№
2017 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД -
Търговско отделение в публичното заседание на 21.02.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
ДАРИНА МАРКОВА
при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 680 по описа
за 2016 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от адв.М.Кинов от АК-Разград, като
пълномощник на „Аргос”ЕООД гр.Разград,–ответник по т.д. № 17/2016год. по описа
на ОС-Разград, срещу постановеното решение № 33/04.08.2016год. по делото, с
което искът с правно основание чл.631 „а“ТЗ на ЕТ „Буран-ИванСтойчев“
гр.Разград срещу въззивното дружество е уважен за сумата от 69 828,22лв., представляващи
разходи извършени от м.март 2011год.-м.07.2013год., по повод на открито
производство по несъстоятелност по т.д. № 38/2010год. по описа на ОС-Кюстендил.
Счита решението за неправилно- поради
необоснованост на решението:-Съдът е формирал извод за наличие на груба
небрежност, въз основа на погрешно приетото от него, че било влязло в сила
решение по т.д. № 27/2008год. по описа на ОС-Разград: Като постановено в
противоречие с материалния закон-в подкрепа на
становището си сочи, че съдът неправилно е приложи нормата на чл.631 „а“
ТЗ. Отговорността по посочената разпоредба е особен вид деликтна отговорност,
при която наличието на вина не се предполага, а подлежи на доказване в процеса,
като релевантните форми на вина са
умисъл и груба небрежност. Съдът е следвало да съобрази възприетото еднозначно
и безкритично в правната доктрина и
юриспруденцията, че юридическите лица не могат да действат виновно. Те не могат
да отговарят за виновно причиенни вреди при условията на чл.45 ЗЗД, а само при
условията на чл.49 и чл.50 ЗЗД, като в процеса ищецът не е изложил никакви
обстоятелства, сочещи на отговорност по чл.49 и чл.50 ЗЗД, а само таскива за
виновно поведение на ответника. Сочи също, че предявяването на молба пред
ОС-Кюстендил се основава на новонастъпили факти-цитирани съдебни решения, в
което се приема че вземането на „Аргос“ЕООД е по търговска сделка. В
евентуалност излага, че в процеса не е доказано, че в производството по
несъстоятелност са настъпили вреди за ищеца, а са установени извършени разходи,
които са правени от синдика.
С жалбата се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което искът за заплащане на претърпени вреди на
посоченото основание и посочения размер,
да бъде отхвърлен, а при условия
на евентуалност, съдът да приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца
до 90% и на същия да бъде присъдено обезщетение в размер на 10% от доказания
размер на претърпените вреди.
Насрещната по жалбата страна- ЕТ „Буран-И.С.“
гр.Разград, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата
като неоснователна, по изложени съображения, като излага, че са налице
елементите на състава на чл.631 а ТЗ. Съдът съобразно представенитуе
доказателства обосновано е приел, че действията на ответника представляват
противоправно деяние-недобросъвестно упражняване на процесуални права,
осъществени при форми на вината-груба небрежност. Относно твърдението за допуснати нарушения на
процесуални правила сочи, че дори и по
делото да са налице доказателсгтва за твърдение на ЕТ“Буран-И.С.“, че вземането
на „Аргос“ЕООД е по търговска сделка, не променя характера на самото вземане,
което по същество е такова по чл.45 ЗЗД.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.262 ГПК и е допустима.
В съдебно заседание жалбата се поддържа съответно оспорва чрез
процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.
След като се съобрази с доказателствата по
делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен
съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението:
Искът по който е образувано съдебното производство пред РзОС е с правно основание чл.631 „а“ ТЗ и е предявен от ЕТ “ БУРАН-И.С.“ гр. Разград,
ЕИК 826053879, представляван от И.Т.С., против “АРГОС“ ЕООД гр. Разград, ЕИК 116505311,
представлявано от Й.Й.П., за
заплащане на сумата от
88 182,22лв., от които 69 818,22лв.-имуществени вреди, пряка и
непосредствеа последица от поведението на ответника, който е подал до
ОС-Кюстендил молба по чл.625 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на ищеца-ЕТ.
