О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
21.ХІ.2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
21.ХІ. закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА ГАНЕВА ДИЛЯНА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2017 №133 Ч.
в. т. гражданско
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.396 във вр. с
чл.274ГПК.
На производството пред РРС е висящо гр.д.№2056/2017г, образувано на 4.ІХ.2017г. по иск, предявен на осн. чл.135 ЗЗД във вр. с чл.216,
ал.3 ДОПК от ТД на НАП-гр.Бургас против
„МАНПАУЪР ПЕРСОНАЛ“ЕООД,ЕИК***, със
седалище по търг. регистрация в гр..Сливен и срещу „КОНСЕПТ ПЕРСОНАЛ“ЕООД,ЕИК***, със седалище по търг. регистрация в гр.Разград – за обявяване на сключената между последните
двама възмездна сделка на разпореждане с
дванадесет броя леки автомобили за
относително недействителна, поради сключването
й на 21.ІV.2016г. от прехвърлителя „МАНПАУЪР ПЕРСОНАЛ“ЕООД,ЕИК*** като длъжник с установени
публично правни вземания и във вреда на
публичния изпълнител,при презумирано по отношение на втория ответник КОНСЕПТ
ПЕРСОНАЛ“ЕООД,ЕИК*** знание за
увреждането, предвид качеството му на свързано с прехвърлителя по сделката
лице. Ведно с подаване на исковата молба, публичният изпълнител е сезирал
решаващия съд и с молба за обезпечаване на иска с налагане на запор върху
автомобилите, индивидуализирани в предмет на атакуваната като относително
недействителна сделка на разпореждане.
С постановеното по делото Определение №3520/19.ІХ.2017г. РРС е уважил
молбата като на осн.чл.389 ГПК е допусна обезпечение на висящия му на
производство иск с налагане на запор върху процесните автомобили до размера на
заявения материален интерес от 6 600,00лв.
Недоволно от така постановеното определение, чрез процесуалния си
представител по пълномощие –адв.Манев, ответното дружество „КОНСЕПТ ПЕРСОНАЛ“ЕООД,ЕИК***, обжалва
същото като неправилно и
незаконосъобразно поради несъобразяването
му с изискванията на чл.216, ал.1 ДОПК, обвързващи валидността на
сделката с факта на връчване на заповедта за възлагане на ревизията,
установяваща задълженията на прехвърлителя по сделката. Моли за отмяна на
определението и за оставяне на молбата за обезпечаване на предявения срещу него
иск без уважение.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата
страна се е възползвала от правото си на отговор. Оспорва същата като
неоснватена. Моли за потвърждаване на определението като съобразено с
основанието, на което е заявил исковата си защита, а именно-по чл.135ЗЗД, който
по изрично разпореждане на закона е извън предметния обхват на чл.216, ал.1
ДОПК.
Като подадена в срока
по чл.396, ал.1 ГПК,
от надлежна и легитимираща правен интерес от обжалване на определението страна, частната
жалба е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При
формирането на изводите си първоинстанцшионният съд е взел предвид всички
относими обстоятелства. Според правилото на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК,
обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства.
Освен тези, кумулативно изискуеми се предпоставки,
съдът следва да съобрази още дали исканата обезпечителна мярка е съответна на
обезпечителната нужда.
Обезпечението е допуснато по реда на чл.389 ГПК по отношение на висящ
на производство пред сезирания с постановяването му РРС. Допуснато е в
пределите на предявения с иска материален интерес и при наличие на
доказателства, сочещи евентуалната му основателност. Обоснован е направеният от РРС извод за наличие на обезпечителна нужда и наложената обезпечителна мярка е съответна. Съотношението между размера на обезпечения
интерес и стойността на запорираните автомобили, данни за които се
съдържат в приложения към молбата
договор за продажба, сочи наложената мярка
–запор като адекватна на въведения в
спор по делото материален интерес .
Възражението на жалбоподателя, че в случая, исковата молба
не се явява подкрепена с доказателства, предпоставящи основателността на иска като такъв по чл.216,
ал.1 ДОПК е неотносимо към настоящото производство. В своето кумулативно единство от
обстоятелствена част и петитум, предявеният от ТД на НАП иск сочи спора като
такъв по чл.216, ал.3 ГПК. Хипотеза, при която законодателят не е обвързвал валидността
на сделката с факта на връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
установяваща задълженията на прехвърлителя по сделката.
По така
изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
без уважение жалбата на „КОНСЕПТ
ПЕРСОНАЛ“ЕООД,ЕИК***, със седалище по
търг. регистрация в гр.Разград, ул.“Иван Вазов“№21, ет.ІІ, ап.17, подадена чрез
процесуално представляващият го по пълномощие – адв. Манев против постановеното по реда на чл.389 ГПК Определение№3520/19.ІХ.2017г. №431/27.VІІ.2016г.
по ч.гр.д. №612/2016 по опис на ИРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .