О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

27.Х.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд състав

27.Х.

закрито

На Година

В заседание в следния състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Председател::

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Членове:

№ 95

2017

като разгледа докладваното от съдия Йончева

Ч.в. търговско

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.248, ал.2 във вр. с ал.1, предл. ІГПК.

С молба вх.3869/3.Х.2017, подадена чрез процесуално представляващият ги по пълномощие адв.П., М.Й.М. и С.Х.Б. сезират съда с искане за допълване на постановеното по чвгр.д № 95/2017 по опис на РОС Определение №785/18.ІХ.2017г. произнасяне по искането им за присъждане на направени по делото разноски.

В изпълнение на Разпореждане №873/11.Х.2017г. на насрещната по молбата страна е връчен препис от същата и е предоставен срок за отговор. Книжата са й надлежно връчени на 18.Х.2017г. Считано от тази дата, срокът за отговор и възражения изтича на 25.Х.2017.

На 25.Х.2017г. , в предоставеният й за това срок, насрещната по молбата страна е депозирала отговор, с който оспорва допустимост и основателност на подадената по реда на ч.248 ГПК молба. В основание за недопустимост на молбата, твърди подаването й след предвидения за това преклузивен срок на чл.248, ал.1, пр.І ГПК. В тази връзка се позовава и на проведената в т.14 на ТР№6/2013г., задължителна за съдилищата практика. Твърди, че претендираните до присъждането им разноски касаят и се следват в основното производство, а не в настоящото, инициирано по жалба на молителите производство по подсъдност на спора. На следващо място, при липса на договор за правна помощ, счита същите за недоказани с приложената по делото разписка . Алтернативно в случай, че съдът приеме молбата за допустима и основателна, прави възражение за намаляване на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Като подадена в срок, от надлежна страна и пред компетентния с разглеждането й по същество съд, молбата е допустима. Направените от насрещната по молбата страна възражения за недопустимост поради подаването й извън срока на чл.248, ал.1 ГПК е неоснователно.
В чл.248, ал.1 ГПК, според това дали съдебният акт е обжалваем или окончателен, законодателят е предвидил два, различни по своя начален момент и продължителност срока, в които заинтересованата страна може да поиска от съда допълването му в частта за разноските. Този срок по отношение на окончателните и необжалваеми съдебни актове, какъвто е и постановеното по реда на чл.122 ГПК определение за подсъдност на исковото производство, е едномесечен и започва да тече от дата на постановяването му, респ. от вл. му в сила. По отношение на тези актове съдът не дължи съобщаването им с връчен на страните препис. В този смисъл се следва съобразяване и на предвиденото в т. 14 от ТР №6/2013г.

Определението, чието допълване се иска е постановено в инициирано по жалба на молителите производство по чл.121 и сл.ГПК. С постановяването му, приемайки, че се касае за иск, предявен в защита на потребители на застрахователна услуга, РОС отмени определението, с което, уважавайки направеният му от ответната страна отвод за местна подсъдност, първоинстанционният съд прекратява образуваното по иск на молителите производство и го изпраща по подсъдност на СРС. Касае се за окончателен, неподлежащ на обжалване съдебен акт, който по правилата на ГПК е постановен от съда в закрито заседание. Поради което и при хипотеза на чл.248, ал.1, пр.ІІ.ГПК срокът, в който страната може да поиска допълването му с произнасяне за разноски е едномесечен, считано от дата на постановяването му. При положение, че актът е постановен и вл. в сила на 18.ІХ.2017г., то този срок изтича на 18.Х.2017г. Т.е., като подадена на 3.Х.2017г. молбата за допълване на определението е в срок и е допустима.

Извод за допустимостта й се следва и с оглед на това, че с подаване на жалбата си срещу определената им от първостепенния съд подсъдност, молителките са сезирали въззивната инстанция своевременно и с искане за разноски, към което, съгл. изискванията на чл.80 ГПК са приложили и списък за направените от тях такива. В този смисъл са налице и специалните изисквания на ГПК за допустимост на производството за допълване на съдебния акт с произнасяне в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата е основателна и подкрепена от депозираната към нея разписка (вж.л.13 от делото на РОС) . В реквизит, на която изрично е посочено, че е подписана от молителките и техния повереник като страни по Договора за правна помощ, приложен на л.12 от делото на ИРС и че плащането на адвокатското възнаграждение е сторено във връзка с възложеното на повереника им –„изготвяне и депозиране на частната жалба срещу Определение №276/13.VІІ.2017 по грд №284/2017 на ИРС“.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая, както бе посочено и по горе, в образуваното по жалба на молителките производството по чл.121 ГПК съдът се е произнесъл с окончателен акт, в диспозитив на който липсва изрично произнасяне по своевременно направеното от тях искане за присъждане на доказано направени в хода му разноски. Същите, с оглед приложените доказателства и списък за разноски, възлизат в размер на 415,00лв., от които 400,00лв. са заплатени като възнаграждение на ангажирания със защитата им адвокат.

Касае се за действие по подаване на частна жалба срещу определение по подсъдност на спор с оценяем интерес от 1 159,05лв. По правилото на чл.7, ал.1, т.7 от Н-ба №1/2004г. за минималния размер на адв. възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по частни жалби , размерът на възнаграждението се изчислява като 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвидените по чл. 11 от наредбата - 200,00лв., за изготвяне на частни жалби. Изчислено по посочените правила, при заявен в исковото производство материален интерес от 1 159,05лв., възнаграждението за защитата в настоящото производство възлиза на 103,71 лв. При платени 400,00лв., съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на дължимото в това производство адвокатско възнаграждение от 200,00лв. След като намали разноските за адв.възнаграждение до размера на 200,00в., съдът намира, че в допълнение на определението, в полза на молителките се следва присъждане на разноски в общ размер на 326,00лв.

По изложените мотиви, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските на М.Й. М., ЕГН********** и С.Х.Б., ЕГН********** за заплатено адвокатско възнаграждение по чвтд №95/2017 по опис на РОС от 400.00 лева на 200,00лв., съгласно правилото на чл.7, ал.1, т.7 във вр. с чл.11 от Н-ба №1/2004г.

ИЗМЕНЯ постановеното по чвтд №95/2017 на РОС Определение №785/18.ІХ.2017г. В ЧАСТТА му за разноските като допълва същото като

ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК1312723301 да заплати на М.Й. М., ЕГН********** и С.Х.Б., ЕГН********** , доказано направени по чвтд №95/2017 на РОС разноски в размер на 326,00лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.