Излага, че ответникът е подал
молба по чл. 625 от ТЗ, КОС е открил производство по несъстоятелност по отношение
на едноличния търговец, но впоследствие решението е отменено от САпС и молбата е отхвърлена. Твърди, че
ответникът е знаел, че неговото
вземане против едноличния търговец не може да бъде основание за предявяване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, понеже не
се основава на сключена търговска сделка. Ответникът е извършил горното
действие, знаейки, че в резултат на неговото поведение, по отношение на ЕТ ще
настъпят неблагоприятни последици-вреди и желаейки и/или допускайки увреждането
на патримониума на ЕТ. За периода на действие на постановеното решение, с което
ЕТ е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност,
до момента на отмяната на това решение, едноличния търговец е претърпял
значителни имуществени вреди, вследствие на изплащане на заплати на
синдици-48 529,62лв., социални и здравни осигуровки на същите
-6 297,50лв. разходи за командировки и горива-3 009,10лв. и разходи
за счетоводни услуги-12 000лв.
Твърди се, че описаните вреди
са пряка и непосредствено последица от поведението на ответника, който действал
умишлено, евентуално –при форма на вината груба небрежност, с цел единствено да
се облагодетелства. Освен претендираните от ищеца имуществени вреди в общ
размер на 69 818.22 лв., се претендира и мораторна лихва за забава за периода от датата на падежа – 16.07.2013
г. до предявяване на иска – 15.02.2016 г.
С писмен отговор ответникът
счита, че претенциите са неоснователни. Ответното дружество не е действало
умишлено или при груба небрежност. В
производството по несъстоятелност по т.д. № 38/2010год. на КОС, за да уважи
молбата, съдът отчел всички събрани по делото доказателства, включително и
заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно която по
отношение на ЕТ е налице спиране на плащания, невъзможност за обслужване на
частни и публични задължения, наличие на непогасени публични задължения,
вземания на държавата, за които КУИППД наложила обезпечителни мерки. При
разглеждане и решаване на делото КОС отчел, че освен подадената от “АРГОС “
ЕООД молба, има и молба вх.№ 3206, подадена на 22.06.2010 г. и от ищеца-ЕТ, с
която също е поискано откриване на производство по несъстоятелност, като в
молбата са изложени подробни аргументи, защо счита, че е несъстоятелен. Излага,
че е подал молбата пред КОС, след постановено от ВКС решение относно вземането
му. Отделно от това с решение на ВКС е признато, че сделката на която основал
молбата си по чл. 625 от ТЗ е абсолютна търговска сделка – запис на заповед и
последващ договор за цесия. В този смисъл ответникът заявява, че подадената
молба пред КОС не е умишлено действие или действие при груба небрежност.
Заявява, че решението на РзОС относно откриване
на производство по несъстоятелност, не се ползва със сила на присъдено нещо,
относно признатите и непризнати вземания, за това след влизане в сила на
отменителното решение на ВКС, дружеството е подало отново молба за откриване на
производство по несъстоятелност, срещу длъжника ЕТ. Сочи също, че вземането срещу ЕТ е признато с
влязло в сила решение по т.д. №
1110/2010год. по описа на ВКС. Сделката, въз основа на която е уважен
предявения от дружеството иск е абсолютна търговско сделка-Запис на заповед и
последващ договор за цесия.
Ищеца
предприел действия по обявяваните си в несъстоятелност на три пъти, като
променил и адреса си на управление и седалището си от гр. Разград на гр. София,
като през
Съдът, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното:
Не се спори относно следното:
На 29.04.2008 г. „ АРГОС „ ЕООД гр. Разград, представлявано от Й.Й.П.
