ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                / 5.12.2017г., гр.Разград

           

Окръжен съд Разград

На пети декември, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.т.д. № 126 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

С протоколно определение от 13.09.2017г., постановено по гр.д. № 739 / 2017г., Районен съд Разград е прекратил съдебното производство на основание чл.129 ал.4 ГПК, като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовности в подадената искова молба.

Против определението е подадена частна жалба от ищеца „Теленор България“ЕАД, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Жалбоподателят твърди, че указанията, дадени от първостепенния съд, са неправилни, тъй като обстоятелствата на предявената от него искова претенция ще бъдат установени чрез събиране на доказателства.

Ответникът С.Н.С. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

 Съдът, след преценка на извършените до този момент процесуални действия и изразените от страните становища, констатира следното:  

„Теленор България“ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против С.Н.С.. Със заявлението се претендира сумата 3 486,72лв. главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, в т.ч. разговори, данни, съобщения, месечни абонаменти, допълнителни пакети, лизингови вноски. Позовава се на сключени между страните осем договора за далекосъобщителни услуги, индивидуализирани по датите им на сключване. Претендира още лихви за забава върху главниците по всяка от издадените фактури, в общ размер 563,03лв. за периода 21.04.2015г. – 21.11.2016г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Съдът е издал заповед за изпълнение № 4172 / 19.12.2016г., като е уважил заявената претенция с посочване, че вземането произтича от осемте договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

След подадено в срок възражение от длъжника, заявителят е подал в срока по чл.415 ГПК искова молба. В петитум на същата предявява в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 2 426,53лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, вкл. и лизингови вноски, ведно със законната лихва, както и иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на длъжника да заплати сумата 1 060,19лв., представляваща начислена договорна неустойка по сключените между страните договори. В обстоятелствената част на исковата молба се позовава на пет договора за мобилни и фиксирани услуги и на сертификат за пакетни услуги. След сравнение между посочените в заявлението договори и тези в исковата молба, се констатира разлика: исковата молба съдържа четири от посочените в заявлението договори, индивидуализирани по дати на сключването им. В исковата молба е включен допълнителен договор от 7.01.2013г., както и сертификат за пакетни услуги.

След направено възражение от ответника относно неясноти в исковата молба, с определението за насрочване на съдебно заседание районният съд е дал указание на ищеца да конкретизира обстоятелствата, на които позовава претенцията си, с посочване на дължимите по месеци суми за ползваните от ответника мобилни или стационарни телефони, за какво е всяка от сумите, по кой договор каква неустойка се претендира и за какъв период.

С две допълнителни молби ищецът е конкретизирал претенцията за неустойки и е въвел твърдение, че ответникът е титуляр на осем телефонни номера. За три от мобилните номера навежда твърдение, че са сключени лизингови договори. Моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какви са размерите на потребените от ответника мобилни услуги, лизингови вноски, неустойки и дали дължимите суми са погасени.       

С обжалваното определение, постановено в съдебно заседание, съдът е приел, че указанията, дадени във връзка с предявения установителен иск, не са изпълнени от ищеца и е прекратил съдебното производство.

По отношение на предявения кумулативно съединен иск за осъждане на ответника да заплати сумата 1 060, 19лв., представляваща договорна неустойка, липсват мотиви в прекратителното определение. Доколкото въззивният съд е инстанция по същество на спора, пропускът следва да бъде отстранен с настоящия съдебен акт. Съгласно т.11 б от ТР № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в производство по чл.422 ГПК само за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. Настоящият случай не е такъв. С предявения осъдителен иск се търси присъждане на неустойка, каквато не е била предмет на заявлението по чл.410 ГПК и на издадената заповед за изпълнение. По-нататък, в тълкувателното решение е пояснено, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Само че, осъдителният иск за неустойка не е предявен в условията на евентуалност, а в условията на кумулативност. При това положение, не са налице предпоставките за разглеждането му в производство по чл.422 ГПК. Като е постановил прекратяване изцяло на производството по делото, вкл. и по осъдителния иск, крайният резултат, постановен от районния съд, е правилен и в тази част жалбата следва да се остави без уважение.

