О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 12. 09. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. т. д. № 89 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане от 04. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1769/ 2017 г. по описа на РРС, с което е оставено без уважение заявлението на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И.Б.В. по същото гр. дело. Жалбоподателят счита, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдържа всички необходими реквизити, а вземането е достатъчно индивидуализирано по основание и размер. По голяма конкретизация на неизпълненото задължение не е необходимо да се прави в това производство, а следва да бъде предмет на исково производство в случай, че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивната инстанция приема следното:

РРС е сезиран от „Теленор България“ ЕАД с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И.Б.В. със Заявление от 03.08.2017 г. В заявлението е изложено, че претендираното парично вземане произтича от Допълнително споразумение от 07. 11. 2013 г. към договор за мобилни услуги от 02.09.2010 г. , както и от Допълнително споразумение от 11. 09. 2014 г. към договор за мобилни услуги. Посочено е, че длъжникът не изпълнявал задълженията си по споразуменията и вземането е в размер на 45, 21 лв. по първото споразумение и 63, 71 лв. по второто - общо в размер на 108.92 лева, произтичащи от начислена неустойка. Задълженията били индивидуализирани във ф-ра № 7228201227/ 25. 07. 15 г.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение заявлението. За да постанови разпореждането е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането. Посочено е, че вземането произтича от начислена неустойка за неизпълнение, без да се конкретизира кое точно задължение по допълнителните споразумения не е изпълнено, като по този начин съдът не може да прецени дали искането не е в противоречие със закона или добрите нрави, а лицето срещу което се иска издаване на заповедта не би могло да осигури ефективно защитата си.

Въз основа на изложеното, въззивната инстанция приема, че разпореждането е правилно. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК. С оглед нормата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, в него следва да бъдат изложени всички обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане. Това е абсолютно процесуално условие за редовност на заявлението, при неспазването на което искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено. Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена срещу него заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

В случая, заявлението не съдържа изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането за неустойка. Не е посочено точно кои задължения по допълнителните споразумения не са изпълнени, за какъв период от време, как е формиран размера на неустойката и по този начин не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и съдът не може да извърши преценка дали претенцията за неустойка не противоречи на закона или добрите нрави, според изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане на РРС е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1769/ 2017 г. по описа на Разградския РС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.