ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                / 24.10.2017г., гр.Разград

           

Окръжен съд Разград

На двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВТД № 117 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Алианц банк България”АД, представляван от изп.директори Св.Г. и Р.С., подадена чрез пълномощник, против разпореждане от 13.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2392 / 2017г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК срещу М.В.Г. и П.П.П. за заплащане в условията на солидарност на неустойка по договор за потребителски кредит в размер 35,19лв. и съдебни разноски във връзка с кредита в размер 120лв. В частната жалба се поддържа, че определението в частта за неустойката е незаконосъобразно и противоречащо на задължителната съдебна практика, съдържаща се в т.4а от ТР № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на сумата, претендирана като съдебни разходи, жалбоподателят посочва, че е изплатена нотариална такса за връчване на нотариални покани на длъжниците. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.В.Г. и П.П.П. за горните две суми.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и извърши преценка на извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка: районният съд е бил сезиран от „Алианц банк България”АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу длъжниците М.В.Г. и П.П.П., с предмет вземане в общ размер 1 710,46лв., произтичащо от договор за потребителски кредит (обезпечен с поръчителство на трето лице) № 40939 / 5.03.2013г., формирано като сбор от главница в размер 1 413,38лв., текущо начислена лихва за периода 5.10.2015г. – 5.10.2017г. в размер 6,99лв., просрочена лихва за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 79,89лв., наказателна лихва за просрочена главница за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 55,01лв., неустойка за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 35,19лв., съдебни разноски във връзка с кредита в размер 120лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Заявителят е приложил извлечение от счетоводни книги, договор за потребителски кредит, погасителни планове, две нотариални покани, извлечения от сметка. Приложени са и общи условия на банката за предоставяне на потребителски кредит.

Районният съд е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на главница в размер 1 413,38лв., текущо начислена лихва за периода 5.10.2015г. – 5.10.2017г. в размер 6,99лв., просрочена лихва за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 79,89лв., наказателна лихва за просрочена главница за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 55,01лв., заедно със законната лихва от 11.10.2017г. до изплащане на вземането. Съдът е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за  неустойката за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 35,19лв. и за съдебните разноски във връзка с кредита в размер 120лв., приемайки, че в тази част заявлението е нередовно, тъй като двете претенции не са достатъчно ясно индивидуализирани с посочване на обстоятелствата, които пораждат вземанията.  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че частната жалба е основателна. Двете вземания са конкретизирани в заявлението. За сумата 35,19лв. е посочено, че се търси като неустойка по договора за потребителски кредит за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. Обстоятелството, че се търси и обезщетение за забава, е без значение в заповедното производство, доколкото видът на неустойката (кумулативна, алтернативна, изключителна или евентуална) би имал значение при разглеждане на материалноправните отношения между страните, но не и при преценка за редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Основанието за дължимост на сумата 120лв. е посочено като съдебни разходи във връзка с кредита. Сумата е отграничена в достатъчна степен от претенцията за деловодните разноски в заповедното производство, които са претендирани по реда на чл.78 ал.1 ГПК. По-нататък, двете суми са включени в представеното извлечение от счетоводни книги по начина, описан по-горе. Заявителят е представил и договор за потребителски кредит, от който се извежда качеството на двамата длъжници като поръчители на кредита и оттук – като солидарни длъжници.

Разпореждането в частта, с която  е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.В.Г. и П.П.П. за заплащане в условията на солидарност на неустойка по договор за потребителски кредит за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 35,19лв. и съдебни разноски във връзка с кредита в размер 120лв., следва да бъде отменено, като вместо него бъде допуснато незабавно изпълнение на вземанията, за което след връщане на делото районният съд следа да издаде заповед и изпълнителен лист.

Жалбоподателят претендира присъждае на разноски. Същият е внесъл ДТ за обжалване в размер 15лв. Длъжниците следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума.

Разпореждане от 13.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2392 / 2017г. по описа на Районен съд Разград в останалата част не е предмет на частната въззивна жалба.

Водим от горното, съдът

 

        О П Р Е Д Е Л И :

 

Отменя разпореждане от 13.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2392 / 2017г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М.В.Г. и П.П.П. за заплащане в условията на солидарност на неустойка по договор за потребителски кредит (обезпечен с поръчителство на трето лице) № 40939 / 5.03.2013г., за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 35,19лв. и съдебни разноски във връзка с кредита в размер 120лв., като вместо това постановява:

Допуска незабавно изпълнение на задължението на М.В.Г. и П.П.П. да заплатят солидарно на „Алианц банк България”АД неустойка по договор за потребителски кредит (обезпечен с поръчителство на трето лице) № 40939 / 5.03.2013г., за периода 5.03.2017г. – 5.10.2017г. в размер 35,19лв. и съдебни разноски във връзка с кредита в размер 120лв.

Връща делото на Районен съд Разград за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми.

Осъжда М.В.Г. и П.П.П. да заплатят на „Алианц банк България”АД сумата 15лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Определението е окончателно.

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.