подава молба по чл. 625 от ТЗ против ЕТ „ БУРАН-И.С.„ гр. Разград. Иска се
обявяване неплатежоспособността на длъжника с начална дата 06.08.2007 г. и
откриване на производство по несъстоятелност. В молбата се твърди, че молителя
е кредитор на ответинка за сумата 3 466 878.05 лв., по приложен изпълнителен лист от 06.06.2007 г.
издаден от съдия при ВнАС въз основа на решение № 79 / 23.04.2007 г. по в. гр.
дело № 39/2007 г. по описа на ВнАС и решение № 30 по гр. дело № 17 /
В хода на производството по делото е представено Решение № 511 /
01.07.2008 г. по т. дело №38 /
С Решение от 11.11.2009 г. по т. дело № 293 /
С Решение № 2 / 04.03.2009 г. по т. дело № 27 /
Постановеното от ОС-Разград решение по т. дело № 27 /
На 20.04.210 г. ЕТ “БУРАН-И.С.“
със седалище и адрес на управление в гр. София , сезирал СГС с молба по
чл. 625 вр. с чл. 608 от ТЗ Като
основание молителя посочил, че към датата на молбата се намира в състояние на
свръхзадлъжнялост, фактическа неплатежоспособност и невъзможност да изпълнява
изискуеми задължения към кредиторите му. Като допълнително основани е посочено
образуването на изп. дело № 151 /
На 28.05.2010 г. ЕТ “БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр.
София , е сезирал СГС с молба по чл. 625 от ТЗ. По молбата е образувано т. дело
№ 1386 /
На 22.06.2010 г. ЕТ “БУРАН-И.С.“
вече със седалище и адрес на управление
в гр. Кюстендил, сезирал ОС-Кюстендил с молба по чл. 625 от ТЗ /стр.170/. По
молбата е образувано т. дело № 37 /
На 25.06.2010 г. “ АРГОС“ ЕООД гр. Разград, представлявано от Й.Й.П.
подало пред ОС-Кюстендил молба по чл. 625 от ТЗ против ЕТ “ БУРАН-И.С.“ със
седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил. В молбата като основание се
сочи вземане на молителя по изпълнителен
лист, издаден от ВнАС от 29.03.2010 г. за сумата 3 466 878.05 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2005 г. до
окончателно плащане, както и за сумата 202 548.93 лв., за които е
образувано и е на производство пред ЧСИ Г.Солаков-рег. № 761 на КЧСИ
изпълнително дело № 151 /
По жалба на ЕТ е образувано т. дело № 330 /
Представени са и приети като доказателство неоспорени платежни документи относно извършени разходи
във връзка с откритото производство по несъстоятелност с решението на КОС по т.
дело № 38 /
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според която:
От началото на м. март
- Разходи за заплати на назначените синдици – 48 529.62 лв.;
- Разходи за осигуровки – 6 279.50 лв.;
- Разходи за горива, такси, командировъчни – 3 009.10 лв. и
- Разходи за счетоводни услуги – 12 000.00 лв.
Или всичко разходи в размер на 69 818.22 лв.
Платежните нареждания и банковите извлечения за изтеглени парични
средства от банковата сметка на ищеца, с която оперира синдика са осчетоводени
по съответните сметки. Банковите извлечения и вносни бележки за внесени суми по
сметката в размер на 11 000 лв. от „ АРГОС” ЕООД, по нареждане на съда за
разноски по несъстоятелността, на 15.03.2011 г. в размер на 6000 лв. и на 27.02.2011 г. в размер на 5000 лв., също
са осчетоводени по съответните сметки, както и банковите документи за
възтановяване от синдика на „ АРГОС” ЕООД на сумата от 11 000 лв.,
съответно на 05.10.2011 г. в размер на 5000 лв. на 14.10.2011 г. в размер на
5000 лв. и на 08.12.2011 г. в размер на 1 000 лв.
