РЕШЕНИЕ

Разград

23

31.VІІ.2017г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

27.VІ.

2017

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в следния състав:

Н. Р.

Секретар: Председател:

гражданско гражданско

№47

2017

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът- Мюсюлманско изповедание, гр.София, представляван от М.Х. – главен мюфтия, чрез пълномощник- адв.Д., предявява срещу Община Завет иск за 39 000лв., дължими му се на осн. чл. 59 в обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Д., както и с депозирани в срок писмени бележки, ищецът заявява, че поддържа иска на предявеното му основание и размер. Твърди процесната сума като платена с доказано негови средства и без основание за извършени в имот на ответника СМР, с които същият увеличил имуществото си и се е обогатил неоснователно за негова сметка. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

С депозирани в срока на чл.131 и сл.ГПК отговори, ответната Община Завет оспорва иска като неоснователен, въвеждайки спор относно: причинната връзка между твърдяното от ищеца обедняване с увеличението, настъпило в имуществото му с извършване на процесните СМР в прилежащ на патримониума му обект от техническата инфраструктура на населеното място; оспорва твърдението на ищеца, че исковата сума е заплатена за процесните СМР с негови средства; поради липса на необходимите за това строителни книжа(строително разрешение, одобрен инвестиционен проект) и поради непровеждане на дължимата за такива обекти процедура по ЗОП, оспорва законността и търпимостта на съоръжението, а оттам и основателността за заплащането му; оспорва материално правната легитимация на ищеца, позовавайки се на обстоятелството, че фактически извършител на твърдяното като увеличаващо имуществото му съоръжение, е трето, неучастващо в производството лице; твърди, че не е предприемала действия по приемане на ремонтните работи по предвидения за това ред, поради което и не дължи заплащане на разходите по изграждането му; твърди, че сума в размера на исковата претенция не е постъпвала по негови см/ки и че фактически получател на същата е „Път консулт“ООД.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.Н. Х., ответната страна заявява че поддържа въведените с отговорите оспорвания по основателността на иска. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

Относимо на заявеното от страните, съвкупният анализ на доказателствата дава основание на съда да приеме за установено следното:

На 23.ІV.2014г., легитимирайки се с пълномощно №31/15.VІІІ.2011г. като представител на МИ, С. сключва от негово име Договор за строителство (л.17). В реквизит на договора е посочено, че представляваното от С. МИ, в качеството си на „възложител” възлага на ответното търговско дружество –изпълнител, строително монтажните работи на обект „път за гробищен парк с.Острово, Община Завет”. Съгласно предвиденото в договора, МИ се е задължило към изпълнителя с предоставяне на необходимата за изработката строителна документация, както и със заплащане на цената за реално изпълнените количества СМР, в договорно предвидените за това срокове, условия и размер. Подписвайки договора като представител на възложителя, С. е задължил ищеца с плащане на дължимото за изработката възнаграждение в срок до четиринадесет дни от датата на фактурата.

По иск, предявен от МИ против „Път консулт“ООД, Разград, на производство пред РОС е било образувано т.д.№62/2014г. С постановеното по това дело и вл. в сила на 25.ІІ.2016г. Решение №13/24.VІ.2015г. , сключеният между ищеца и „Път консулт“ООД договор за СМР е обявен за нищожен, поради липса на валидно дадено от страна на Мюсюлманско изповедание съгласие за сключването му. Ответната Община Завет е участвала в това съдопроизводство като трето, подпомагащо ищеца лице.

В изпълнение на обявения за нищожен договор, „Път консулт“ООД е асфалтирало пътя към гробищния парк на с.Острово, който път е доказано публична общинска собственост. В изпълнение на насрещно поетото по този договор задължение и действайки от името на ищеца, на 29.V.2014 и на 18.VІІІ.2014г. председателят на Мюсюлманско настоятелство с.Острово – С.С. превежда на по см/ка на изпълнителя договорените като цена за извършените СМР 39 000,00лв. В исковата молба, така стореният с негови средства разход, ищецът твърди като довело до ощетяването му, неправомерно предприето от председателят на Мюсюлманско настоятелство с.Острово – С.С. действие.

