О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№34

Разград

24.ХІ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

30.Х.

На Година

ПУБЛИЧНО

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Дияна Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.ч.търговско

2017

№50

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение, подадено на 10.ІV.2017 г. от А.И.А., чрез проц. представител по пълномощие –адв.С., със съдебен адрес ***,ст.11, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 833/2010г. по описа на Разградски районен съд . С възражението си, А. сезира съда и с искане за спиране на изпълнението.

В постъпилото възражение се поддържа, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и лично на конституирания като длъжник в заповедното прозводство А. и че към приетата от заповедния съд дата на връчването й, същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, а такова в Германия. Оспорва автентичност на пописа, положен срещу получател на адресирано до него известие за доставяне/връчване на първата по време Покана за доброволно изпълнение с изх.№02932/25.V.2010г. по рег. опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 и р-н на действие при РОС(приложена на л.8 и 9 от изп.д.№20167620400776) Прави искане да се приеме направеното възражение и за обезсилване на издадените срещу него заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

В основание за допустимост на възражението си сочи, че е узнал за издадените срещу него актове на 21.ІІ.2017г. В насроченото по същество на въражението с.з., пълномощникът на частния жалбоподател излага, че са налице кумулативните предпоставки за приемане на възражението по чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. За удостоверяване на твърдените по възражението обстоятелства, прилага: Удостоверение за адресна регистрация от 1.ІІІ.2014г. в гр.Белни, Германия Трудов договор за назначаване на работа при немски работодател от 1.Х.2016. Ангажира гласни доказателства и съдебно-графологична експертиза.

В с.з., чрез процесуалния си представител- юриск. Михайлов , насрещната по възражението страна - „ОТП Факторинг България“ЕАД,ЕИК202317122, гр.София оспорва същото като неоснователно.

Обсъдени в съвкупност и във връзка със становищата на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна.

По заявление вх.№4380, подадено на 30.ІV.2010г., от Банка „ДСК“ЕАД –гр.Разград против К. С.С., като кредитополучател и против А.И.А., като солидарно задължил се поръчител по кредитен договор за потребление от 30.ІV.2008г., на производство пред РРС е образувано чгрд №833 по описа му за 2010г.

В изпълнение на постановеното от заповедния съд Разпореждане №1142/3.V.2010г. срещу кредитополучателя С. и обезпечилия изпълнението по договора поръчител-А., на осн.чл.417 ГПК е издадена Заповед №1442/3.V.2010г. за незабавно изпълнение на солидарно дължимо се от тях изпълнение по кредитния договор в размер на 4 336,55евро и договорена в обезщетение за забава на изпълнението лихва в размер на 343,24 евро. По молба на заявителя в заповедното производство е бил издаден и изпълнителен лист.

По искане на банка „ДСК“ЕАД, въз основа на издадения й изпълнителен лист, на производство пред ЧСИ Д.Драганов, рег.№762 и р-н на действие при РОС, на 25.V.2010г. срещу длъжниците в заповедното производство е образувано изп.д.№161/2010г., впоследствие преобразувано по опис на същия ЧСИ като изп.д.№776/2016г. с взискател- „ОТП Факторинг България“ЕАД. Това си качество, последният е легитимирал в хода на изп.производство по силата на договор за покупко-продажба на вземания, сключен на осн.чл.99ЗЗД на 4.VІ.2012г. с първоначалния взискател.

От приложената в цялост преписка по изпълнителното дело се установява, че преди преобразуването му през 2016г. с №776, съдебният изпълнител е адресирал до въззивника А. покана за доброволно изпълнение(ПДИ) изх.№02932/25.V.2010г(вж.л.8 от изп.д.). Съгласно върнато в регистратура на ЧСИ известие за доставяне ( л.10, изп.д.) ПДИ и издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, са били връчени на А.А. срещу положен от него на 28.V.2010г. подпис. По повод направено с възражението оспорване на положения под това съобщение подпис, по искане на въззивника бе назначена СГЕ. В заключение, прието от страните и съда като компетентно и относимо към останалия док.материал, вещото лице установява, че подписът под това известие не е изпълнен от лицето, сочено като негов автор.

