ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …….. / 12.10.2017г. Гр.Разград

Окръжен съд Разград

На дванадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Николова

ч.в.т.д. № 111 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е възражение от И.А.Л., К.А.Л. и А.А.Л., и тримата със съдебен адрес ***, сграда4, офис№1, чрез адв. Петър Христов от АК-Шумен, с което предявяват възражение на основание чл.423 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, в качеството им на длъжници по заповедно производство, развило се пред РРС по ч.гр.д. №2163/2016г. Твърдят, че са били лишени от възможността да оспорят вземането-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№3618 от 09.11.2016г. на РРС по ч.гр.д.№2163/2016г. Поддържат, че са узнали за издадената заповед на 23.06.2017г., когато им е връчена от съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение. Навеждат доводи, че заповедта не им е била връчвана надлежно поради нарушаване на процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК- основание по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Длъжниците К.А.Л. и А.А.Л. посочват, че към момента на залепването на уведомленията по чл.47 от ГПК от връчителя при връчване на процесната заповед са имали обичайно местопребиваване на територията на Реп. Италия, където са били трайно ангажирани по трудови правоотношения, поради което по отношение на тях е налице хипотезата и на чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени доказателства. Претендират разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от заявителя в законоустановения срок.

Разградският окръжен съд като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По ч.гр.д. №2163/2016г. на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№3618 от 09.11.2016г., с която е разпоредено длъжниците И.А.Л., К.А.Л. и А.А.Л. да заплатят на Топлофикация Разград ЕАД сумата от 2412,79 лева главница и сумата от 1108,52лв. изтекла мораторна лихва, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 70,43 лева. Заявителят е посочил в заявлението за издаване на заповедта по чл.410 от ГПК като адрес на длъжниците гр.Разград, ж.к. Освобождение, бл.12, ап.4. Видно от съобщенията, приложени по делото за връчване на посочената заповед, връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на 16.11.2016г., но не е намерил адресатите, като жилището е продадено по сведения на съседи. С разпореждане от 17.11.2017г. съдията-докладчик по заповедното производство е оставил производството без движение, като е предоставил едноседмичен срок на заявителя, считано от съобщението да представи справка за адресна регистрация на длъжниците, както и е указал на връчителя да залепи три уведомления на адреса за всеки длъжник. На 23.11.2016г. връчителят е оформил съобщенията за залепване на уведомленията, като е отбелязал, че е пуснал екземпляр в пощенската кутия, без да отрази в съобщенията мястото, на което е залепил уведомленията. Впоследствие от постъпилите справки от ОД на МВР Разград се е установило, че посоченият адрес от заявителя съвпада с постоянния и настоящия адрес на длъжниците, като РРС е приел връчването по чл.47 от ГПК за надлежно и след изтичане на сроковете по чл.47 ал.2 ГПК и по чл.414 ал.2 ГПК е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

В подкрепа на твърденията си относно момента на узнаването за заповедта за изпълнение са представени поканите за доброволно изпълнение по изп.д.№220179120400296 на ЧСИ Георги Стоянов, връчени на И.А.Л. на 23.06.2017г.

Представени са и съобщение от Агенция по професионално обучение и ориентация-гр. Милано, съгласно което А.Л. в периода 05.11.2016г.-28.02.2017г. е работила в гр. Милано, във фирма Биеме Уърк и писма от 30.06.2017г. и 01.02.2017г. от Мултигруп лоджистика енд транспорт ООД, съгласно което К.Л. е работил като шофьор в гр. Вимондроне в периода 01.07.2016г.-31.01.2017г. и срочният му трудов договор е трансформиран в безсрочен.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд при наличието на някоя от визираните в нормата алтернативни предпоставки, както следва: по т.1 когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, по т.2 е: заповедта за изпълнение не му е била връчена и в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Реп. България.

Възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение и е налице визираната от закона предпоставка в чл.423 ал.1 т.1 ГПК досежно тримата длъжници и по чл.423 ал.1 т.2 ГПК спрямо длъжниците К.А.Л. и А.А.Л., поради което то следва да бъде прието от въззивния съд.

В разглеждания случай преди всичко е налице нередовност на връчването с оглед разпоредбата на чл. 47, ал.1 ГПК по отношение на тримата длъжници, която изисква връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея и в пощенската кутия, ако има достъп. Доколкото, връчването е строго формално, липсата на някои от реквизитите опорочава същото. В случая липсва надлежно удостоверяване на залепването на уведомленията, както и конкретни данни за мястото, където е осъществено залепването от връчителя. Съставените разписки за връчване на съобщенията са непълни, тъй като в тях липсва основен реквизит - не е указано залепването на уведомленията и конкретното място, на което са били залепени. По изложените съображения настоящият състав на РОС приема, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжниците.

На следващо място основателно е позоваването на разпоредбата на чл.423 ал.1 т.2 ГПК от длъжниците К.А.Л. и А.А.Л.. Безспорно се установява по делото от представените писмени доказателства, че към момента на връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК тези длъжници не са имали обичайно местопребиваване на територията на Реп. България, като същевременно заповедта не им е връчена лично.

Следователно налице са предвидените в закона основания за приемане на депозираното възражение по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК по отношение на тримата длъжници, като за длъжниците К.А.Л. и А.А.Л. и по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК.

На основание чл.423 ал.3 от ГПК изпълнението на издадената заповед се спира, като следва да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист спрямо длъжниците К.А.Л. и А.А.Л. и делото следва да бъде изпратено на РРС за даване указания на заявителя по чл.415 от ГПК по отношение на длъжника И.А.Л..

Искането на молителите за присъждане на направените по делото разноски е основателно, като такива им се следват до размер на 25 лв. дължима държавна такса за образувана на делото. По делото липсват доказателства за заплатени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.423 от ГПК е извън кръга на посочените вчл.274 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съгласно които процесуални разпоредби на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото или такива, за които това е изрично предвидено от закона, поради което настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл.423 ал.3 от ГПК, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражението на длъжниците И.А.Л., К.А.Л. и А.А.Л., и тримата със съдебен адрес ***, сграда4, офис№1, чрез адв. Петър Христов от АК-Шумен срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№3618 от 09.11.2016г. на РРС по ч.гр.д.№2163/2016г.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№3618 от 09.11.2016г. на РРС по ч.гр.д.№2163/2016г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на длъжниците К.А.Л. и А.А.Л..

СПИРА изпълнението по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№3618 от 09.11.2016г. на РРС по ч.гр.д.№2163/2016г. по отношение на длъжника И.А.Л.

ВРЪЩА делото на Разградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника И.А.Л. в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата държавна такса.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, със седалище гр. Разград, ул. Черна№2 да заплати на И.А.Л., К.А.Л. и А.А.Л., и тримата със съдебен адрес ***, сграда4, офис№1, чрез адв. Петър Христов от АК-Шумен, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ Георги Стоянов за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.