В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград, 21.06.2017 год.
Разградският окръжен съд в откритото
съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове:
ВАЛЕНТИНА Д.
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря Н.Р.,като
разгледа докладваното от съдията В.Д. в.гр.дело №292 по описа за 2016 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл.от ГПК.
С
Решение №157/26.09.2016 год.,постановено по гр.дело №220 по описа за 2016 год.Кубратският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на децата Д., р.на 27.09.2004 год. и С., р.на 03.12.2012 год.,съответно
на по-голямото дете на бащата И.Д.И.,а на по-малкото на майката С.Г.А.,***,като е определил и местоживеенето на всяко от
децата, съответно при бащата за първото
и второто при майката.Определил е и съответен режим на лични отношения на родителите
с детето което те не отглеждат.Бащата,съответно майката са осъдени да заплащат
издръжка в съответен размер на детето за което не полагат непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му.Отхвърлил е претенцията на майката за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. и съответно
тази на бащата за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето С..Осъдил е всеки един от родителите да заплати по сметка на РС
следващата се ДТ върху присъдените издръжки.
Недоволни от така постановеното решение
са останали и двете страни.
С.А.
атакува решението в частта му, с която съдът е отхвърлил претенцията й за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д.,като счита същото за
неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.
И.И. чрез насрещна въззивна жалба
атакува решението в частта му ,с която е отхвърлена неговата претенция за
предоставяне упражняване родителските права по
отношение на детето С..Навежда доводи за необоснованост на
решението.Излага твърдения за нанесен побой над момиченцето С. от близък
роднина на майката и настоява за изготвяне на нов социален доклад по
делото,като заявява,че първият такъв по делото,депозиран пред РС е изготвен от
социален работник,роднина на майката на децата.
С.А.
е депозирала отговор на въззивната жалба, подадена от И.И.,
в който застъпва становище за неоснователност на същата. Не се противопоставя
на доказателственото искане на другата страна.
В
съдебно заседание и в хода по същество
страните поддържат подадените въззивни жалби в
цялост.
Съдът
е уважил искането на И., заявено с насрещната въззивна
жалба за изготвяне на нов социален доклад по делото,назначена е и приета по
делото,след изслушването на страните и съдебно-психологическа експертиза за изследване на родителите и двете деца. Представен
е и доклад от Център за обществена подкрепа гр.Кубрат,който работи със
родителите и децата, изслушано е
повторно, по почин на съда детето Д..
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, РОС намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът е сезиран със спор за упражняване на
родителски права по отношение на
родените от продължилото 15 години фактическо съжителство на страните две деца,
Д.,р.на 27.09.2004г.и С., р.на 03.12.2012г.
КРС е уважил частично първоначалния иск, предявен
от майката и съответно насрещния, предявен от бащата, като предоставил
упражняването на родителските права по отношение на голямото дете Д.лава на
бащата, а на малкото С. на майката.Определил местоживеенето на децата при
съответния родител,като определил ин режим на лични контакти с родителя, който
не упражнява родителските права,както и дължимата от всеки от тях издръжка.
Установено
е по делото, че фактическото съжителство на родителите, започнало през 2000–та
година е продължило до 06.05.2016г.,когато
поради влошени лични отношения
и скандал, при който бащата упражнил упражнил акт на
домашно – физическо, психическо, сексуално и емоционално, насилие по отношение на майката за което по гр. дело
№ 219/
Още в дяна на конфликта майката, заедно с малкото
дете С. напуснала жилището и се установила да живее заедно с него в дома на своите родители,
находящ се в същия град.Детето Д.лава отказало да тръгне
заедно с тях и останало да живее при баща си.Това фактическо положение се е
запазило и до днес.От обясненията на страните,свидетелските показания,както и
от изслушването на детето Д. се установява,че то е изключително привързано към
дома на бащи си,както и към неговите родители, които безспорно са подпомагали
много майката и бащата при отглеждането на децата.Бабата на детето по майчина
линия,която преимуществено пребивава на работа в чужбина,св.Галенка
Николова сочи в показанията си, че след раздялата на родители й Д. често посещавала дома им, но не се
чувствала спокойна и бързала да се
прибере в дома на другите си
баба и дядо.Раздялота между родителите и промяната в местоживеенето се е
отразила в най-малка степен на малкото дете С.,което продължава
да посещава същото детско заведение,
водено и прибирано предимно от своята майка,
а понякога и от сестра си.Майката
не възпрапятства срещите му с бащата и неговите родители,като то продължава да ходи
и преспива там,като техния дом нарича в
„къщи“.
