О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…

 

Разград

 
 


        26.Х.2017

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2017

 
                                                 съд                                                                                   

     26.Х .

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ИРИНА ГАНЕВА

  ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в.ч. търговско

 

2017

 

    №115

 
      

                           дело                                            по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

           Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.415,ал.2 ГПК.

По заявление, подадено   на 12.ІV.2017г. от „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД,ЕИК 175156053 по реда на чл.410 ГПК, на производство пред ИРС е било образувано чгрд №273/2017г. Срещу длъжника    „ЕЛ ЗЕМ-Исперих“ЕООД, ЕИК116583309, гр.Исперих  е била издадена Заповед №…/13.ІV.2017г. за изпълнение на парично вземане в размер на 1 890,42лв.    Вземането е оспорено от длъжника, с прието за подадено в срока на чл.414 ГПК възражение и по реда на чл.415ГПК,  на заявителя е бил предоставен срок  за установяването му с   иск по чл.422ГПК.

      Приемайки, че в така предоставеният му срок заявителят не е удостоверил надлежно факта на предявяване на иска за установяване на вземането, със свое Определение №…/27.VІ.2017г и допълващото го по реда на чл.250 ГПК Определение №…/14.VІІІ.2017г. по  ч.гр.д.273 по описа му за 2017г.,    ИРС  обезсилва издадената  против „ЕЛ ЗЕМ-ИСПЕРИХ“ЕООД, ЕИК116583309   Заповед №…/13.ІV.2017г. за   изпълнение на парично задължение и прекратява   образуваното му по реда на чл.410 ГПК  производство .

             Против така постановеното определение, на 24.ІІ.2017г. в регистратура на ИРС е депозирана жалба вх.№2831. Позовавайки се на нередовност при връчване на дължимите му се от съда книжа и съобщения, „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД,ЕИК 175156053, твърди незаконосъобразност на преграждащото  хода на делото определение. Моли за отмяната му и за връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

              В законоустановения и предоставен й за това съда срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.  

            Жалбата е подадена в срок и от      легитимна страна.   Обжалваното определение е такова по  чл. 415, ал.2 от ГПК и е с характер на акт, преграждащ развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК. С обезсилването на заповедта се слага край на конкретното заповедно производство, като се препятства постигането на специфичната за това производство цел - снабдяване на кредитора с изпълнителен титул за вземанията му, с оглед принудително събиране на същите. По своите последици определението по  чл. 415, ал. 2 ГПК е аналогично на определението по чл. 413, ал. 2 ГПК за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по отношение на което законодателят е предвидил изрично обжалваемост. Прекратяването на производството представлява логичен резултат от обезсилването на заповедта за изпълнение, тъй като след постановяването на този акт по делото не могат да бъдат извършвани други процесуални действия, свързани с неговия предмет. С оглед на горното частната жалба е процесуално допустима и като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК подлежи на разглеждане по същество на оплакванията(вж.опр. № 282 / 7.V.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г., II т. о. на ВКС).

               Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото установяват следната фактическа обстановка:

              На 12.ІV.2017г. в регистратурата на ИРС под №1363 е входирано заявление, подадено по реда на чл.410 ГПК от   „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД, за издаване на Заповед за   изпълнение против ЕЛ ЗЕМ-Исперих“ЕООД, ЕИК116583309, гр.Исперих. Заявлението е подадено чрез процесуално представляващият дружеството - юриск.Стоянова.  

               Въз основа на така подаденото заявление, на производство пред ИРС е образувано ч.гр.д.№173/2017г. При преценка за редовност, допустимост и   основателност  на сезиращото го с производството по чл.410 ГПК заявление, ИРС постановява Разпореждане №…/13. ІV.2017г. и издава срещу  „ЕЛ ЗЕМ-ИСПЕРИХ“ЕООД Заповед за  изпълнение на парично вземане, дължимо на  заявителя   в размер на 1 890,00лв.  по договор за наем на зем земи от 21.VІІ.2016г.       

             За издадената срещу него Заповед …/13.ІV.2017г. за  изпълнение, длъжникът е редовно уведомен  с връчването й     на 19.ІV.2017г.          