По иск, предявен от Мюсюлманско изповедание против физическото лице С.С. за дължими му се на осн. чл. 59ЗЗД в обезщетение за неоснователно обогатяване 39 000,00лв., на производство ред РОС е било образувано гр.д.№125/2016г. С постановеното по това дело и вл. в сила на 4.І.2017г. Решение №32/28.ІХ.2016г., съдът е отхвърлил така предявения иск като неоснователен поради недоказано в патримониума на ответника обогатяване за сметка обедняването на ищеца.

Тези, заявени по иска и релевантни за изхода на делото обстоятелства, съдът приема за безспорно установени с приложените като доказателства преписки по т.д.№62/2014 и гр.д.№125/ 2016, и двете по опис на РОС.

В основание на търсената по реда на чл.59 ЗЗД защита се твърди, че в резултат от изграждането на асфалтовия път, доказана публична общинска собственост, имуществото на ответната Община Завет се е увеличило до размера на исковата сума без основание и за сметка обедняването на ищеца - Мюсюлманско изповедание(МИ) .

Твърди се, че заплащането по обявеният за нищожен договор за СМР е извършено от името на ищеца без основание и със негови средства, постъпвали от вноски по договори за аренда и наем на собствени на ищеца зем земи личната по банкова сметка, ***.

След проверка в счетоводствата на страните и на „Път консулт“, както и по откритата на името на С. банкова сметка, ***.68-70 и л.178-182), назначената по делото ССЕ установява, че въз основа на подписан от нелегитимния представител на ищеца Протокол обр.19, извършените и „приети“ по договора СМР възлизат на 82 491,87лв. За посочената сума, като дължима по договора цена на приетите СМР е издадена фактура №1669/28.V.2014г. Последната е осчетоводена при „Път консулт“ООД по дебитна см/ка 411-Клиенти и е заведена под №1526008 по партида на ищеца. Фактурата е въведена в Дневник за продажбите и справка декларация по ДДС, което сочи, че изпълнителят по процесния договор се е отчел към бюджета с дължимия ДДС.При ответната Община Завет не се установява осчетоводяване на задължение по процесния Договор за СМР.

На 29.V.2014 и 9.VІІІ.2014г. в счетоводството на ответното дружество са отразени плащания по ф.№1669/28.V.2014г. , съответно в размер на 35 000,00лв. и 4 000,00лв. Вещото лице констатира, че плащанията са извършени по банков път чрез превод от Банкова спестовна см/ка BG45CECB9790-40207940000 при ЦКБ, клон Разград с титуляр Сюлейман С.(л.155, т.д.№64/14РОС). Видно от Устава на МИ (л.35-л.71,т.д.62/14), в компетентност на представляваното от С. мюсюлманско настоятелство(МН) е предвидено стопанисването и управлението на вакъфските имоти, и движимите вещи, собственост на Мюсюлманското изповедание(МИ). Като в тази връзка, съгласно изрично предоставени му в този смисъл пълномощия(вж.л.26, тд №64/2014 РОС) , на С. С. е делегирана възможност за откриване на банкова см/ка. В рамките на така предоставените му пълномощия и за нуждите на представляваното от него МН, С. открива на свое име Банкова спестовна см/ка BG45CECB9790-40207940000 при ЦКБ, клон Разград. В доп. заключение, назначената по делото ССЕ вещото лице констатира, че средствата, с които С. е оперирал по тази банкова сметка, ***, с които е заплатил цената на СМР по процесния договор за изработка, са постъпвали по нея от вноски по договори за наем и аренда на зем. имоти, собственост на ищеца Мюсюлманско изповедание.

Като компетентно и съответно на останалите доказателства, заключението на ССЕ бе прието от страните и съда. Обобщавайки изложеното дотук, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че заплащането на реализираните по процесния път СМР, е извършено от С. със средства на ищеца до размера на 39 000,00лв.