Всеки от родителите работи и реализира трудови
доходи,като по-високи са тези на бащата в размер на 839.71лв.и съответно на
майката в размер
на 213.44 лева.
От гласните доказателства,социалния доклад
,изготвен пред РС и обясненията на страните се установява,че и бащата и
майката живеят в жилища, собственост на техните родители,като
а децата не разполагат със самостоятелни
стаи,всяко от жилищата е обзаведено с необходимите за бита вещи,домакински уредии др.,даващи възможност за ежедневното им отглеждане.
Изслушано в съдебно заседание пред РС, детето Д. е зявява желание да продължи да
живее в дома на своя баща
и да бъде оставена на неговите
грижи, защото е свикнало там
и е много привързано към баба си и дядо си по бащина линия.Нежеланието си да живее в дома на другите си баба и дядо обяснява с
това,че не е свикнало с него.По отношение на конфликтите между родителите й,сочи,че му се отразяват
зле, защото при скарване „ си го изкарват” на него.РС е установил видимо притеснение у детето и
раздвоение между двамата родители,като е
счел,че то дава да се разбере, че
по – спокойно и сигурно се чувства
в дома, в който е живяло до сега
и присъствието на своите баба и дядо
по бащина линия, от чийто
грижи се е ползвало винаги и към които е много
привързано.
Детето е изслушано и от въззивната инстация.Заявява нежелание да живее в дома на майка,което
мотивира с това,че трите,заедно със сетра
й спяли на едно легло,както и,че майката му се кара
понякога,посягала да го бие.Карала го да гледа сестра си и да върши
домакинската работа.Сочи за случай при който мяайката
я излъгала,че ще се видят,но срещата не се осъществила.Разплаква се заради
сестричката си,чието тържество в детската градина не било посетеноникого,вкл.
от нея и баща й,тъй като майката не им казала за тържеството.С.Г. опровергава
тези твърдения с обаснения,че е присъставал
на тържеството,заедно със свои приятелки.
При изслушването им по реда на член 59, ал.6 от
СК и пред двете инстанции всеки от родителите е заявил желание да се
грижи и за двете деца.
По отношение на
всеки един от двамата родители РС е
приел ,че са пригодни да упражняват родителските права по отношение на родените
от фактическото им съжителство деца,притежават необходимия капацитет, както и,
че емоционалната връзка между родителите
и децата не е прекъсната.Предоставил упражняването на
родителските права по отношение на по-голямото дете Д.лава на бащата, а тези на по-малкото С., на майката.Съдът е приел, че при създалото
се трайно фактическо положение в интерес на голямото дете ще бъде то да остане
под грижите на своя баща,към когото проявява по-голяма привързаност,както към
дома на родителите му в който е израснало и не на последно място към самите
тях,дядото и бабата по бащина линия,които от раждането му са подпомагали
майката и бащата в отглеждането на децата.Счел е, че промяна на условията
на живот на детето, при преместването в жилището на
другите дядо и баба би била трудна
и стъписваща за него, с оглед преходната
му възраст – дете/девойка, и влошено психоемоционално състояние към момента,
като последица от острите конфликти
между майката и бащата.
Упражняването на родителските права по отношение на
по-малкото дете С. първостепенния съд е
предоставил на майката.Съобразил е възрастта на детето 4 години,нуждата му от непосредствени майчини грижи, каквито майката е полагала и продължава да полага отт раждането му.Приел е ,че тя е родител ,който разполага с добри материални условия за живот
за себе си
и за детето в дома на своите
родители, ползва се от доброто
им отношение и помощ, вкл. и
за полагане на грижи за
него,както и ,че
базисните му му нужди от
дом, спокойствие, храна и пр., ще
бъдат задоволени по – добре и адекватно
в дома и на грижите на неговата
майка. Приел е също така,че разделянето на двете
деца няма да се отрази съществено
и негативно на отношенията между тях, тъй като
те са родени
с голяма разлика във възрастта – 8 години, имат различен ежедневен ритъм – голямото дете е в училищна възраст, а малкото посещава целодневна детска градина, поради което за поддържане
на личните отношения между тях е достатъчно да разполагат с възможността във всички свободни /почивни/ от училищен
престой дни да бъдат заедно
в дома на единия или на
другия родител.
