РЕШЕНИЕ

№ 416 / 18.04.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На осемнадесети април, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.№ 4 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 1099 / 15.03.2017г. от ищците А.Т.И. и Е.Т.И., чрез упълномощения от тях адвокат, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 6 / 10.03.2017г. в настоящото производство в частта, с която в диспозитив са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски в размер 1 617,66лв., като вместо това да се чете ответниците да им заплатят направените разноски в посочения размер.

Ответниците Г.К.И. и Н.Г.И. не са депозирали отговор на молбата.

Съдът преценява в рамките на чл.247 ал.3 ГПК, че за разглеждане и решаване на молбата за допускане на очевидна фактическа грешка не е необходимо внасянето й в открито съдебно заседание

В срока по чл.248 ал.1 ГПК ответниците Г.К.И. и Н.Г.И. са подали чрез своя процесуален представител молба с вх. № 1280 / 27.03.2017г. за допълване на решението в частта за разноските, като в полза на същите бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлените искове, както и за изменение на решението в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците сумата 200лв. за съдебно-техническа експертиза.

Ищците А.Т.И. и Е.Т.И. са депозирали отговор чрез пълномощник, с който изразяват становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.

Молбата с правно основание чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно задължените страни за заплащане на деловодни разноски е основателна. В мотивите са изложени съображения относно обстоятелството, че с оглед изхода от правния спор, такива се следват в полза на ищците и че ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата 317,66лв., внесена като ДТ по предявените искове, сумата 600лв., внесена като депозит за вещи лица по съдебномедицинската и психиатрична експертизи, 200лв. за съдебно-техническата експертиза и адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер 500лв. В диспозитива обаче, задължението за плащане на разноските е вменено на ищците, които да платят горните суми на ответниците. Следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в частта на диспозитива на решението, с която А.Т.И. и Е.Т.И. са осъдени да заплатят на Г.К.И. и Н.Г.И. деловодни разноски в общ размер 1 617,66лв., като вместо това да се чете, че Г.К.И. и Н.Г.И. следва да бъдат осъдени да заплатят на А.Т.И. и Е.Т.И. деловодни разноски в общ размер 1 617,66лв.

Молбата на Г.К.И. и Н.Г.И. с правно основание чл.248 ГПК за допълване на решението с осъждане на ищците да им заплатят разноски съобразно отхвърлената част от исковете и за изменение на същото в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците 200лв. за възнаграждение на в.л. по назначена СТЕ, е неоснователна. От съдържанието на представения от тях договор за правна защита в хода на гр.д. № 69 / 2015г. по описа на РОС се установява, че двамата ответници са заплатили едно възнаграждение за всички предявени искове в размер 1 500лв. В случая следва да се вземе предвид, че исковете са предявени в условията на евентуалност. По аргумент от чл.78 ал.1 и 3 ГПК, разноските на всяка страна се присъждат съобразно изхода от спора, а в случая изходът от спора като краен резултат е в полза на ищците, предвид уважаването на разгледаните в условията на евентуалност искове с правно основание чл.31 ал.2 в.вв. с ал.1 ЗЗД и чл.42 ал.2 ЗЗД. Обобщавайки изложеното, за съда се налага извод, че на ответниците не се дължат разноски – адв.възнаграждение и разноски за свидетел по гр.д. № 69 / 2015г. на РОС и внесени държавни такси за въззивно обжалване, съобразно отхвърлените искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД. Същото се отнася и за претенцията за разноски в полза на Н.Г. съобразно прекратеното спрямо нея производство по част от исковете, както и за претенцията за изменение на решението в частта, с която двамата ответници са осъдени да заплатят на ищците 200лв. за възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 6 / 10.03.2017г., постановено по гр.д. № 4 / 2017г. в частта, с която А.Т.И. и Е.Т.И. са осъдени да заплатят на Г.К.И. и Н.Г.И. сума в общ размер 1 617,66лв., представляваща направени деловодни разноски, като в тази част следва да се чете:

Осъжда Г.К.И. и Н.Г.И. да заплатят на А.Т.И. и Е.Т.И. сума в общ размер 1 617,66лв., представляваща направени деловодни разноски.

Оставя без уважение молбата на Г.К.И. и Н.Г.И. за допълване на решението в частта за разноските, като в полза на същите бъдат присъдени претендираните с представения списък разноски съобразно отхвърлените искове, както и за изменение на решението в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците сумата 200лв. за съдебно-техническа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

ГО/ЛС