Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

20.ІV.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

13. ІІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

2017

В. гражданско

№24

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №409/29.ХІ.2016г. по гр.д.№542 по описа м,у за 2015г. състав на РРС е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете, предявени като частични и в условия на обективно съединяване от Д.П.Д. против ПК „Добруджа”, с. Райнино, Исперихска община, за дължими му се обезщетения, както следва:

- претендирано на осн.чл.31ЗС обезщетение в размер на 10 000,00лв., представляваща част от сумата 34 000 лв., дължими ведно със законна лихва от дата на иска, за това че периода 19.ІІ.2013г. – 5.І.2016г е бил лишен от възможността да ползва своите 75% идеални части от съсобствена движима вещ – трансформаторен силов ТР№16;

- претендирано на осн. чл.86 ЗЗД обезщетение за сумата от 2 925,65лв., представляваща част от 9 947,23 лв., дължимо за забава на горната главница в периода от 19.ІІ.2013г. до 5.І.2016г.;

- претендирано на осн. чл.59 ЗЗД обезщетение в размер на 4500,00лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, представляващо част от сумата 16 500,00лв. дължими за периода 19.ІІІ.2013 г. – 4.І.2016 г. за това, че ответникът не е демонтирал намиращите се в негов имот бетонните стълбове и проводници;

- претендирано на осн. чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на 1 281,44лв., представляваща част от сумата 4 698,61 лв., дължима за забава на главницата по чл.59ЗЗД в периода 19.ІІІ.3013 г. –5.І.2016 г. ;

Недоволен от така постановеното решение, ищецът Д.Д. обжалва същото изцяло. Позовавайки се на неправилност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което съдът да уважи исковете му на предявеното им основание и в пълния им размер.

В с.з. лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Ж.Чобанов, въззивникът завява, че поддържа жалбата си. Позовавайки се на предвиденото чл.117, ал.2 ЗЕ , счита, че с постановеното решение първоинстанционният съд не е приложил съответния, на търсената от него защита, материален закон. Противно на приетото в мотиви на обжалвания съдебен акт, твърди доказаност на правото си на собственост върху 75% ид.части от процесния трансформаторен силов ТР№16, придобити възмездно по сключен с ответната кооперация договор, удостоверен с приложената като доказателство фактура № 77/1.Х.2002г. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор. С отговора си и в с.з., чрез процесуално представляващият я по пълномощие адв.Д.Вълчев, въззиваемата страна развива съображения за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на действително търсената по реда на чл.31ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД защита е правилно, обосновано и законосъобразно. При правилно дадената им от правна страна квалификация, с доклада си по чл.140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест съответно на поддържаните от страните твърдения. Фактическата обстановка по делото е всестранно изяснена и се споделя напълно от състава на въззивната инстанция. Релевантните за делото факти са обосновано установени от първоинстанциония съд, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите му изводи и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

При постановяването на решението първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на делото след цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал. Обсъдени подробно, представените по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно –техническа експертизи, в своята относимост обосновават извод за неоснователност на всеки един от предявените срещу ответната кооперация искове. Правните изводи на РРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

Като в допълнение и с оглед дължимото в отговор на възведените с жалбата възражения, в този си състав съдът съобрази:

По иска за обезщетение за ползването на дворното място-чл.59ЗЗД:

Уважаването на исковете за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл.31 ЗС и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването на която такива съществуват.

Разположените в имота на жалбоподателя бетонни стълбове и проводници, представляват съоръжение със статут на енергиен обект – въздушен електропровод и част от електроразпределителната мрежа на населеното място, по смисъла съответно на т. 22 и т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Т.е., притежават характеристиките на специфичен обект, по отношение на който е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалния, действащ от 2003г. Закона за енергетиката.