Определил е съответен режим на лични контакти на всеки от
двамата родители с детето по отношение на което не упражнява родителските права,
който е по-разширен от обичайния ,предвид на това,че двамата родители живеят в
едно населено място,както следва: майката С.А. да вижда
и взема детето Д.. всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца,
от 16.00 часа в петъчния ден, до
16.00 часа в неделния ден; един месец
през лятото – м. 07/юли/; както и всеки
първи ден от религиозните за семейството празници, Коледни и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа; ответникът И.И. да вижда и взема детето
С. всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, от
16.00 часа в петъчния ден, до 16.00 часа
в неделния ден; един месец през
лятото – м. 08/август/; както и всеки втори
ден от религиозните
за семейството празници, Коледни и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа.
По отношение на дължимата на двете деца
издръжка,съобразявайки нуждите на всяко от тях и с оглед възрастта, както и податните възможности на двамата родители е осъдил майката
да заплаща на детето Д.лава ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., от общо необходимата
му такава от 250 лв.и съответно бащата да заплаща на детето С. издръжка
в р-р на 150 лв.от необходимата му месечна такава от 200 лв.
По искане на бащата, във връзка с
твърдяно упражнявано насилие на малкото дете С. от страна на брата на майката е изготвен нов социален доклад.Същия не се различава от
този приет и от РС по отношение на желанието на всеки от двамата родители да
отглежда и възпитава двете деца,техните материални възможности, битови условия
и оказвана подкрепа при отглеждането на децата.Социалните работници не са установили начилие
на насилие над детето С. от брата на
майката, регистриран на същия адрес, за който тя е заявила, че от м.октомври
2016г.живее и работи в чужбина.Провели са срещи с класния ръководител на детето
Д., който го е описал като такова с агресивно поведение, отбягвано от
съучениците си,със затруднения в усвояването на материала по някои предмети.Посочена е от негова страна
незаинтересованост от страна на
родителите във връзка с успеха и поведението на Д. в училище и проявена
загриженост само от бабата по бащина линия.Социалните работници са установили наличие
на синдром на родителско отчуждаване,като на родителите е предложено ползване на
социална услуга – психологическа подкрепа
за двете деца в „Център за обществена подкрепа“ гр.Кубрат.
Пред въззивната
инстанция е назначена и съдебно-психологическа експертиза,вещото лице по която ,след
проведено изследване на двете деца и родителите депозира заключение в следния
смисъл:
У всеки
един от родителите е налице желание да се грижи и за двете деца с помощта на
своите родители.Описвайки установените от него характерови
и личностни особености у всеки от тях подробно,в.л. счита ,че бащата проявява неискренност
,склонен е да прикрива истината и проявява
навън само социално желано поведение.Майката според него се
характеризира с лек, естетичен и динамичен характер.
При детето Д. в.л. е установило
наличие на депресивни и невротични симптоми; завишено ниво на вътрешно
безпокойство, имащо важно значение за
личностните характеристики на момичето и за изграждане на увереност и сигурност
във възможностите си. При наличните конфликтни взаимоотношения в семейството,
авторитарност, страх от промяна, безпокойство, все още недостатъчно развита
способност да изразява и показва емоциите, чувствата и преживяванията си.детето
е уверено в себе си, упорито и настойчиво.Егоцентрично настроена личност,
упорита и консервативна, трудно проявяваща гъвкавост и въображение.
Детето С. описва като общително и жизнерадостно,бързо адаптиращо се, изразяващо спонтанно и
непосредствено чувствата и преживяванията си. Емоционална, с положително
отношение към социалното обкръжение. С ниска критичност поради липсата на
достатъчно житейски опит. Все още развива качества като самостоятелност и
независимост, нуждае се от подкрепа и стимулиране на околните. Още повече, че
възрастта й изисква важните решения касаещи развитието й да се вземат от
възрастен.