Вещото лице подробно е описало и осчетоводяването на останалите
платежни нареждания и банкови извлечения относно внесени суми в НАП, фактури за
гориво, за нотариална такса, за счетоводно обслужване.
Размера на законната лихва върху всички разходи и разноски, за периода
от 17.07.2013 г. до 15.02.2016 г. е 18 364.00 лв.
Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи, относно
въведените с въззивната жалба оплаквания, които очертават въззивната проверка:
Предявени са искове с правно основание чл. 631 „а“ ТЗ и чл.86 ЗЗД
По основателността на исковете:
Отговорност по чл. 631а от ТЗ е отговорност за непозволено увреждане от
кредитор, при посочени форми на вината:
умисъл, или груба небрежност и за реализирането й необходимо
установяването на следните елементи: действия от страна на кредитор, изразяващи се в подаване на молба
по чл. 625 от ТЗ, отхвърляне на молбата с влязло в сила решение на съда,
противоправност на деянието, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на
процесуални права при форма на вината – умисъл или груба небрежност, вреди,
причинно-следствена връзка между последните и деянието. Следва да се отбележи, че за разлика от
деликтната отговорност, визирана в чл.45 ЗЗД, в което вината се
предполага, в тежест на ищеца е да
докаже предпоставките, визирани в чл.631 „а“ ТЗ, респективно и да установи
наличието на конкретната форма вина в действията на ответника, водеща до
ангажиране на неговата отговорност.
Относно направеното възражение за неделиктоспособност на ответника:
Действително, ответникът е юридическо лице, което безспорно не може да носи
отговорност по чл.45 ЗЗД: Но видно от съдържанието на чл.631 а ТЗ, ЮЛ са
посочени като легитимен ответник по отговорност за действия изразяващи се в
непозволено увреждане в производството
по несъстоятелност, поради което съдът намира, че е уместно да отбележи следното: Юридическите
лица действат и се ангажират чрез действията и решенията на своите управителни органи, респективно, в
случая следва да се изследва дали действията на управителя Й.П., едразяващи се
в подаване на молба по чл.625 ТЗ срещу ищеца, са довели до вреди на ищеца и
дали действията са осъществени виновно и при форма на вината, предвид приетото
с обжалваното решение -при условията на
груба небрежност:
Не е спорно, че процесната сума е платена под формата на разходи в
производството по несъстоятелност, след постановяаване на решението по т.д.н. №
38/2010год. на КОС. Посочените от ищеца като увреждащи действия от страна на
ответника, се изразяват в подаване на молба по чл.625 ТЗ в легитимния съд-т.е.
в КОС, който е съд по седалището на
длъжника в производството по несъстоятелност и по която молба е открито
производство по несъстоятелност на ЕТ.
По делото не е спорно, че ответникът „Аргос“ЕООД е подал молба по чл.
625 от ТЗ и тази молба е уважена от сезирания ОС-Кюстендил, като е открито
производство по несъстоятелност. Впоследствие с влязъл в сила съдебен акт,
решението на ОС-Кюстендил е отменено. До отмяната на решението по т. дело № 38
/
Спорни между страните са останалите части от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 631а от ТЗ, описани по-горе-конкретно-че
ответникът е действал виновно при форма на вината-груба небрежност.
При преценката на относимите по спора доказателства, съдът съобрази
следното:
С молба по чл. 625 от ТЗ “АРГОС“
ЕООД гр. Разград, представлявано от Й.Й.П. подадена пред ОС-Разград против ЕТ “
БУРАН-И.С.“ е образувано т. дело 27 /2008 г. по описа на ОС-Разград, което е на същото основание и със същото искане. С
отхвърлително решение съдът е приел, че заявеното от кредитора в размер на
3 446 878.22 лв. вземане, не почива на сключена търговска сделка и не
може да бъде основание за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност
по чл. 625 от ТЗ. В решението е посочено също и че молителят няма изискуемо
вземане, предвид обезсилването от ВКС на
издадения в негова полза изпълнителен лист.