В заключение(л.176-177), относимо на депозираните по делото доказателства, след оглед на място и справка в Техническа служба на Община Завет, назначената по делото СТЕ констатира, че за „реконструкцията” на процесния обект (асфалтиране, уширяване и др, съгл.КСС на л.22-23тд№64/2014 а РОС) няма изготвен в съответствие с изискванията на Н-ба №4/21.V.2001г инвестиционен проект, както и изискуемата се по Н-ба №3/31.VІІ.2003г. строителна документация. В това число и Разрешение за строеж. Такова за периода 2008-2017г. ответната Община не е издавала. Като способ за събиране на доказателства СТЕ установява, че съгласно АПОбС №47/14.ХІ.2011г. гробищния парк на с.Острово е публична общинска собственост. По см. на чл.137, ал.1, т.3 (а)ЗУТ, водещия към гробището път RAZ 3016(ІІІ-4902, с.Побит камък – гр.Завет) е ІІІ категория, селскостопански, тупиков. Същият е част от местната пътна инфраструктура на общината и е със законово регламентиран статут на публична общинска собственост. Категорията на строежа изисква строителен надзор, какъвто няма данни да е избиран по предвидения за това ред на ЗОП. В с.з., на зададени му от страните въпроси, вещото лице заявява, че с процесните СМР е извършена реконструкция на трасиран и съществуващ по плана на населеното място път. Реконструирането му се твърди от експерта като съобразено със земеразделителния план на с.Острово и в съответствие с техническите правила и норми за безопасност. Единствено поради липсата на изискуемите се според ЗУТ и Н-ба №3/31.VІІ.2003г. разрешения за строеж и ползване на реконструкцията, вещото лице определя изпълнените СМР като незаконен строеж, съответстващ на изискванията за търпимост.

От материалите по т.д.№62/2014 на РОС, присъединени като доказателства и в настоящото производство, се установява, че СМР по реконструкцията на пътя, възложени с обявения за нищожен договор от 23.ІV.2014г., са предадени от изпълнителя „Път консулт“ на 28.V.2014г.

Като компетентно и относимо към останалия док. материал, заключението по СТЕ бе прието от съда. Отчитайки относимостта му към останалия док. материал, от фактическа страна съдът приема, че се касае за реконструкция на съществуващо по плана на селото съоръжение от пътно-техническата му инфраструктура, за която не са издадени съответните строителни книжа. Съответно на предвиденото в §53, ал.4 от ПР на ЗИДЗУТ(ДВ, бр.101/2015г.), съдът приема заключението на СТЕ и относно констатираната от експерта търпимост на извършените в обекта СМР.

С оглед на заявената с иска защита, съдът намира, че отговорът на въпросите за законността и търпимостта на процесните СМР е неотносим към спора по същество, а се следва, доколкото ответната Община Завет е въвела с възраженията си спор по тях.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Исковата молба е предявена с посочено от ищеца правно основание - чл. 59 от ЗЗД. Както съдържанието, така и петитумът на молбата касаят обогатяване на ответника със стойността на извършени в негов обект СМР, които ищецът е заплатил на трето за делото лице. Предпоставките, при които се следва извод за допустимост и основателност на иска по чл.59 ЗЗД се свеждат до:

- доказано имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което и по силата на един и същи факт, ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил за негова сметка;

- връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника;

- липса на основание за имущественото разместване и липса на друго средство за правна защита правата на ищеца .

Отсъствието, на която и да е от тези, кумулативно изискуеми се от закона предпоставки, предпоставя от правна страна извод а неоснователност на заявената по този ред. Защита.

От значение за уреждане на отношенията между Общината като собственик на пътното съоръжение и ищеца като платец на ремонтните дейности по това съоръжение, е обстоятелството - налице ли е или не съответно договаряне, респективно какво е неговото съдържание.

