О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№…
 

Разград
 
 


23.ХІ .2017
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2017
 
                                                 съд                                                                                  

   23.ХІ.
 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ИРИНА ГАНЕВА

     ДИЛЯНА НИКОЛОВА

   
 
                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

  Ч.в. търговско

 
  Като разгледа докладваното от съдия Йончева       

2017
 

    №127
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производство по реда на чл.274  ГПК.

        Образувано е по  частна  жалба, подадена от Г.К.К. чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв. А.-М.  Н. против Разпореждане №3388/ 8.ІХ.2017г., с което РРС е върнал частната й жалба с вх.№9162/7.ІХ.2017г. , като недопустимо подадена   срещу отказ  за възстановяване на срок за възражения по чл.414 ГПК от 29.VІІІ.2017г. С депозирано на 21.ХІ.2017г. допълнение към жалбата си, К. възразява срещу разглеждането й по реда на търговските спорове и прави искане за преобразуване на делото като такава по общия ред на ГПК.   

          Частната   жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу подлежащ  на въззивно  обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

             Частно гр.д.№2420/2017г. е образувано на производство пред РРС по Заявление вх.№1353, подадено на  9.ХІІ.2016.  от „Топлофикация Разград“ЕАД, ЕИК116019471 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Г.К.К., в качеството й на потребител по договор за доставка на топлоенергия в намиращ се в ЕС обект .

           В изпълнение на постановеното в производството Разпореждане №…/13.ХІІ..2017г.  срещу въззивницата К. е издадена Заповед №4079/13.ХІІ.2017г. за   парично вземане, дължимо в размер на 2 900,00лв. като цена на доставена и консумирана в периода 31.І.2008 – 13.VІІ.2016г. топлинна енергия и за вземане в размер на 1 862,10лв., дължимо на доставчика в обезщетение за забавеното  изпълнение на претендираната по договора главница паричното задължение по договора за периода от 2.ІІІ.2008г. до 1.ХІІ.2016г. Заповедта за изпълнение е обявена за влязла в сила на 8.ІІ.2017г. и въз основа на нея, по молба на заявителя на 4.ІV.2017г. заповедният съд е издал изпълнителен лист.

               С молби, входирани  в регистратура на РРС на 28.VІІІ.2017г., съответно под №8818 и №8819, чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв. Анна-Мария  Николова въззивницата К. е сезирала заповедния съд с две еднакви в петитума си искания     „за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК“ като в обстоятелствена част и на двете си искания е въвела в основание на същите твърдения за нередовност по връчване на издадената срещу нея заповед за изпълнение, за чието издаване е узнала на 22.VІІІ.2017г. по повод уведомяването й от работодателя за наложения върху трудовото й възнаграждение запор от съдебен изпълнител. Към исканията си е депозирала доказателства, на които позовава твърдение, че не живее на указания в заявлението по чл.410 ГПК адрес и че не е била надлежно уведомена за образуваното срещу нея заповедно производство, с което е била лишена  от възможността да упражни активно, процесуално предоставената й по чл.414 ГПК възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение. Като от материално правна страна  с исканията е въвела спор по съществуване на вземанията с твърдението,   че не е страна по договора за доставка на топлоенергия към процесния имот, че не е потребител на такава,   и че   предявените срещу нея вземания са погасени по давност.

                  Със свое Разпореждане №3220/29.VІІІ.2017г РРС  докладва  и двете, постъпили по делото на 28.VІІІ. молби с вх.   №8818 и вх.№8819 като сезиращи го с искане за възстановяването на един и същи, следващ се по см. на чл.414ГПК срок при едни и същи, възведени  в основание на молбата обстоятелства.В диспозитив на разпореждането си е дал на страната указания за отстраняване на констатирана от него нередовност на исканията, квалифицирайки ги като възражение  по чл.423 ГПК. В разпореждането изрично е посочено,  че не подлежи на обжалване. Съобщението с дадените й указания за внасяне на следваща се за допустимостта на производството по чл.423 ГПК държавна такса, е връчено на страната на 4.ІХ.2017г.

                В предоставеният й за отстраняване на нередовност  срок, на 7.ІХ.2017г., въззивницата К. депозира в регистратура на РРС   жалба   вх.№9162, с която обжалва връченото й на 4.ІХ.2017г. Разпореждане №3220/29.VІІІ.2017г.,  приемайки, че  същото обективира отказ  на    заповедния  съд   за възстановяване на срока й за възражение по чл.414 ГПК.  