Съгласно събраните по делото доказателства се установява, че през 2003г. жалбоподателят е придобил от ответната кооперация възмездно собствеността върху сгради – стопанска постройка(склад) и краварник, изградени в държавно място с ЕКАТТЕ 61875, сега - имот с номер 077017 в землището на с.Райнино с площ от 4,045 дка, начин на трайно ползване – стопански двор. Впоследствие, по сключен през 2005г. с МЗГ Договор за замяна, жалбоподателят придобива и собствеността върху дворното място, върху което се явяват построени стопанските сгради.

По делото не се спори, а се следва за доказано обстоятелството, че към момента на придобиване на собствеността върху сградите, а впоследствие и върху земята, процесното електропреносно съоръжение-въздушен електропровод, е съществувало в имотите. За съществуването им в имота свидетелства в показанията си и св. П.Недев-баща на жалбоподателя, който към дата на извършените към сина му сделки на разпореждане е бил и председател на ответната кооперация. Показанията му, както правилно е подходил при преценката им и РРС, следва да се кредитират като обективни и относими към останалия док.материал.

В конкретния случай, установените особени правила във връзка със собствеността и ползването на преминаващия през имота на жалбоподателя енергиен обект не следва да бъдат обсъждани, поради липсата на осъществено от ответника по иска "ползване" на процесния електропровод като такъв обект, по отношение на което да бъде извършена преценка за спазване на законовите изисквания и ограничения. Твърдението на ищеца, че ответникът ползва електропровода е обосновано с факта, че посредством това съоръжение на него му се доставя електрическата енергия. Съгласно Закона за енергетиката, всички дейности, свързани с електроенергията, в т. ч. и доставката й, са предоставени на точно определени правни субекти - енергийни предприятия. Следователно, като съоръжения, предназначени за осъществяването на тези дейности (според дадената им в т. 21 от Допълнителните разпореди на ЗЕ дефиниция), електропроводите се използват единствено от енергийните предприятия, а не от крайните потребители на електроенергия. Т.е., освен приетото от първоинстанционния съд съображение за наличие на сервитут, ограничаващ законово ползването на имота към дата на придобиването му в собственост от ищеца /вж.чл.10ЗЕлектрост.1975отм.); §7, т.51ЗЕЕЕ от 1999(отм.) и §26ЗЕ от 2003г./ , в основание за отхвърляне на предявения на осн.чл.59 ЗЗД иск следва да бъде съобразен и факта, че ответната кооперация никога не е била собственик и ползвател на това съоръжение.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че в качеството си на краен потребител на електроенергия, ответната кооперация няма отношение към ползването на електропровода, чрез който същата му се доставя от съответното енергийно предприятие. Поради това, не би могла да бъде ангажирана отговорността й за заплащане на претендираното обезщетение за ползването на това съоръжение. Липсата на "ползване" на процесния електропровод от страна на ответника обуславя отхвърлянето на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД като неоснователен, без да е необходимо обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Доколкото от съоръжението се ползва съответното електропреносно предприятие, то предявената на това основание искова претенция се явява неправилно и неоснователно насочена към ответната кооперация.

По предявения на осн.чл.31 ЗС иск, в този си състав съдът, идентично на изложеното в мотиви на РРС, намира за неоказано твърдението на ищеца за притежавани от него идеални части от процесния трансформатор, в съсобственост с ответната кооперация На л.32 от гр.д.№905/16 на РРС като доказателство е приложен Протокол от провело се на 10.ІХ.1994г. “първо вътрешно разпределение на кооперативно имущество“, съгласно което в патримониума на ответната ПК“Добруджа“ е разпределен и процесният силов трансформатор Т16. В съвкупността на станалите доказателства, обсъждането на този протокол се следва, доколкото от съдържанието му е видно, че вещно-правният режим на процесния трафопост е предопределен от действалия до 1999г. Закон за електростопанството от 1975 г. Последният е отменен с вл. в с. през 1999г. Закона за енергетиката и енергийната ефективност (към момента също отменен).

