О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 02. 10. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Й. ч. в. т. д. № 105 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД чрез пълномощник против Разпореждане № 3130 от 22. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1939/ 2017 г. по описа на РРС, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.С.С., относно претендирано вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения по същото гр. дело. Жалбоподателят счита, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения съдържа всички необходими реквизити, а вземането е достатъчно индивидуализирано по основание и размер. По голяма конкретизация на неизпълненото задължение не е необходимо да се прави в това производство, а следва да бъде предмет на исково производство в случай, че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивната инстанция приема следното:

РРС е сезиран от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу К.С.С. със Заявление № 8581 от 21.08.2017 г. В заявлението е изложено, че претендираното парично вземане произтича от сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 437173 с „Аксес Файнанс“ ООД. Вземането на последното, като кредитор е прехвърлено изцяло на заявителя. Посочено е, че длъжникът не изпълнявал задълженията си по договора за кредит и вземането на заявителя е в размер на 284, 11 лв. главница, 81, 62 лв. договорна лихва и 94, 78 лв., произтичащи от начислена неустойка. Претендира също така и сумата 207, 50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение заявлението в частта, относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 207, 50 лв. За да постанови разпореждането е приел, че заявлението в тази част не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането. Посочено е, че вземането произтича от разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, без да се конкретизира какви точно разходи и такси дължи длъжникът, като по този начин съдът не може да прецени дали искането не е в противоречие със закона или добрите нрави.

Въз основа на изложеното, въззивната инстанция приема, че разпореждането е правилно. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК. С оглед нормата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, в него следва да бъдат изложени всички обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане. Това е абсолютно процесуално условие за редовност на заявлението, при неспазването на което искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено. Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена срещу него заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

В случая, заявлението не съдържа изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения. Не е посочено точно какви разходи и такси дължи длъжникът, за какъв период от време, как е формиран размера им и по този начин не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и съдът не може да извърши преценка дали претенцията не противоречи на закона или добрите нрави, според изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане на РРС е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3130 от 22. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1939/ 2017 г. по описа на Разградския РС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.