            Със свое разпореждане №3388/8.ІХ.2017г., по мотив, че жалбата е насочена към несъществуващ по делото акт- отказ за възстановяване на срок по чл.414 ГПК от 29.VІІІ.2017,  заповедният съд връща подадената от К. чвж вх.№9162/7.ІХ.2017.  

              Разпореждането  за връщане на чвж вх. №9162/ 7.ІХ.2017 по рег.опис на РРС е предмет на настоящото производство. С подадената жалба се релевират основания за отмяната му  като незаконосъобразно и за постановяване на акт, с който въззивният съд да се произнесе по същество на върнатата с него  ч.ж.вх.№9162/7.ІХ.2017г. В приложение на сложената му на производство по чл.274 ГПК частна жалба, въззивният съд установи неотносими към настоящото производство доказателства, касаещи действия по образувани срещу чужди за делото лица -изпълнителни дела и и заповедни производства,  

            На  л.98 от приложената като доказателство преписка по воденото срещу въззивницата чгрд №2420/2017г. на РРС  се установи Определение №3390, с което на 8.ІХ.2017г. заповедният съд е оставил без разглеждане   искането  за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.414ГПК, приемайки, че същото е   недопустимо, тъй като  твърденията на К.  покриват хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. При наличие на които хипотези, законодателят е предвидил  в защита на страната, пропуснала или лишена от възможността да оспори вземането с възражение по чл.414 ГПК, по реда на   чл. 423 ГПК , който като специално предвиден от закона ред за защита дерогира   общата процедурата по чл. 64 ГПК.                

               Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането за възстановяване на срок за възражение по чл.414 ГПК е извън пределите на настоящото обжалване, но се докладва от състава на въззивния съд, доколкото от датата на постановяването му се следва извод, че процесната жалба е подадена преди постановяването му  и срещу разпореждане, с което са  й дадени  указания, относно дължимите се по редовността на възражението по чл.423 ГПК   процесуални действия.

               При съобразяване на така установените по делото факти, относимо на релевираните с жалбата отменителни основания, от правна страна съдът съобрази: както бе посочено и по горе, жалбата е допустима, но неоснователна. Атакуваното с нея разпореждане за връщане на чвж вх.№9120/7.ІХ.2017г. е правилно като краен, постановен в диспозитива му съдебен акт. Същата  се явява подадена от страната срещу разпореждане, с което й се предоставя срок за отстраняване на нередовности. Като такова по хода на делото, то не е преграждащо. Липсва и законова норма, предвиждаща изрично обжалваемостта му. Т.е., то не е от категорията на актовете, подлежащи  на обжалване см. на чл.274 ГПК.

        Твърдението на въззивницата, че разглеждането на жалбата й се следва по реда на общото производство, а не като търговски спор, не намира опора в процесуалния закон, в доказателствата по делото и последователната по този въпрос практика на съдилищата. Атакуваното с нея разпореждане е постановено в хода на образуваното срещу въззивницата заповедно производство за парични  вземания, дължими в изпълнение на сключен с „Топлофикация Разград“ЕАД договор за доставка на топлинна енергия. По легално даденото й в чл.286ТЗ определение, като сключена от търговец и във връзка с упражняваната от него дейност, сделката по продажба на топлинна енергия е търговска. Като по изрично разпореждане на чл.287 ТЗ, когато едната по договора страна е търговец, разпоредбите за търговските сделки, в това число и процесуалните такива,  се прилагат  и за насрещната по този договор страна, независимо, че се касае за физическо лице.  Съгласно предвиденото в гл.ХХХІІ на ГПК,   окръжните съдилища разглеждат основаните на търговска сделка правни спорове като търговски дела, като  по правилото на чл.378 ГПК по този ред се разглеждат и образуваните по такива спорове въззивни производства.    

                 Водим от горните мотиви, съдът

                                            

 

                                         О   П   Р    Е   Д    Е   Л  И :

 

             Оставя искането на Г.К. за преобразуване на ч.в.т.д. № 127 по описа на ОС-Разград за  2017г.   от търговско в гражданско без уважение.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   частната жалба, подадена  от  Г.К.К. чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв. А.-М.  Н. против Разпореждане №3388/ 8.ІХ.2017г., с което РРС е върнал частна  жалба с вх.№9162/7.ІХ.2017г.  като подадена срещу неподлежащото  на обжалване  разпореждане №3222/29.VІІІ.2017г. по чгрд №2420/2017 на РРС.

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

             

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.