Именно при детето Д. в.л. е
установило белези на т.нар. Синдром на
родителското отчуждаване- ПАС -
лека към умерена форма.Според в.л. въпреки, че възрастта на Д. предопределя
формиране на логическо мислене и познаване на основните ценности все още
личността е незряла и се поддава на влияние от значимите възрастни, които я обгрижват. Измислените или преувеличени опасности и
твърдения на единия родител за другия лишават детето от доверие в собственото
му възприятие. Детето е принудено да се откаже от проверката на реалността,
както и от собственото си усещане за нея , и да се довери на родителя, който се
грижи за него и го обича. То възприема нереалните/преувеличени манипулативни
истории на обичания от него родител, който в момента се грижи за него, за да не
го загуби. В психиката на детото се получават
механизми на разделяне на реален спомен за майката от насаден спомен за нея от
страна на бащата, който манипулира спомените.То получава нужните грижи, ласки и внимание, но
липсата на ефективно и пълноценно емоционално общуване с майката е предпоставка
за постепенно отчуждаване и изграждане на отчужденост с нея.Счита, че е необходима
целенасочена работа, с подкрепата на специалист Д. да възстанови
пълноценното общуване с майката, да преработи насадените страхове и възстанови
положителния й образ в съзнанието си,както и ,че майката е емоционално топла и има ресурс също с подкрепата на специалист и родителите си да
възстанови прекъснатата връзка с детето .
В съдебно заседание заявява,че
според него е най-добре двете деца да живеят зедно,предвид
силната емоционална връзка между тях.Независимо дали те ще са при майката или
при бащата не бива да се възпрепятстват
контактите с другия родител.Реално проблемът е между двамата родители,които не
трябва да позволяват децата им да бъдат разделяни и манипулирани.Бабата и
дядото имат подкрепяща роля и не трябва да изземват функцията на майка,а да я
подкрепят.В.л.счита,че същетвува голяма вероятност
ако детето С. живее с бащата се се формира с течение
на времето отчуждение и у нея към майката.Ако децата са при майката процеса на
преминаване в нейния дом трябва да бъде плавен,тъй като голямото дете е настоено негативно спямо нея,а
сегашното положение счита за не много здравословно за децата.Отчита и
възможност при настаняване на Д. при майката ,тя да бяга от нейния дом,като е
нужно първо да се премахне негативния образ на майката и с нужното съдействие
от страна на бащата и целия семеен кръг.
Предвид посочното
от страните,че те и децата посещават „Център за обществена подкрепа“ гр.Кубрат ,от същия е
изискан и предоставен доклад във връзка
с провежаната работа с родителите и децата.
Според доклада, майката и детето С.
до м.април 2017г. са провели седем срещи с психолог,при това посещавани
редовно.Детето Д.лава е провело по пет срещи с психолог и педагог, а бащата е
провел четири такива ,като първоначално
отказал предложената подкрепа.Психолога,провеждал срещите също счита,че при Д. се наблюдава синдром на родителско
отчуждаване по отношение на майката,като детето е настроено негативно към нея и
отказва контакти.
Според посочените доклади и
заключение по-силна е връзката между двете деца,отколкото тази деца-родители.
Въз основа на изложеното дотук от
фактическа страна, РОС нправи следните правни изводи:
Със
задължителното за съдилищата ППВС № 1/12.11.1974
г. е прието, че при решаване на въпроса относно упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да
съобразява в съвкупност редица обстоятелства, като по-съществените от тях са:
възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите
грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават
децата след раздялата си, привързаността на децата към родителите, полът и
възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното
отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се
предоставят родителските права, жилищно-битовите и други материални условия на
живот, с които всеки от родителите разполага.
Трайната
съдебна практика приема също така,че предоставянето отглеждането и възпитанието
на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител, следва
да се допуска само по изключение. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни
причини, които съдът е длъжен във всеки един конкретен случай да изследва.