С молба за откриване на
производство по несъстоятелност вх.№ 3206/ 22.06.2010год. по описа на КОС, ЕТ
„Буран-И.С.“ е поискал на основание
чл.625 ТЗ да бъде открито производство по несъстоятелност на ЕТ. Като основание
за това е посочено, че ЕТ е в състоятние на свръхзадълженост и
неплатежоспособност: при активи 563 000лв., има задължения в общ размер
12 208 219,77лв., от които 5 829 610,87лв., които според
молителя са по търговско правоотношение,
са към „Аргос“ЕООД. По молбата е образувано т.д. № 37/2010год. на КОС.
На 25.06.2010 г. “АРГОС“ ЕООД гр. Разград, представлявано от Й.Й.П., е
подало пред ОС-Кюстендил молба по чл. 625 от ТЗ против ЕТ “БУРАН-И.С.“ със
седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил. В молбата като основание се
сочи вземане на молителя по изпълнителен
лист, издаден от ВнАС от 29.03.2010 г. за сумата 3 466 878.05 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2005 г. до
окончателно плащане, както и сумата-202 548.93 лв.-разноски, за което е
образувано и е на производство пред ЧСИ Г.Солаков-рег. № 761 на КЧСИ изпълнително
дело № 151 /
Следователно, следва да бъде споделено становището на ищеца, че към
момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ пред ОС-Кюстендил, ответника
вече е знаел за резултата по т. дело 27 /2008 г. по описа на ОС-Разград,
конкретно становището на съда, че заявеното от кредитора в размер на
3 446 878.22 лв. вземане, не почива на сключена търговска сделка и не
може да бъде основание за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ.
Основанието за подаване на молбата пред КОС е същото, макар, че този
път е отразено в изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден въз основа на
решение № 159/27.11.2009 г. по в.гр. дело № 293 /
Твърдението на ищеца в ИМ и в процеса е, че „Аргос“ЕООД, като молител
по чл.625 ТЗ и при условията на груба небрежност е целял своето
облагодетелстване, допускайки увреждането на патримониума на ЕТ и настъпването
на имуществените вреди.
При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че при подаване на
молбата пред КОС не е доказано
ответникът да е действал умишлено и при форма на вината- груба небрежност.
Относно понятието небрежност следва да се отбележи, че това е форма на
вина и се проявява в две форми-обикновена и груба небрежност. Обикновената
небрежност е човешка дейност-постъпка,
разминаваща се с дължимото-неполагане на дължимата грижа. Разликата с грубата
небрежност е количествена:- Груба е небрежността, когато дължимата грижа е
нарушена в изключително голям размер, когато длъжникът не е съобразил
това, което в дадения случай всеки един обикновено
небрежен човек би съобразил-т.е. нарушението на дължимата грижа е особено
тежко. Или това е бездействие, при която не е положена грижата, която и най
небрежния човек би положил. Относно наличието на вина под формата на груба
небрежност, при действията на ответника:
Твърдението на ищеца в процеса е, че „Аргос“ЕООД, като молител по
чл.625 ТЗ е действал при условията на груба небрежност е целял своето
облагодетелстване, допускайки увреждането на патримониума на ЕТ и настъпването
на имуществените вреди.
Или, конкретното увреждащо действие е подаването на молба от
„Аргос“ЕООД с искане да бъде обявена несъстоятелността на ЕТ“Буран-И.С.“ и
съответно следва да се даде отговор, дали при подаване на молбата по чл.625 ТЗ,
молителят е действал при условията на груба небрежност:
От самия характер и цел на посоченото от ищеца увреждащо действие,
следва извода, че чрез същото ищеца е упражнил свои процесуални права. Или,
следва да се даде отговор на въпроса, дали чрез
упражняването на процесуални права, молителят е злоупотребил с
процесуалните си права и то злоупотребата да е в такава тежка форма, че да
отговаря на посочените по-горе критерии за посочената в чл.631 а ТЗ форма на вината-груба
небрежност. Или, приравнено на посочените критерии, злоупотребата с процесуални
права е извън обикновените случаи, а именно-нарушението следва да е в
изключително голям размер и да е особено тежко.
