О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

град Разград, 02.11.2017г.

Разградски окръжен съд граждански състав

на втори ноември две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: РАЯ ЙОНЧЕВА

Членове: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова в. ч. т. д. № 121 по описа на РОС за 2017г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по частни жалби от длъжника А.В.П. срещу разпореждане за допуснато незабавно изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№2180 от 23.06.2017г., постановена по ч.гр.д.№1338 по описа на РС-Разград, както и срещу определение №3280а от 01.09.2017г. по същото дело, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на принудителното изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК. Посочва, че не са били налице предпоставките за уважаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Моли да се отмени допуснатото незабавно изпълнение, както и да се отмени издадения изпълнителен лист. Счита, че неправилно районният съд е приел, че липсват убедителни писмени доказателства, обуславящи спирането на принудителното изпълнение, като подаденото от нея възражение е индиция за наличието на правен спор между страните. Моли да се отмени определение№3280а от 01.09.2017г. на РРС, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на принудителното изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК, като въззивният съд спре принудителното изпълнение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от заявителя, в който изразява становище за неоснователност на частните жалби и моли за оставянето им без уважение.

Частните жалби са процесуално допустими, като са подадени в срок.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения:

На първо място ОС-Разград следва да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

В случая заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК- "извлечение от счетоводните книги на банката". Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК в заповедното производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. За да извърши съдът проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя към длъжника, извлечението следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер, дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера (главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др.) и за кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането (настъпила предсрочна изискуемост).

Представеното от „Инвестбанк“ АД извлечение от счетоводните книги със заявлението по ч.гр.д. №1338 по описа на РРС за 2017г. съдържа точни и пълни данни във връзка с посочените по-горе факти. В него са конкретизирани договорът за кредит с номер и дата на сключване, кредитополучател, разрешен и усвоен лимит на кредита, задълженията на длъжника по пера към датата на образуване на заповедното производство, за какъв период се дължат, датата на първата просрочена вноска, брой просрочени вноски, основание за обявяване на предсрочната изискуемост – чл. 10, т.1.2 от общите условия на банката, както и дата на обявяването й. Същевременно заявителят е съобщил на длъжника, че смята кредитът за предсрочно изискуем, което е надлежно удостоверено с връчената му нотариална покана на 29.05.2017г.

При горните мотиви съдът счита, че представеният документ по чл. 417, т.2 от ГПК документ удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя към длъжника, обжалваното разпореждане за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение в полза на заявителя „Инвестбанк“ АД е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По частната жалбата срещу определение №3280а от 01.09.2017г. на РРС, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на принудителното изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК в случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.1-8 ГПК, подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение. Две са възможните хипотези на спиране на изпълнението – първата е, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД – съгласно ал.1 на чл.420 ГПК. В ал.2 на посочената разпоредба е предвидено към искането за спиране да бъдат представени от длъжника убедителни писмени доказателства, че не се дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, в който случай съдът може да спре изпълнението. Пред РРС и пред настоящата съдебна инстанция частната жалбоподателка не е представила обезпечение, нито е изразила готовност да го стори, а са се позовали на писмени доказателства, че е подала възражение срещу издадената заповед. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че липсват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК, че вземането на кредитора не съществува. Това е така, тъй като за да са налице убедителни писмени доказателства длъжникът следва да представи или доказателства за извършено плащане, което е получено от кредитора, или други доказателства, изходящи от кредитора, че е получил изпълнение. Подаването на възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е въведено в закона единствено като предпоставка за допустимостта на искането по чл. 420 от ГПК, поради което само по себе си възражението, без към него да са приложени убедителни писмени доказателства за недължимостта на вземането, не представлява основание за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Следователно атакуваното определение №3280а от 01.09.2017г. на РРС, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на принудителното изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК, е правилно и законосъобразно, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.В.П. срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 23.06.2017г. на РРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК№2180 от 23.06.2017г. на РРС, постановена по ч. гр. д. № 5338/2017 г. по описа на РРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.В.П. срещу определение №3280а от 01.09.2017г. на РРС, постановено по ч. гр. д. № 5338/2017 г. по описа на РРС, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на принудителното изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.