О П Р Е С Е Л Е Н И Е

№…

Разград

18. ІХ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

18.ІХ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

2017

№95

Ч.в. търговско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274 ГПК, вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба , подадена от М.Й. Мичева, ЕГН********** и С.Х.Б., ЕГН********** чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв.Л.П. против Определение №453/13.VІІ.2017г. , постановено по гр. д. № 384/2017 г. по описа на ИРС, с което, приемайки направеният му в срока на чл.119, ал.3 ГПК отвод за местна подсъдност, състав на ИРС е прекратил производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София. Твърди се незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради несъответно прилагане на предвиденото в чл.113 ГПК и незачитане на изрично волеизявения от ищците избор на местна подсъдност при заявено от тях качество на потребители на застрахователна услуга.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по частната жалба страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.

Като прецени данните по делото, РОС намира следното:

Като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С депозираната на 15.V.2017г. молба вх.№1800, в качеството си на наследници на починалия на 25.І.2016г. Х. Б. Б., по реда и в сроковете на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК жалбоподателките М.Й. М. и С.Х.Б. предявяват срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК*** иск за установяване на дължимо и оспорено им о реда на чл.414ГПК от ответното дружество вземане в размер на 1 159,05лв., за което по реда и в условията на чл.410 ГПК са се снабдили срещу него със заповед за изпълнение по чгрд №11535/2017г. на СРС. Процесната сума се твърди като дължима по силата на договор за застраховка, сключен приживе от наследодателя им в обезпечение на дължимо от него изпълнение по договор за потребителски кредит. В реквизит на исковата си молба, ищците изрично са се позовали на предвидената в чл.113 ГПК подсъдност, заявявайки качеството си на потребители и постоянен адрес по седалище на сезирания с иска ИРС. Поради което считат, че районният съд в гр.Исперих е местно компетентен да разгледа спора им по същество.

С отговора си по исковата молба, позовавайки се на чл. 105 от ГПК, според който искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на търговеца, ответното дружество е сезирало съда с възражение за местна подсъдност. Заявило е седалището си в гр.София като е оспорило твърдението за потребителския характер на отношенията, установени с ищците, респ. с техния наследодател, позовавайки се на действащия към дата на иска КЗ .

С обжалваното определение ИРС е уважил направеният му в срока по чл.119 ГПК отвод за местна подсъдност с мотив, че компетентен с разглеждането на спора по същество е СРС - като съд по седалище на ответното дружество, пред който се е развило и заповедното производство, образувано срещу него по заявление на ищците.

Постановено в този смисъл, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. За да възприеме горното, взе предвид следното: връзката на едно дело с района на определен съд - бил той районен или окръжен като първа инстанция, съставлява местната подсъдност. Тя се определя от закона. Обща е подсъдността по чл. 105 ГПК. Цитираната разпоредба свързва разглеждането на спора от този съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Изключения от принципа са въведени в нормите на чл. 106-117 ГПК, които изискват искът да бъде предявен в определен съд, различен от този по чл. 105 ГПК.

В изключение от правилото, с разпоредбата на чл. 113 ГПК в право на лицата, имащи качеството на потребители, е предоставена възможност за подсъдност на спора по техния настоящ или постоянен адрес. С тази разпоредба се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 105 от ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото.

В настоящия случай ищците са посочили и удостоверили постоянният си адрес като такъв в гр.Исперих. С оглед наведените с исковата обстоятелства, на които в петитум същите позовават защитата си, съдът намира, че се касае за производство по чл.422ГПК за установяване на вземане по договор за застраховка „живот, свързана с банков кредит“, ползваща наследодателя им като страна по приживе сключен с „Банка ДСК“ЕАД договор за кредит за текущо потребление. Т.е., ищците заявяват срещу ответника правото си върху проесното вземане въз основа на специален закон - Кодекс за застраховането, позовавайки се изрично и на качеството си на потребители на застрахователни услуги.

Като правно значима, думата „потребител” е законодателно дефинирано в §13 от ДР на ЗЗП и чл.2, ал.2 на КЗ, действащ към дата на настъпилото за наследодателя на ищците застрахователно събитие - 25.І.2016г., както и към дата на предявения от тях на иск и.

Съгласно предвиденото в чл.37 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове „Думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове”.

По смисъла на ЗЗП"Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”.

Според даденото в КЗ определение: "Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност”.

От сравнителния прочит на двете дефинитивни разпоредби е видно, че като такава, с утвърдено правно значение , и в двата нормативни акта, думата „потребител” е използвана в един и същи смисъл. Като в тази си част, с оглед спецификата на предоставяните от застрахователя услуги, в съотношение на специален към общ закон, КЗ ограничава визирания в ЗЗП кръг от потребители до кръга от лица, ползващи се от съответната услуга.

В това си правно значение думата „потребител” е употребена и в процесуалната норма на чл.113 ГПК. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, проведена с т.6, ТР№ 1/ 23.ХІІ.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК.

Ето защо следва да се приеме, че ищците имат качеството на потребители на застрахователна услуга, поради което могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК, предявявайки срещу застрахователя иск по постоянния си адрес, както и че това право на избор е упражнено с предявяването на исковата молба пред районен съд - Исперих.

Доколко ищците са носители на материалното право, на което основават исковата си претенция е въпрос по същество и касае неговата основателност, но не й допустимостта, респ.подсъдността на иска.

По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на РС – Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 543/13.VІІ.2017г. по гр. д. № 384/2017 г. по описа на РС - Исперих, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София.

ВРЪЩА делото на РС - Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.