О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 25. 07. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.в. т. д. № 71 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279, във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК

Постъпила е Частна жалба от И.Д.Й. против Заповед за изпълнение № 1856 от 06. 06. 2017 г. по ч. гр. д. № 1113/ 2017 г. по описа на РС Разград в частта, с която е разпоредено длъжникът Й. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата 360 лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че заповедта в обжалваната част е незаконосъобразна, тъй като адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено, предвид фактическата и правна сложност на случая и размера на дълга. Жалбоподателят моли да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение.

В депозирания писмен отговор на частната жалба, ответникът по жалбата „Теленор България“ ЕАД я оспорва като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Връчена е на длъжника на 08. 06. 17 г. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от последния, а само частна жалба в частта за разноските и е допустима, съгласно задължителните разяснения в т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваната заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 от ГПК по заявление от кредитора „Теленор България“ ЕАД е разпоредено длъжникът И.Д.Й. да заплати на кредитора сумата 416, 11 лв. главница по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 02. 06. 17 г. до окончателно изплащане на сумата, 25 лв. разноски по делото и 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Според чл. 7, ал. 7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая материалният интерес е 416, 11 лв., т. е. под 1000 лв. и минималният размер на адв.възнаграждение не може да бъде по-малък от 300 лв. Без значение е ,че съгл. ал.7 в заповедното производство възнаграждението се определя на половината от стойността на претендираната сума, нито пък фактическата и правна сложност, тъй като по т.1 на ал.2 от чл. 7 на Наредбата това е минимумът, под който няма как да се определи по-нисък размер на адв.възнаграждение. Когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно § 2а от ДР на Наредбата върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС. Начислената сума за дължимия ДДС, който в случая е 60 лв., която страната е заплатила на адвоката, се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските по делото. В този смисъл е налице трайна съдебна практика. Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК и др.

С оглед на изложеното, въззивният съд в настоящия състав съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба от И.Д.Й. против Заповед за изпълнение № 1856 от 06. 06. 2017 г. по ч. гр. д. № 1113/ 2017 г. по описа на РС Разград в частта, с която е разпоредено длъжникът Й. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.