ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……… / 5.12.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На пети декември, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Частно търговско дело № 141 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 ал.1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Йована“ЕООД, представляван от управителя З. З., против определение № 4264 / 8.11.2017г., постановено по гр.д. № 2474 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която по допуснато обезпечение на предявен иск съдът е определил парична гаранция в размер 2 500лв. Жалбоподателят навежда доводи за вероятна основателност на предявения от него иск, като твърди, че в конкретния случай не е необходимо внасяне на парична гаранция, доколкото искът е основателен и ответникът няма да претърпи вреди, които да налагат нуждата от внасяне на гаранция. Моли съда да отмени определението на РРС в обжалваната част.

Съдът преценява жалбата като допустима. По същество е неоснователна. Съгласно чл.391 ал.2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Това означава, че за да бъде допуснато въобще обезпечение, следва да се направи преценка за вероятна основателност на иска, предвид представените писмени доказателства. Допуснатото обезпечение не е предмет на жалбата, поради което този въпрос не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

По-нататък, в чл.391 ал.3 ГПК се съдържа правилото, че размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Тоест, след като допусне обезпечение, съдът следва да прецени възможността ответникът да претърпи вреди от наложеното обезпечение, ако същото се окаже неоснователно. Тази хипотеза може да настъпи в исковото производство поради бъдещо отпадане на обезпечителната нужда поради различни причини. Към момента на допускане на обезпечението съдът следва да прецени единствено дали наложената обезпечителна мярка ограничава дейността на ответника и в каква степен.

В случая е наложен запор на банкова сметка ***. (районният съд е пропуснал да посочи в диспозитив, че налага запора до този размер, но няма пречка това да стане по реда на чл.247 или чл.250 ГПК). Предвид сериозното ограничение, което обезпечителната мярка ще създаде по отношение на възможността на ответника да се разпорежда със средствата по неговата банкова сметка, ***, че са налице предпоставките на чл.391 ал.2 ГПК за определяне на парична гаранция. Размерът, определен от районния съд, съответства на цената на иска и вида на наложеното обезпечение. Обжалваният съдебен акт осигурява справедлив баланс в интересите на страните, като от една страна допуснатото обезпечение гарантира интереса на ищеца при евентуално осъдително решение, а от друга осигурява защита на засегнатия от обезпечението ответник за евентуални вреди, които може да понесе, предвид сериозното ограничение, което обезпечителната мярка внася в неговата правна сфера.

Частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба на „Йована“ЕООД, представляван от управителя З. З., против определение № 4264 / 8.11.2017г., постановено по гр.д. № 2474 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която по допуснато обезпечение на предявен иск в съдебното производство е определена парична гаранция в размер 2 500лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.