На л.55 от вече преобразуваното под №776/2016г изп.д. се установи ПДИ изх.№10.І.2017г., на гърба на която , длъжностното лице, връчващо книжата на ЧСИ Драганов е отразило, че същата, ведно с издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, е връчена на А.А. чрез намерената на адреса негова майка-Февзие Абазер на 2.ІІ.2017г. Която, в показанията си като допуснат по делото свидетел, потвърждава подписа си , както и обстоятелствата, при които го е положила. В показанията си същата сочи, че от 2011г. семейството на сина й А. се е установило да живее в Германия. Където първоначално работели „нелегално“, а към днешна дата, считано от 2014г. с редовни документи. Съдът кредитира показанията на свидетелката като относими към приложените като доказателства удостоверения за адресна регистрация на длъжника в Германия, считано от 2014г., както и за осъществявана от него трудова дейност по договор с немски работодател от 2016г. За връчените й на посочената дата книжа, свидетелката уведомила сина си няколко дни по късно в телефонен разговор.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът прие:

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на лишения от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение длъжник, в едномесечен срок от узнаването й с подадено пред съответния въззивен съд възражение . В случая, съдът приема, че срокът по чл. 423 от ГПК е спазен, тъй като от фактическата обстановка се установи, че заповедта за изпълнение не е получена от длъжника преди твърдяната във възражението дата – 2.ІІ. 2017г., а възражението по реда на чл. 423 от ГПК е постъпило в РРС на 2.ІІІ.2017г Сами по себе си, данните по приложеното ч.гр.д. № 833/2010 г. по опис на РРС, относно изпълнението на процедурата за връчването на заповедта за незабавно изпълнение, обосновават извода на настоящия състав за наличие на кумулативно изискуемите се по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК обстоятелства. А именно, че заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника и че в деня на връчването й , същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Възражението се приема от съда като допустимо подадено в едномесечен срок от узнаване на предприетите по отношение на възразилия длъжник, действия по връчване на заповед за незабавно изпълнение на вменяваните му в отговорност парични вземания. Подадено е от надлежна страна и е основано на визираните в чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК предпоставки.

Разгледано по същество е основателно, по следните съображения:

Легална дефиниция на понятието "постоянно местопребиваване" се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП, съгласно който това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че при спазване на предвидените в чл.46 ГПК изисквания, процесната ЗНИ е била връчена на въззивника за първи път на 2.ІІ.2017г. – чрез неговата майка, намерена на адреса му по постоянно местоживеене. Същевременно, анализът на посочените по-горе доказателства обосновават фактически, правно значимия за изхода на делото извод, че към дата на връчване на ЗНИ, като неин адресат А.А. е бил с обичайно по смисъла на чл. 48, ал.7 от КМЧП и Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета обичайно местопребиваване в Р Германия, където е установил легално местоживеенето си от 2014г. и трудова заетост от 2016г.

При така представените доказателства, съдът приема, че длъжникът е установил изгодния за него факт, а именно - че към датата на връчване на ЗНИ е имал обичайно местопребиваване извън страната, поради което и може да се ползва от благоприятните последици, визирани в чл. 423 ГПК.

По тези съображения настоящият състав намира, че искането за приемане на възражението, основано на твърдения за наличието на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, е основателно и следва да бъде уважено ведно със законово произтичащите от това действие последици. Съдът не приема наличие на визираните в чл.411, т.3 ГПК предпоставки за обезсилване на издадената срещу длъжника заповед за незабавно изпълнение, тъй като по делото са налице безспорни доказателства за регистриран от същия постоянен адрес на територията на България.

По направеното искане за спиране изпълнението на издадената срещу възразилия длъжник Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , съдът намира, че не са изпълнени особените изисквания на чл.282, ал.2 ГПК , към съобразяване на които препраща нормата на чл.423 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На осн. чл.423, ал.1, т.2 ГПК ПРИЕМА възражението, подадено от А.И.А., ЕГН********** чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв.С. против издадена на осн. чл. 417 от ГПК Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №1442/3.V.2010г. по ч.гр.д. № 833/2010 г. по описа на Разградски районен съд .

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на производството по изп.д.№776/2016г. по описа на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 и р-н на действие при РОС, поради липса на изискуемото се по чл.282, ал.2 ГПК обезпечение.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД,ЕИК202317122, гр.София да заплати на А.И.А. 225,00лв. разноски по делото.

Връща делото на Разградски районен съд за извършване на следващите се по чл. 415, ал.1 от ГПК действия.

Съобщенията до А.И.А. да се връчват на указания по делото съдебен адрес.***, ст.11-адв.Е.С..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.