О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 707/14.12.2017г.

гр.Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на четиринадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 563 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на Д.И.М. *** срещу определение № 917/24.10.17 г. по в.гр.д.№ 265/17 г. на Окръжен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против постановление от 23.07.2017г. по изп.д. № 20067610400061 по описа на ЧСИ Г.Солаков в частта, с която съдебният изпълнител е отказал присъждането на разноски в полза на длъжника и е прекратено производството по делото. Оптлакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

В подаден писмен отговор пълномощникът на представляващия „ОТП Факторинг България“ ЕАД изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред Окръжен съд – Разград е образувано по чл.435 ал.2 ГПК по частна жалба, подадена от Д.И.М. срещу постановление от 23.07.2017г. по изп.д. № 20067610400061 по описа на ЧСИ Г.Солаков в частта, с която съдебният изпълнител е отказал присъждането на разноски в полза на длъжника, представляващи платено от него възнаграждение за адвокат в изпълнителния процес.

Видно е от доказателствата по делото, че въз основа на молба вх.№ 9739 / 6.12.2016 г., подадена от жалбоподателя – длъжник по изп.д. № 20067610400061, ЧСИ Г.Солаков е прекратил изпълнителното производство по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, но е отказал присъждане в полза на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение.

Правилен е извода на съда за недопустимост на подадената жалба. Чл.435 ал.2 ГПК предвижда процесуалната възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските като способ на защита срещу провежданото срещу него принудително изпълнение. Постановление за разноски по смисъла на чл. 435 ал.2 ГПК е всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението – така т.2 от ТР № 3 / 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС..

В случая не е налице цитираната хипотеза. Разноските по изпълнението винаги са за сметка на длъжника. Изключенията по чл.79 ал.1 т.1 и 2 ГПК не пораждат право той да претендира присъждането им в рамките на изпълнителното производство. Компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по тяхното присъждане. Отказът да присъди на длъжника разноски, направени в изпълнителното производство, не е сред актовете на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 917/24.10.17 г. по в.гр.д.№ 265/17 г. на Окръжен съд – Разград в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.