             На 2.V.2017г., по реда и в  срока на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът депозира в канцеларията на сезирания със заповедното производство ИРС възрженията си  срещу издадената против него Заповед за  изпълнение -  бланкетно с вх. №1617

              Констатирайки подаването му  в срок и  съответно на служебно вмененото му по см. на чл.415, ал.1 ГПК, с Разпореждане №../4.V.2017г. съдът  в заповедното производство уведомява заявителя за постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение на  длъжника   и му указва, че в  срок от един месец дължи да докаже, че е предявил  иск  за установяване на вземането си по реда на чл.422ГПК. В случай на недоказано по реда и в  срока на чл. 415, ал.1 ГПК  предявяване на иска, на жалбоподателя са разяснени и неблагоприятните за него последици на чл.415, ал.2 ГПК. 

              С приложено на  л.30 от чгрд №273/2017 по опис на ИРС съобщение, длъжностното лице, връчващо съдебни книжа е удостоверило, че    на указания в заявлението  адрес, разпореждането на съда от 4.V.2017г. е връчено на заявителя на 22.V.2017г. чрез намерената    на същия Виолета Тодорова-„съпруга“.  В този си състав  съдът намира, че така удостовереното  от длъжностното лице връчване не отговаря на изискванията на чл.50(3)ГПК.  Адресатът е търговец, респ. ЮЛ и по правило, връчването се  счита за надлежно, ако е извършено в канцеларията му   чрез негов работник или служител. От направеното отбелязване не става ясно, чий съпруг е лицето, получило книжата.

          Считано от удостоверената в съобщението дата на връчване, законоустановения и предоставен за предявяване на иска по чл.422 ГПК срок, изтича на  22.VІ.2017г.-четвъртък,  присъствен ден.  Установявайки, че към тази дата по делото не са постъпвали доказателства за предявен от заявителя иск, със свое Определение №…/27.VІ.2017г. заповедният съд предприема дължимите по чл.415, ал.2 ГПК действия по прекратяване на заповедното производство и обезсилване на издадената  в хода му заповед за  изпълнение.

             От материалите по делото е видно, че на 19.V.2017г. в регистратура на ИРС е постъпила молба вх.№1860(вж.л.31 от делото), с която чрез своя управител - Н. Тодорова, жалбоподателят е уведомил  заповедния съд за съдебен адрес, на който се да се извърши връчването на дължимите му се по делото книжа. Подадената в този смисъл молба е регистрирана в  съда и   докладвана по делото ред 22.V.2-17г.-  датата, на която   е прието, че жалбоподателят  е надлежно уведомен  на първоначално указания със заявлението му адрес.

                При  така установените по делото факти, от правна страна  съдът намира жалбата за  основателна, а атакуваното с нея определение за неправилно, необосновано  и незаконосъобразно. В този си състав съдът намира, че установените по делото факти не сочат на проявено от заявителя    процесуално бездействие.   Същият своевременно е указал на заповедния съд   адреса, на който се следва уведомяването му   за хода на делото. Връчването  на дадените му по предявяване на иска  указания на адрес, различен от посочения  от него такъв, е ненадлежно и не може да бъде прието за  начален момент на срока по чл.415 ГПК.  Поради което,  не е била налице предпоставката за постановяване на обжалвания съдебен акт, като законна последица от негово, на заявителя бездействие.  

              Постановеното от РРС определение за прекратяване на производството по ч.гр.д.№273/2017г.и обезсилване на издадената в хода му  в Заповед №…/13.ІV.2017г.   не кореспондира с установеното  по делото    и като несъответно на закона, следва да бъде отменено.   С отмяната му, делото следа да се върне на ИРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежно връчване на заявителя на дадените му с разпореждане №…/4.V.2017г. указания по предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК    - за съществуване на вземането по  оспорената заповед за изпълнение.                 

                Водим от горното, Съдът

  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОТМЕНЯ Определение №…/27.VІ.2017г. и допълващото го по реда на чл.250 ГПК Определение №…/14.VІІІ.2017г. по  ч.гр.д.273/2017  по описа на ИРС  и връща делото на последния за предприемане на следващите се по хода му съдопроизводствени  действия.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.