От събраните и коментирани доказателства, такава тежка злоупотреба на
процесуални права не се установява:
Безспорно, молителят „Аргос“ЕООД
е кредитор с неудовлетворено вземане на длъжника ЕТ“Буран-И.С.“, което би
следвало да бъде удовлетворено в универсалното принудително изпълнение, каквато
е целта на всяко производство по несъстоятелност. Както се изложи,
неудовлетвореното вземане е установено в процеса, съдържа се и признание в
молбата по чл.625 ТЗ от ищеца в настоящето производство че „Аргос“ЕООД е негов
кредитор по търговско правоотношение и то с вземане с сериозен размер, както и
че същият е неплатежоспособен. Абсолютно същите обстоятелства се сочат и в
молбата по чл.625 ТЗ на ответника по настоящето дело, която както се посочи е
последваща на тази на ищеца. Следователно и ищеца и ответника подавайки молби по
чл.625 ТЗ пред КОС са поискали на едно и също основание от съда едно и също
нещо-да бъде обявена неплатежоспособността на ЕТ.
Предвид изложеното, не се установява такава злоупотреба с процесуални
права, която да отговаря на характеристиките на груба небрежност. Такава би
била в случай, че ищецът подаде молба по чл.625 ТЗ, знаейки че няма
неудовлетворено вземане към сочения за
длъжник, или, знаейки че същият
не е неплатежоспособен, да твърди обратното и да иска обявяването му в
неплатежоспособност. В процеса аргументи, възприети и от окръжния съд
постановил обжалваното решение, се черпят от изразеното становище по т.д. №
27/2008год. на РзОС, че вземането не е по търговска сделка. Следва да се
отбележи, от една страна, че в производството по несъстоятелност, установеното
относно вземанията не се ползва със сила на присъдено нещо, отхвърлянето на
молбата по чл.625 ТЗ също не се ползва със сила на присъдено нещо, респективно,
въпросът с неплатежоспособността на търговец, подлежи на преразглеждане.
Предвид изложеното, това становище за знание, поради влязлото в сила
решение по т.д. № 27/2008год. на РзОС, не може да е аргумент за злоупотреба с
права, още повече, че самият съд е посочил и обстоятелството, относно
неоснователността на молбата, че молителят не е носител на изискуемо вземане. В
допълнение, следва да се отбележи, че самият ищец не се е съобразил с
изразеното становище, по т.д. № 27/2008год., като както се изложи, самият той е посочил в молбата по чл.625 ТЗ,
че вземането на кредитора „Аргос“ЕООД е по търговско правоотношение. В
допълнение, следва да се отбележи също, предвид характера на правопораждащият
факт в отношенията между страните, че по т.д. № 38/2010год. на КОС, окръжния
съд е изложил подробни съображения, защо приема че сделката е търговска-понеже първоначалното
правоотношение между страни, които са
търговци, е свързано с нарушаване на правата по менителнично правоотношение, а
правата възникнали във връзка с неизпълнението му, са цедирани на „Аргос“ЕООД.
