ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ………./ 9.11.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На девети ноември, две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 112 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.129 ал.3 ГПК.

С определение № 859 / 10.10.2017г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в депозираната искова молба чрез представяне в едноседмичен срок на поправена искова молба с посочена в нея цена на иска и представяне на документ за внесена по сметка на ОС Разград държавна такса в размер 4% от определената цена; както и чрез посочване като ответник на „З.М.-07“ЕООД с пълни данни за неговото призоваване.

Съобщението с дадените указания е връчено на посочения от ищеца съдебен адрес на 30.10.2017г. Към настоящия момент ищецът е изпълнил единствено последното указание, като с молба с вх. № 4384 / 7.11.2017г. е посочил пълни данни за конституиране и призоваване на „З.М.-07“ЕООД.

Ищецът не е отстранил нередовност в исковата молба, изразяваща се в непосочване на цената на предявения иск, която съгл. чл.127 ал.1 т.3 ГПК е неин задължителен реквизит. С депозираната молба с вх. № 4384 / 7.11.2017г. е развил доводи за неоценяемост на предявения иск. Съдът не споделя изразеното становище. В цитираната от ищеца съдебна практика на ВКС, съдържаща се в решение № 72 от 2.08.2016г. по т.д. № 686 / 2015г. на ВКС, ІІ т.о., е разгледан случай, в който предявените установителни искове са за установяване на нищожност на отделни неравноправни клаузи от договор за банков кредит, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита. Иск за обявяване на нищожността на целия договор не е предявен, нито се оспорва правната връзка, респективно основанието на дължимата към кредитора престация. В същото решение е споделена още практиката в определение №449 от 29.07.2015 г. по т.д.№1596/2015 г. на ВКС, І т.о., съгласно която хипотезата на чл.69 ал.1 т.4 пр.1 ГПК не може да бъде приложена по аналогия при прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор, когато не се оспорва правната връзка, респективно основанието на дължимата към кредитора престация. В решение №76 от 15.07.2015 г. по т.д.№888/2015 г. на ВКС, І т.о. е приет за неоценяем установителен иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредит. Очевидно е, че във всички тези решения, посочени от ищеца, разгледаните случаи се отнасят до атакуване на отделни клаузи от договори, без да е оспорена правната връзка между страните, създадена с договора.

Настоящият случай не е такъв. С исковата молба се атакува договор за встъпване в дълг, инкорпориран в отделни клаузи от Анекс № 1 от 28.04.2011г. към договор за банков кредит. Ищцата оспорва основанието за възникването на вземането по отношение на нея, което означава, че атакува съществуването на правната връзка, породила се между нея и банката вследствие подписването на Анекс № 1 от 28.04.2011г. В този случай нормата на чл.69 ал.1 т.4 пр.1 ГПК намира приложение. С предявения иск се цели отричане на вземането, определено чрез изразената в анекса воля на страните и в този смисъл е определение № 449 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1596/2015 г., I т. о.

Неоснователно е направеното искане в условията на евентуалност за прилагане на разпоредбата на чл.70 ал.3 ГПК, с твърдение, че оценката представлява затруднение. За постановяване на определение по  този ред е необходимо ищецът да заяви в исковата молба затрудненията си за оценката. В молба с вх. № 4384 / 7.11.2017г. не се съдържат аргументи в тази насока, а твърдения относно неоценяемост на иска. С определение № 859 / 10.10.2017г., постановено в настоящото производство, на ищеца е дадено указание за посочване на цена по реда на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, т.е. цената се извежда от стойността на договора. Ищецът разполага с договора, приложил го е към исковата молба. В случая следва да се приложи чл.70 ал.1 ГПК. Цената би могла да бъде посочена без затруднение от ищеца.

След като ищецът не е изпълнил указанието за привеждане на исковата молба в съответствие с чл.127 ал.1 т.3 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено.

Съдът не дължи произнасяне по направеното искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски, доколкото такова се дължи по редовна исковата молба. Още повече, че за преценката по този въпрос от съществено значение е цената на иска.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Връща исковата молба на З.С.М. поради неотстраняване на нередовностите в нея и прекратява съдебното производството по т.д. № 112 / 2017г. по описа на ОС Разград.

Оставя без разглеждане молбата на З.С.М. за освобождаване от внасяне на такси и разноски.

Определението подлежи на обжалване пред АС Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: