О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

13.ХІІ.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

13.ХІІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.ИРИНА ГАНЕВА

2. ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2017

№122

Ч.въззивно търговско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.275, ал.2 във вр. ч.262 и чл.261,т.7 ГПК.

Делото е образувано по ч. жалба вх.№9669 подадена в регистратура на РРС на 25.ІХ.2017г. от В. Б.Д. чрез процесуално представляващият го по пълномощие – адв. К.Киряков против Разпореждане №2805/28.VІІ.2017 по грд №319/2017 по опис на РРС, с което като просрочена е върната подадената от него въззивна жалба вх.№7822/28.VІІ.2017г. против постановеното по същество на спора Решение №202/25.VІІ.2017г.

Като подадена в срока, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

С мнозинството си съдебният състав приема същата за неоснователна.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че всички адресирани до жалбоподателя съдебни книжа-препис от искова молба, указания за депозиране на отговор по иска, призоваване за с.з. и връчване на постановен по същество съдебен акт, са му били надлежно връчвани от затворническите власти в мястото, където изтърпява ефективна присъда лишаване от свобода - лично, срещу положен от него подпис, удостоверяващ дата на връчването им. Постановеното по същество решение му е било връчено също лично на 10.VІІ.2017г. считано от така удостовереното връчване на решението, срокът за обжалването му изтича на 24.VІІ.2017г.-понеделник, присъствен ден.

На 12.VІІ.2017г. жалбоподателят сключва договор за правна помощ с легитимиращият се като негов процесуален представител-адв.К. Киряков. Който, в съответствие с предоставените му пълномощия по обжалване, изготвя въззивна жалба против решението в частта му за разноските. Жалбата е била изпратена до РРС чрез куриерска услуга, в плик с удостоверена в клеймо дата на подаването й 26.VІІ.2014г. Жалбата е входирана в регистратура на РРС на 28.VІІ.2017 под №7822. Като длъжностното лице изрично е посочило, че същата е постъпила в съда чрез пощенска пратка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема разпореждането за връщане на жалбата като просрочена за законосъобразно. Страната е потърсила своевременно адвокатска защита, но от доказателствата се следва, че такава не й е била предоставена адекватно. Съдът намира, че наведените в жалбата твърдения не релевират допуснати по призоваването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а за затруднения в комуникацията между повереник и доверител, които обуславят наличие на визираните в чл.63, ал.2 ГПК основания за възобновяване на срок, с каквото производство , първоинстанционният съд не е бил сезиран.

По изложените мотиви, съответно на въведеното в предмет на въззивния спор, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от В. Б.Д. чрез процесуално представляващият го по пълномощие – адв. К.Киряков против Разпореждане №2805/28.VІІ.2017 по грд №319/2017 по опис на РРС, с което като просрочена е върната подадената от него въззивна жалба вх.№7822/28.VІІ.2017г. против постановеното по същество на спора Решение №202/25.VІІ.2017г.

Определението е окончателно и по арг. на чл.278, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване.

О.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

МОТИВИ към особеното мнение на съдия –докладчика: Намирам, че с твърдението си за статута му на лишено от свобода лице и за лишаването му практически от възможност да организира защитата си в гражданския процес, макар и правно неиздържано, жалбоподателят въвежда в основание за отмяна на обжалваното разпореждане неправилност на същото поради допуснато съществено нарушение на гарантираното му от закона право на участие и на защита в процеса. Намирам, че жалбата е основателна по следните, обосновани от доказателствата по делото обстоятелства:

Воденото срещу жалбоподателя исково производство по гр.д.№319/2017 е било образувано по опис на РРС по иск, предявен по реда и в срока на чл.422 ГПК от заявител в заповедно производство по чл.410 ГПК, чието, присъдено със заповед за изпълнение вземане е било оспорено от жалбоподателя-длъжник с подадено в срока на чл.414 ГПК възражение(вж.л.32 от чгрд №2276/201`6 по опис на РРС). Още в хода на образуваното срещу него заповедно производство е било установено, че длъжникът търпи наказание „лишаване от свобода“ в затвора –гр.Белене.

В реквизит на подаденото в срока на чл.414 ГПК възражение жалбоподателят е поискал от заповедния съд да бъде уведомяван за движението по делото чрез указания като негов съдебен адресат - адв. Костадин Киряков, уточнявайки местоработатата му в АС-Варна и телефонните му номера съответно като място и способ за връчване на книжата.

Според мен това обстоятелство, противно на предвиденото в чл.39 ГПК и на т.11г от ТР№4/18.VІ.2014 по т.д №4/2013 на ВКС, ОСГТК, не е било съобразено от решаващия в исковото производство съд и е довело до нарушаване правото на страната на участие и защита в процеса. С цитираната, задължителна за съдилищата практика, ВКС приема, че „посоченият от длъжника адрес във възражението следва да се счита за адрес по делото по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК. Съображенията са, че производството по предявения иск се счита висящо от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а процесуалното действие "възражение" се извършва след подаване на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение, поради което посоченият от длъжника адрес във възражението следва да се счита за адрес по делото по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК“.

Когато страната е преценила, че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно и е посочила съдебен адрес, считайки, че така процесуалните й права биха били по-добре защитени и изрично е уведомила за това съда, последният не може да пренебрегне желанието на страната, изпращайки й съобщенията на друг адрес. Разпоредбата на чл. 49 от ГПК не намира приложение в случаите, когато страната е посочила съдебен адресат.

Като е предвидил възможност за връчване на представител или на лице, посочено от страната за неин съдебен адресат, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата й, поради липса на достатъчно правни знания, поради прекомерна ангажираност, или по причина, че не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова- е натоварила друго, притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, лице с извършването-вместо него на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка.

Считам, че разгледана по този начин, нормата на чл. 39 от ГПК установява задължение за съда-когато страната е посочила в седалището на съда -лице, на което да се връчват съобщения-съдебен адресат/както е в случая/- връчването задължително да се извърши на това лице. Още повече, че установеният в чл. 38 от ГПК общ принцип е, че съобщението следва да се връчи на адреса, който е посочен по делото. В случая-единственият посочен пред съдилищата адрес на жалбоподателя е този на съдебния адресат, комуто впоследствие е делегирал и правомощията по процесуалното му представителство. Презумира се, че адвокатът има нужната правна грамотност, щото да отстои интереса на упълномощилата го със защитата си страна.

Цитираните законови норми налагат извода, че в случая, когато страната е преценила, че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно и е посочила съдебен адрес, считайки, че така процесуалните й права биха били по-добре защитени и изрично е уведомила за това съда, последният не може да пренебрегне желанието на страната, изпращайки й съобщенията на друг адрес. Като в случая следва да се отбележи, че посочването на съдебен адресат не говори само за субективна преценка на страната, а за доказано обективна невъзможност на същата да следи лично и своевременно водения срещу нея процес, предвид статута й на лице, търпящо ефективна присъда „лишаване от свобода“ в място, различно от седалището на съда.

При излагане на тезиси мотиви съобразих и проведената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС(вж.Р.№249/24.ІІІ.2010 по грд.д.№397/2009 на ВКС,ІІІГО)

С оглед на изложеното, считам, че като не се е съобразил с направения избор от страната-да бъде уведомена на посочения съдебен адрес, а е изпращал съобщенията си лично до нея, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на разпореждането, преграждащо инициираното от страната въззивно обжалване на постановеното по същество на спора решение. Като при администриране на жалбата, доколкото със същата се атакува решението в частта му за разноските, намирам че е била дължима и преценка за искане по чл.248 ГПК.

Съдия:

/Р.Йончева/