О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№….
 

Разград
 
 


9. ХІ.2017г.
 
                                                                                                Град                                           

Разградски окръжен
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              Съд

                                                                                                                                       

9. ХІ.
 

2017

 
 
На                                                                                                                                  Година

 

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
 
В закрито заседание в следния състав:

            Пр                                                                                                         Председател : 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                                              ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 въззивно търговско

 

    №    62
 

2017
 
като разгледа докладваното от съдия Йончева

                                    дело                                         по описа за                                   година.

     съобрази следното:

 

                      Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.

          С Решение №100/27. ІV.2017г., постановено по гр.д.№2576  по описа му за 2016г,  РРС  уважил иска, предявен от С.Г. и Ч.Ч. против   ЕТ“ИРА-Й.П.“ЕИК116011241, гр.Разград  като на осн.чл.16 ЗАЗ е изменил сключеният между Иван Ч. и Ч.Ч. Договор за отдаване на зем. земя под аренда от 23.ІІІ.2007г., вписан в СлВп с рег.№56/17.VІІ.2007г.  с увеличаване размера на, уговорено в приложение №2-спесификация, арендно плащане от 10,00лв. на 44,00лв., считано от стопанската 2013/2014г и до края на договорения срок.

              Настоящото въззивно производство е образувано по подадена срещу решението на РРС   жалба от ЕТ“ИРА-Й.П.“ЕИК116011241, гр.Разград. същата е приета за редовна и внесена за разглеждането й в публично с.з на 9.Х.2017г. 

              На 7.ІХ.2009г., при висящност на делото пред въззивна инстанция, в регистратура на РОС е  постъпила молба вх.№3516,с която въззиваемите С.Г. и Ч.Ч., чрез процесуалния си представител по пълномощие  - адв. А.Ж.,сезират съда с искане за обезпечаване на предявения от тях иск с налагане на запор върху вземания на въззивника и на физическото лице- Й.П.,   по конкретизираната в молбата банкова сметка ***агане на  ДФ“Земеделие“, кампания 2017г.

          Интерес от исканото обезпечение, молителите мотивират   с  приложените към   исковата им  молба  доказателства  за наличие на установени с въззивника търговски взаимоотношения и  с доказателства, сочещи на    множеството действия на принудително изпълнение предприети срещу имуществото му, което щяло да затрудни реализирането на правата им по     решението.               

        Като подадена пред родово и местно компетентния с произнасянето съд, молбата се    преценява от съда като   допустима.

             Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашено  материално гражданско право, което е предмет на делото, чрез налагане на обезпечителни мерки като по този начин се гарантира и изпълнението на постановеното по съществото на спора решение. С наложените и законово предвидени  в това производство   обезпечителни  мерки,   се цели   да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато исковият процес относно спорното право е висящ. Поради тази причина обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото - и с изпълнителния процес.

                В тази връзка съдът намира за неоснователно искането за обезпечаване на настоящото производство, доколкото изходът му по същество не предполага  действия по принудително изпълнение.  Изменението на договора е с действие от влизане на решението в сила.  Освен това, по отношение на обезпечителната нужда, не е доказано, че без допускане на обезпечителните мерки ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.  Според непротиворечивата практика на ВКС - така например, определение по ч. т. д. № 601/2011 г., II т. о., определение по ч. т. д. № 434/2012 г., II т. о., определение по ч. т. д. № 3165/2013 г., II т. о. и др. преценката на съда относно предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение е винаги конкретна и е обусловена от специфичните за всяко дело обстоятелства и съответни доказателства, като съдът разполага с правомощие да прецени дали е налице обезпечителен интерес. Съдът намира за неоснователно искането за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки с титуляр- физическото лице- Й.П., което няма качеството на страна в настоящия процес.

           Водим от горните мотиви, РОС

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на  С.Ч.Г. и Ч.Г.Ч. за обезпечаване на предявения от тях иск с налагане на запор върху вземания на  ЕТ“ИРА-Й.П.“ЕИК116011241, гр.Разград  и на физическото лице- Й.П.,   по конкретизираната в молбата банкова сметка ***агане на  ДФ“Земеделие“, кампания 2017г.

           Определението   подлежи на обжалване пред ВнАпС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите С.Ч.Г. и Ч.Г.Ч..

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.