Според ТР№ 85/2.ХІІ.1968 по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, неизгубило значението си на задължителна за съдилищата съдебна практика, в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот от лице, което не е владелец, не е и държател и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения правата на това лице трябва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60 до 62 ЗЗД, ако са налице предпоставките в тези текстове.

Ищецът не твърди, а и от доказателствата по делото не се следва за установено качеството му на владелец и държател на въпросното съоръжение. Действията по сключване, на последващо обявения за нищожен, договор за СМР не се твърдят и не се доказват като предприети от него, и във връзка, с възложено му от ответната страна, управление на обекта. Ищецът не въвежда в основание на иска си и факти, предпоставящи защитата му като такава в условия на водене на чужда работа без пълномощие.

От доказателствата по делото се следва за установено, че процесната сума, до размера на която твърди обедняването си, ищецът е заплатил на „Път консулт“ без основание поради обявяване на сключения между тях Договор за изработка за нищожен. Т.е., основанието за връщане на даденото от него в изпълнение на нищожния договор, намира правната си уредба в чл.55, ал.1 ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че „Път консулт“ ООД Разград е фактически изпълнител на СМР в собствения на Община Завет обект. Поддръжката на който, като елемент от техническата инфраструктура на населеното място, съгл. чл.ЗУТ е дейност, нормативно вменена в задължение на общината (вж. чл. 66 и сл. от ЗУТ; Решение № 356/7 .Х..2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК). Или иначе казано, като собственик на съоръжението Община Завет се е обогатила с увеличаващите стойносттта му СМР, но за сметка на техния фактически изпълнител - „Път консулт“ ООД Разград и по правилата на чл.60 и сл.ЗЗД.

При това положение, макар за Община Завет да е налице обогатяване , с оглед спестяване на средства за ремонт на прилежащото й в собственост съоръжение, а от друга страна- обедняване на ищеца с осъществените по този ремонт разходи, то поради обявяването на договора за изработка за нищожен, за Община Завет не съществува основание за плащане на процесното обезщетение в полза на ищеца. Т.е., не е налице причинна връзка между обедняването на ищеца и настъпилото за общината обогатяване. Защото, разгледани като увеличаващи стойността на пътя-публична общинска собственост, процесните СМР не са изпълнени от ищеца, а от трето за делото лице. Процесната сума не е постъпвала при ответната община, щото извършеното от ищеца плащане да е довело до неоснователно разместване на имуществени блага между него и ответника.

Обедняването на ищеца произтича от факта на платеното без основание на трето за делото лице, поради нищожност на сключения между тях договор, а настъпилото в имуществото на ответника обогатяване е резултат от предприетите в негов интерес без пълномощие фактически действия по реконструирането на път -публична общинска собственост. Фактите по делото не обосновават извод за установена между страните облигационна връзка, било на договорно или извъндоговорно основание, от която за ищеца да произтича правото да търси, а за ответника –задължението да му върне сумата от 39 000,00лв.

За да се приеме за основателна претенцията, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то първият елемент, който следва да се установи, това е обогатяването на едно лице за сметка на друго. След това се поставя въпроса, дали то е основателно или не, както и за причинната връзка с обедняването на другото лице. В конкретния случай, няма доказателства, от които да следва категоричен и безспорен извод за настъпило в патримониума на ответника обогатяване в резултат, именно на ивършеното от ищеца плащане.

Липсата на тези елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД, обосновават и правния извод за неоснователност на исковата претенция.

При този изход на делото и съответно на направеното в този смисъл искане, на осн.чл.78 ГПК в полза на ответника се следва присъждане а доказано направените от него разноски по делото.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Мюсюлманско изповедание, гр.София, представляван от М.Х. – главен мюфтия, чрез пълномощник- адв.Д., против Община Завет за 39 000лв.(тридесет и девет хиляди лева), дължими му се на осн. чл. 59 ЗЗД в обезщетение за неоснователно обогатяване ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Осъжда Мюсюлманско изповедание, гр.София да заплати на Община Завет разноски по делото в размер на 1 000,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

НР