице, връчващо призовки, не е успяло да намери А.Н., за да му връчи заповедта, при това в продължение на три пъти за един месец, след което е залепено уведомление на входната врата на жилищния блок. Длъжникът не се е явил да получи съдебните книжа в продължение на две седмици. От представената от заявителя справка за адресна регистрация се установява, че А.Н. живее на адреса , на който са извършени действия по връчването – обстоятелство, което не се оспорва с подаденото възражение. Горните действия са изцяло съответни на изискванията на чл.47 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена надлежно, поради което не е налице соченото основание по чл.423 ал.1 т.1 ГПК.

Във възражението са посочени като основания и разпоредбите на чл.423 ал.1 т.3 ГПК – длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и чл.423 ал.1 т.4 ГПК – длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Молителят обаче не въвежда твърдения в този смисъл, нито посочва обстоятелства, които да бъдат подведени под горните разпоредби, поради което в тази част възражението е неоснователно и недоказано.

Предвид изложените съображения, възражението следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение възражението, подадено по реда на чл.423 ал.1 ГПК от А.Я.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 1491 / 18.05.2016г. за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 929 / 2016г. по описа на РС Разград

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.