Всеки трафопост представлява съвкупност от електрически машини, апарати и съоръжения, посредством които се разпределя и преобразува електрическа енергия за нуждите на потребителите. С оглед тази своя специфична техническа характеристика трафопостът попада в обхвата на понятието електрическа уредба. Легална дефиниция на понятието е дадена в § 2 от ДР на Закона за електростопанството от 1975 г. - отм., идентичен § 1, т. 27 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - отм., идентичен § 1, т. 19 от сега действащия Закон за енергетиката. Електрическите уредби и електропроводни линии в своята съвкупност съставляват електроразпределителната мрежа на съответната територия. Както по отменения Закон за електростопанството от 1975 г., действал към момента на изграждане и поставяне под напрежение на процесния трафопост, така и по време на действието на ЗЕЕЕ от 1999 г. (отм.); и, при сега - действащия ЗЕ от 2003 г. електроразпределителните мрежи са собственост, управляват се, експлоатират се и се поддържат от съответното енергийно предприятие, оправомощено да извършва съответната дейност в енергетиката.

В контекста на дадената от закона дефиниция за трафопоста като електрическа уредба, заключението на назначената по делото СТЕ разглежда процесния силов трансформатор като движима вещ с несамостоятелно, съществуващо единствено в съвкупността на вложените в трафопоста елементи. Заключението не е било оспорено от страните. Ще рече, че в тази си съвкупност съоръжението, в това число и силовия трансформатор, никога не е било собственост на ответната кооперация.

Относно собствеността на енергийните обекти(уредби) принципът, залегнал в законодателството (в това число и по см. на чл.117 ЗЕ) е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. В този смисъл е Решение № 300/28.VІ.2010 по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС, I г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата, според което: относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката. С решението е прието, че с тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия.

Изключение от нея, законодателят е допуснал само по отношение на кооперациите и други обществени организации, които са могли да придобиват собственост върху електрически уредби и мрежи при кумулативно проявление на следните предпоставки: изрично разрешение от Асоциация "Енергетика" и предназначение на съответната електрическа уредба или мрежа единствено за целите от електроснабдяване на съответната кооперация или обществена организация/вж.чл. 2, от Закон за електростопанството(отм.)/. Данни за такова производство по делото не се твърдят и не се доказват. Само кооперациите, които при влизане на действащия ЗЕ в сила са притежавали енергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях. Ответната кооперация не твърди, а от доказателствата не се следва и за установено, че тя е собственик на трафопоста, респ. на съществуващия в елемент от съвкупността му силов трансформатор. Законът за електростопанството (отм.), както и последвалите го енергийни закони са специални по отношение на закона за собствеността, респективно текстът на чл. 2, ал.1 от ЗЕ (отм.) е специален по отношение на чл. 31 ЗС.

Предвид изложеното съдът приема, че не е налице съсобственост между страните по отношение на процесния силов трансформатор. От една страна по предназначението си, а от друга с оглед императивните законови норми, същият е вещ извън гражданския оборот, което лишава т.нар договор (вж.фактура №77/1.ІХ.2002г.) от възможен предмет. Съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства са нищожни. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори-ал.2 от същата разпоредба. Констатирайки в мотиви нищожността на сделката, на която жалбоподателят позовава правото си на собственост върху, 75%ид.ч. от процесния силов трансформатор, първоинстаницонният съд се е съобразил с проведената и задължителна за съдилищата тълкувателна практика. Приетото в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, задължава съдилищата с прилагане на императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като възражение срещу основателността на иска или в основание за обжалване.

С оглед на така изложените съображения, в този си състав съдът намира жалбата за неоснователна. Като правилно, обосновано и законосъобразно, решението на РРС следва да бъде потвърдено като на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №409/29.ХІ.2016г. по гр.д.№542/2015 по описа на РРС.

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН**********,*** да заплати на ПК“Добруджа“ЕИК826048818, с.Райнино, Разградска обл., ул.“Ал.Стамболийски“№1 разноски по делото в размер на 1 500,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните и при наличие на визираните в чл.280 ГПК предпоставки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