По отношение на иска с правно основание чл.422 ГПК следва да се отбележи следното:

В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по главницата (в случая представляваща стойността на разговори, данни, съобщения, месечни абонаменти, допълнителни пакети, лизингови вноски)  и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. С оглед направеното възражение от длъжника по чл.414 ал.1 ГПК в заповедното производство, кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно съединените искове.

При това положение и доколкото исковото производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК е продължение на заповедното такова (искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението), в разглеждания случай е налице несъответствие между формулираното искане и обстоятелства, изложени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и формулираните в исковата молба обстоятелства и петитум, което сочи на нередовност на последната.

 

 

 

 

В този смисъл отправеното искане към съда на основание чл.127 ал.1 т. 5 ГПК следва да е идентично с това, направено в заповедното производство, както и да произтича от същите обстоятелства, заявени в заповедното производство. Възможно е искът да бъде предявен за част от вземането, за което е издадена заповедта. В случая ищецът претендира сумата 2 426,53лв. главница, а със заповедта е разпоредено длъжникът да му заплати сумата 3 486,72лв. Очевидно, за разликата, за която не е предявен иск, са налице предпоставките на чл.415 ал.5 ГПК, които следва да бъдат съобразени от заповедния съд. Същият извод се отнася и за заявеното в заповедното производство вземане за обезщетение за забава за период преди подаване на заявлението.

По отношение на обстоятелствата, на които се основава претенцията на „Теленор България“ЕАД, обаче, е налице съществено разминаване в заявлението и в обстоятелствената част на исковата молба. Основанието за плащане произтича от задълженията по отделните сключени договори, които именно следва да бъдат конкретизирани, а не от отделните ползвани телефонни номера, в каквато насока са били дадените от РС указания до ищеца. В заявлението са посочени осем договора за далекосъобщителни услуги от 1.10.2010г., 30.08.2011г., 25.10.2011г., 22.12.2012г., 7.01.2013г., 15.07.2013г., 4.03.2014г. и 25.03.2014г. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени договори за мобилни услуги от 25.03.2014г., 4.03.2014г., 15.07.2013г. и два договора от 7.01.2013г. Отделно от това е посочен и подписан сертификат за пакетни услуги, въз основа на който абонатът ползва пакетна отстъпка. Исковата молба е нередовна, но указанията до ищеца следва да бъдат в насока да уеднакви обстоятелствата в исковата молба с тези в заявлението, като се позове на дължимост на задължението по посочените в заявлението договори и  конкретизира дължимите размери по всеки от договорите. Доколкото исковата претенция е предявена частично, ищецът следва също така да уточни дали исковата претенция обхваща всички посочени в заявлението договори, или частичното й предявяване изключва някои от тях. По изложените съображения исковата молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищеца да представи поправена искова молба, съобразена с изискванията на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, както и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано по ч.гр.д. № 2459 / 2016 г. по описа на РС Разград.

Водим от горното, съдът

 

        О П Р Е Д Е Л И :

 

Оставя без уважение частната жалба на „Теленор България“ЕАД против протоколно определение от 13.09.2017г., постановено по гр.д. № 739 / 2017г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е прекратено съдебното производство по предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на С.Н.С. да заплати на „Теленор България“ЕАД сумата 1 060,19лв., представляваща договорна неустойка.

Отменя протоколно определение от 13.09.2017г., постановено по гр.д. № 739 / 2017г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е прекратено съдебното производство по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане на установено, че С.Н.С. има задължение към „Теленор България“ЕАД в размер 2 426,53лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, в.т.ч. лизингови вноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания за отстраняване на нередовнотси в исковата молба..

Определението е окончателно.

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                      2.