Предвид изложеното, действително отношенията между страните са усложнени откъм
правна страна, видно и от различните становища по постановените решения на РзОС
и КОС. Не е предмет на настоящия процес да се дава правна характеристика на
отношенията, но понеже тук се изследва вината, респективно субективното
отношение на управителя на „Аргос“ЕООД
Йордан Пенчев, към извършеното деяние, следва да се отбележи, следното:
Самият факт на направените противоположни изводи в решенията на РзОС и КОС, води до извод, че отношенията не са били безспорни
от правна страна. От това следва да се направи извод, че от извършителя не
следва да се изисква предварително категорично знание за характера на вземането си, още
повече, след като същият е узнал от подадената молба по чл.625 ТЗ от длъжника,
в която същият сочи, че вземането срещу него е по търговска сделка. От
изложеното съдът прави извод, че с подаването на молбата по чл.625 ТЗ,
кредиторът „Аргос“ЕООД не е извършил такава злоупотреба с процесуални права,
която да има характеристиката на груба небрежност, за да бъде ангажирана
неговота отговорност по предявения иск. В допълнение, следва да се отбележи и
следното: Както се отбеляза, ответникът е кредитор със съдебно признато
нземане, поради което не може да се направи извод, че с молбата по чл.625 ТЗ и
чрез злоупотреба с процесуални права, е целял увреждането на ищеца, каквото
следва да се установи в процеса. Напротив, самият ищец в исковата молба твърди,
че с действието си, ответникът е целял единствено своето облагодетелстване-т.е
да реализира своите права на кредитор. Ответникът също твърди, че е подал
молбагта по чл.625 ТЗ с цел да защити и удовлетвори правата си на кредитор на длъжника. Или, от така
изразените становища, както и от доказатерлствата по делото, следва да се направи
извод, че по никакъв начин не се доказва, че целта на ответника с подаването на
молба по чл.625 ТЗ е целял единствено увреждането на длъжника. Напротив, видно
е от поведението му в образувания процес, същият не го е шиканирал, а е целял ускорено
да реализира правата си на кредитор. Този извод следва най вече от това, че във
връзка с нормалното развитие на процеса по несъстоятелност и според дадените
указания, същият е предплатил разноски в
размер на 11 000лв.
От изложеното не може да се
направи извод, че се установява злоупотреба с права, която по характер да
отговаря на характеристиките на груба небрежност, поради което и искът се явява
изцяло неоснователен.
В подкрепа на направения извод, следва да се отбележи и следното:
Всички разходи, които се претендират, са направени във връзка с решението на
КОС, с което е уважена молбата по чл.625 ТЗ, -или те са направени във връзка с
изпълнение на съдебно решение. С други думи, причина за разходите конкретно не
е молбата по чл.625 ТЗ, а постановения съдебен акт, по който ответникът не може
да носи отговорност, а реда е друг. За яснота и като най-силен аргумент, че
молбата сама по себе си, не е причина за извършените разходи, е
обстоятелството, че ако същата беще отхвърлена, разходите нямаше да бъдат направени.
При този изход на спора обжалваното
решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, респективно искът
по чл.631 а ТЗ и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени. С оглед на отхвърлените искове, се дължат на
основание чл.78 ал.3 ГПК, следните разноски на въззивната страна: Съобразно
представения списък и доказателства, въззивникът е извършил разноски в размер
на 1 500лв. за адвокатски хонорар.
С оглед на
гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 33/04.08.2016 год., постановено
по т.д.№ 17/2016 год. по описа на Разградски окръжен съд, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ
“ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти
март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С. с правно
основание чл. 631а от ТЗ, срещу “ АРГОС
“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул “ България “ № 17,
вх. А,, ет. 1, ЕИК 116505311, представлявано от Й.Й.П. да заплати на ЕТ “
БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти
март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С. сумата
69 818.22 лв. / шестдесет и девет хиляди осемстотин и осемнадесет лева и
двадесет и две стотинки /, представляваща обезщетение за претърпените
ЕТ “ БУРАН-И.С.“, ЕИК 826053879, имуществени вреди- разходи от началото на м.
март
ОСЪЖДА ЕТ
“ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти
март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С. да заплати
на “ АРГОС “ ЕООД със седалище и адрес
на управление в гр. Разград, бул “ България “ № 17, вх. А,, ет. 1, ЕИК
116505311, представлявано от Й.Й.П. сумата 1 500лв./хиляда и петстотин лева/ разноски за адвокатси
хонорар за въззивното производството на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на
чл. 280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.