Съобразявайки също така,
най-главния критерий се явява интереса
на децата,в настоящия случай с оглед на всички събрни
доказателства относно двамата родители,техните качества и възможности ,материални
и битови, РОС приема, че родителските
права по отношение на малкото дете С., на четири годни и половина следва да се предоставят на
майката, при която да бъде определено и неговото местоживеене.Тя според съда се
явява по-пригодния родител да упражнява родителските права по отношение на това
дете,с оглед на неговата възраст и нуждата от непосредстевени
майчини грижи.Съдът съобрази в този смисъл и установеното фактичеко
положение в продължение на една година, в която то живее отглеждано и
възпитавано от своята майка ,с помощта на нейния баща, извън дома на другия
родител,но често водено в него и
оставяно там заедно с по-голямата сестра.В този смисъл РОС напълно споделя
мотивите на първостепенния съд ,както и становището на вещото лице по
назначената психологическа експертиза ,че при евентуално въвеждане на това дете
отново в дома на бащата, съществува опасност и по отношение на него да се
развие синдром на родителско отчуждаване спрямо майката, какъвто е налице по отношение на по-голямото
дете Д.
към
този момент.
По отношение на детето Д.лава, навършило към настоящия момент
дванадесет години и шест месеца,РОС счита, че родителските права следва да
бъдат предоставени на бащата.В този смисъл съдът съобрази,че същият притежава
необходимите качества и възможности за отглеждането и възпитанието на детето,
подпомаган и от своите родители.От събраните
доказателства се установява, че детето се чувства най-добре именно в
дома на своя баща, където е отраснало от раждането си,привързано е към него
както и към своите дядо и баба по бащина линия.Съдът също така отчита,че към
настоящия момент е налице при това дете Синдром
на родителското отчуждаване по отношение на майката, без преодоляването на
който и възвръщането на онази привързаност и близост между тях,каквато нормално
съществува между майка и дъщеря и предаването на детето на грижите на последната
и въдворяването му в нейния дом се явява прибързано и неуместно.РОС не отрича
качествата на майката като родител, наличните при нея възможности от материален
и битов характер, както и безспорно непоколебимо заявеното й желание ,тя да е
този родител,който да полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на Д.лава.За да направи този свой извод съдът съобрази както
заявеното от детето желание и пред двете инстанции да живее в дома на бащата и най-вече
посоченото от вещото лице-психолог, че съществува възможност при настаняване на
Д. при майката , тя да бяга от нейния дом, като е нужно първо да се премахне
негативния образ на майката съсъ съдействието на бащата и целия семеен кръг.Съдът взе
предвид също така и посоченото от него, че
евентуално преместване на детето Д.лава в дома на майката следва да
стане плавно и постепенно,но след допълнителна работа със социални работници и
психолози,която работа по отношение и на родителите и децата не е приключила, видно
от доклада на Център за обществена подкрепа“ гр.Кубрат .РОС счита също така ,че
разделянето на двете деца,по отношение на които по делото е установена силна
взаимна привързаност няма да се отрази негативно по отношение на всяко от тях, тъй
като те продължават да контактуват помежду си,търсят се и прекарват част от
свободното си време заедно,по-малко в делничните и повече в почивните дни,предимно в дома на бащата.Последният
обаче ще следва да упражнява тези права,така,че действително да отчита интереса
на двете си деца,като не препятства,а спомага и насърчава срещите на
по-голямото дете с майката и осъществяване в пълен обем на режима на лични
контакти между тях,определен от РС,тъй
като установява се по делото,че към този момент такава подкрепа от негова
страна,както и от родителите му липсва.
Въззивната инстанция намира за адекватен
и напълно съобразен режима на лични
контакти на всеки от двамата родители с
детето по отношение на което не упражнява родителски права,като в подадените
срещу решението въззивни жалби не се съдържат
конкретни оплаквания в тази насока.Правилно законосъобразно и обосновано се
явява и решението на КРС в частта му,касаеща
дължимата от всеки от родителите издръжка.
По изложените съображения жалбите и
на двете страни се явява неоснователни,като атакуваното с тях решение следва да
бъде потвърдено.
Разноските следва да се понесат от
страните,така,както са направени.
Предви изложеното, Разградският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №157/26.09.2016 год.,постановено по
гр.дело №220 по описа за 2016 год.на Кубратският
районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР