Р Е Ш Е Н И Е

№ 151/2.11.2017г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 417/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 24/10.07.2017 г. по гр.д.№ 62/17 г. на Окръжен съд - Разград в осъдителната му част по предявения иск от Б.М.Х. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска в по-малък размер, който не е посочен в жалбата. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Варна уточнява, че справедливиян размер на обезщетението, което да бъде присъдено в полза на ищеца е 5000-6000 лева.

Становище по въззивната жалба не е изразено в писмен отговор или в съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Б.М.Х. против Прокуратурата на РБългария с твърдения, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 23/ 2009 г. на ОСлО - ОП Разград и образувано НОХД № 305/2010г. на ОС – Търговище, приключило на 29. 03. 2016 г. с оправдателна присъда, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, разстройство на физическото и психическото му здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната му репутация. Претендира обезщетение за периода 09.09.10 г. - 29.03.2016 г. в размер на 35 000 лв. и законната лихва от предявяването на иска, до окончателно изплащане на сумата.

Оспорвайки иска, Прокуратурата на РБългария твърди недоказаност, евентуално – частична неоснователност, тъй като не е доказана причинната връзка между влошаване на здравословното състояние на ищеца и воденото наказателно производство; съдебната фаза на производството е продължило много дълго, което следва да намали отговорността на държавата; публикациите в пресата не съдържат изявления на прокуратурата, поради което и последната не следва да носи отговорност за тях.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че в качеството му на строителен техник, регистриран като ЕТ „Бетис-Б.Х.“, на ищеца е била възложена работа от Областна администрация – Разград. С постановление от 09.09.2010 г. на ОП - Разград той е бил привлечен като обвиняем за това, че през периода 03.08.2009 г. – 11. 08.2009 г. в гр. Разград, с. Липник, с. Стражец, при условията на продължавано престъпление е подпомогнал /представил проект и участвал при окончателното изготвяне и подписване на документите/ Областен управител на Разградска област, да състави официални документи за ремонт на джамия в с. Липник, с. Стражец – престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Обвинителният акт е бил внесен в съда през м.11.2010 г. С влязла в сила на 29.03.2016 г. присъда № 5/21.05.2015 г. по нохд № 96/2015 г.на АС Варна ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Като доказателство по делото са приложени копия от статии и публикации в интернет сайтове, отразяващи внесянето на обвинителен акт в против ищеца и други подсъдими и за хода на съдебното производство.

Показанията на св. Е. Х. – дъщеря на ищеца установяват, че наказателното производство се отразило тежко на баща й, той бил много притеснен, изпитвал тревожност, станал затворен, избухлив, раздразнителен и поради публикациите в пресата; започнал да вдига кръвно; диабета, от който страдал, се влошил.

Св. Р. Х. – съпруга на ищеца установява, наказателното производство се отразило тежко на съпруга й; той станал тревожен и притеснен, че може да го осъдят ефективно и да влезе в затвора, избухлив и раздразнителен. Влошило се здравето му, влошил се съня му. Съществуващите здравословни проблеми се влошили, усложнили се хипертоничната му болест и диабета, като се наложило да приема повече лекарстваи да престоява в болница.

Назначената СМЕ представя заключение въз основа на приложените писмени доказателства и установява, че ищецът страда от: 1.Заболяване на сърдечносъдовата система – Стенокардия; Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; Артериална хипертония; 2.Заболяване на ендокринната система – Неинсулинозависим захарен диабет /с неврологични усложнения и ретинална съдова оклузия/; 3.Заболяване на нервната система – Последици от други и неуточнение мозъчносъдови болести; ЦОНС; 4. Дегенативно заболяване на шийни прешлени – Спондилоза на ниво С3-С4. Според заключението е възможно заболяванията да са се обострили в резултат от стреса по повод наказателното производство. През последните 5-6 години ищецът е имал оплаквания – тревожност, напрегнатост, световъртеж, дезориентираност, нарушение на мозъчното кръвоснабдяване, което може да е следствие на психоемоционална натовареност; ищецът е преживял Смесено-тревожно-депресивно разстройство, за което е приемал психотропни медикаменти.

Съдът е обсъдил възражението на прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и от това следва намаляване отговорността на държавата, като е приложил протоколите от всички съдебни заседания. Твърденията на ищеца са, че нито веднъж НОХД №305/2010 г.по описа на ТОС не е било отложено по причина, зависеща от него.

Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани в резултат от незаконно обвинение, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Правилен е извода на първоинстанционния съд за наличие на основания за ангажиране на отговорността на държавата за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в това, че е извършил престъпление. Държавата отговаря за всички вреди - пряка и непосредствена последица от увреждането, като тази отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В случая, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, поради което е неоснователно възражението на прокуратурата за дълга продължителност на съдебната фаза, още повече, че от доказателствата по делото, не се установява поведението на ищеца да е станало причина това.

Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, а размерът се определя от съда съобразно чл.52 от ЗЗД по справедливост, предвид конкретните обстоятелства.

Правилен е извода на съда, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда е предизвикало душевни страдания у ищеца. Доказателствата по делото установяват, че неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в изживян стрес, тревожност и притеснения са продължили 5 г.и 6 мес.

Гласните доказателства и заключението на СМЕ установяват, че в резултат от незаконното обвинение ищецът изпаднал в силен психологически стрес, изпитвал притеснения, тревожност, срам и унижение, което довело до коренна промяна в поведението му и до неблагоприятно развитие на живота му. Вследствие от това се влошило здравословното му състояние, оплаквал се от безсъние, световъртеж, обострили се заболяванията, от които по-рано страдал, затворил се в себе си, отчуждил се, станал раздразнителен и неспокоен.

При преценка на справедливия размер на дължимото обезщетение, съдът е извършил преценка за това как обвиненията са се отразили върху пострадалия с оглед на личността, начина на живот и ценностната система, степента и интензитета на преживените от ищеца емоционални страдания и други увреждания. Преценено е как обвинението е повлияло на трудовите му функции и с оглед факта, че ищеца живее и работи в малък град и воденото наказателно производство е станало бързо известно на неговия кръг от близки, колеги и познати.

Настоящата инстанция приема, че определеният размер от 10000 лева не отговаря на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. С оглед продължителността на предварителното производство, вида и харарактера на доказаните вреди, справедливият размер на неимуществените вреди е 7000 лева. Обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над тази сума до присъдения размер от 10000 лева. В останалата му осъдителна част, решението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 24/10.07.2017 г. по гр.д.№ 62/17 г. на Окръжен съд - Разград В ЧАСТТА му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Б.М.Х. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. на ОС Търговище, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв., до присъдените 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г., както и ЧАСТТА, с която са присъдени разноски над сумата от 428 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Б.М.Х. ***, срещу Прокуратурата на РБ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. на ТОС, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв., до присъдените 10000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/10.07.2017 г. по гр.д.№ 62/17 г. на Окръжен съд – Разград в останалата му обжалвана част, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. и са присъдени разноски в размер на 428 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.