ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова

Светла Робева

При секретаря Светлана Лазарова,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №51 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №437/23.12.2016 год., постановено по гр.дело №15080/2016 год. Разградският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска,предявен от Р.А.Р. *** срещу „Викторио“ ЕООД, гр.Рудозем, ЕИК****за установяване нищожност на договор, сключен между страните на 15.07.2016г.,поради противоречието му с добрите нрави.Унищожил е на осн.чл.29 от ЗЗД процесния договор, като сключен след умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца Р.Р..Не е разгледал евентуално съединения иск за унищожаване на договора като сключен при крайна нужда.

Осъдил е ответника „Викторио“ЕООД,гр.Рудозем да заплати на Р. Реджебова направените разноски по делото, а в полза на РРС съответна държавна такса.

Недоволна от решението в частта му,с която е уважен искът за прогласяване унищожаемостта на договора от 15.907.2016г.е останала ответната страна „Викторио“ЕООД, поради което го обжалва в срок чрез повереника си адвСевдалин Керменов от АК Смолян,посочен и като съдебен адрес.В жалбата се навеждат доводи да неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на решението.Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск за унищожаване на договора.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Р.Р. е депозирал отговор на въззивната жалба,чрез пълномощник адв.Невена Митева.Застъпва становище за неоснователност на същата с искане решението на РС да бъде потвърдено в обжалваната му част.Претендира разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивника,чрез повереника си поддържа подадената жалба,с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и претенцията за унищожаване на договора за спогодба,като сключен при измама да бъде отхвърлена.

Въззиваемият чрез повереника си поддържа становището си заявено с отговора за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на решението на РС в атакуваната му част.

За да се произнесе по жалбата,Разградският окръжен съд съобрази следното:Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени искове от Р.А.Р.,бивш работник при ответника „Викторио“ЕООД,както следва : за установяване нищожността на споразумение от 15.07.2016 г., сключено между тях поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност същото да бъде унищожено като сключено при измама или поради крайна нужда при явно неизгодни условия.Ищецът излага твърдения,че е работил по ТПО при ответника, както и, че по време на изпълнение на трудовите си задължения същия е претърпял на 26.05.2013г.тежка трудова злополука,при която е получил една тежка и шест средни повреди и е бил пенсиониран с решение на ТЕЛК с установена 97% неработоспособност.Безспорно е също така,че преди сключване на споразумението от 15.07.2016г.,имащо характер на договор за спогодба, Р. сезирал Разградски РС с молба с правно основание чл.200 от КТ ,като предявил срещу настоящия ответник искове за обезщетение за претърпени вследствие злополуката неимуществени вреди в р-р на 100 хил.лева и имуществени такива в р-р на 10 хил.лева,като по тези искове било образувано гр.дело №1011/2016г.по описа на съда.

Ищецът твърди в исковата молба, че от 2013 до 2016 г. той и семейството му са живеели в нищета и се е нуждаел от значителни средства за провеждане на лечение, на 15.07.2016 г. се срещнал с управителя на ответното дружество В.Д.,като по негово настояване и след многократни обаждания по телефона и от адвоката му, които го убедили да приеме сумата 7 000 лв.за обезвреда за претърпените от него вследствие на трудовата злополука вреди,като му обещали допълнително и сумата 5000 лв. в зависимост от показанията, които ще даде по воденото наказателно дело.Управителят на дружеството изтъкнал и помощта, която то му осигурило до този момент.Сочи също така,че присъствалия там адвокат на дружеството му обяснил, че съдът няма да му присъди сумата 110 хил. лева ,както и, че и ще се наложи да заплаща разходи по вече заведеното дело. След този разговор го завели пред нотариус в гр.Търговище, където той подписал споразумението, подготвено предварително от ответника и адвоката му. Заверена била и молба за отказ на ищеца от иска. Твърди, че няколко пъти по време на разговора поискал да се свърже с адвокатите си, но представителя на ответника и адвоката му го уверили, че всичко което правят е съобразено със закона. Впоследствие ищецът решил да не депозира отказа от иска пред съда, но представителят на ответника го изпратил по пощата. Сочи също така, че уговореното обезщетение е около 15 пъти по-ниско от обезщетенията, които се присъждат и са присъдени от съдилищата в подобни случаи. Счита, че постигнатото извънсъдебно споразумение е сключено в нарушение на добрите нрави,което го прави нищожно с искане за прогласяване на нищожността му или унищожаемо, като сключено при измама чрез умишленото му въвеждане в заблуждение от другата страна или поради крайна нужда при явно неизгодни за него условия.Представя сключеното споразумение,сочи и гласни доказателства.

Ответникът с писмения отговор освен, че е направил процесуалното възражение за неподсъдност на делото пред РРС,оставено без уважение и потвърдено от въззивна и касационна инстанции ,по същество е оспорил предявените искове за прогласяване нищожността,съответно унищожаване на извънсъдебното споразумение като неоснователни.Сочил е гласни доказателства с цел установяване грижите ,полагани от дружеството непосредствено след инцидента, оперативното и болнично лечение,проведено на Р., както и след това.Счита,че ищецът по собствено убеждение е подписал споразумението пред нотариус,както и,че същия е бил в тежко икономическо състояние и преди злополуката, поради това,че не е работил и е бил без доходи в продължение на години.

Безспорно е по делото,че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника,като на 26.05.2013 г.е претърпял злополука, приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане №44/10.07.2013 г. След злополуката същият е бил в отпуск по болест над осем месеца, а впоследствие с решения от 30.01.2014 г. и 19.02.2014 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Анна“ Варна му е призната 97% трайна нетрудоспособност без чужда помощ с водеща диагноза придобита липса на бял дроб /или част от него/. С последващо решение на ТЕЛК от 15.12.2015 г. процента нетрудоспособност е редуциран на 84% .

По исковата молба на ищеца от 20.05.2016 г. е образувано гр.д.№1011/2016 г. със същата са предявени против ответното дружество „Викторио“ЕООД два обективно съединени иска – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 100 хил.лева и имуществени такива в р-р на 10 хил.лева.р на 10 000 лв.

Във връзка с трудовата злополука е водено досъдебно производство №62/2013 г. по описа на РУП Лозница за престъпление по чл.136, ал.1 от НК.По същото ищецът Р. е бил конституиран като пострадал и е бил представляван в производството от свидетеля адв.Румен Воденичаров.

От събраните гласни доказателства се установява следното: В ранния следобед на 15.07.2016 г. пострадалият и неговият повереник били призовани и посетили ОД на МВР Разград за предявяване на материалите по досъдебното производство.На няколко пъти имало обаждания на телефона на Р.,който казал на свидетеля Воденичаров,че го търси работодателят му,с искане да оттегли исковата си молба, с припомняне за дадените значителни средства по време на неговото лечение след злополуката.Свидетелят, в качеството си на негов адвокат го посъветвал да не контактува с тях, като посочил,че след като има заведено дело, съдът ще реши въпроса.Според св.Лейля Мехмедова,майка на ищеца,която присъствала на срещата с адв.Воденичаров и след предявяване на материалите по ДП,тя самата не разбрала за окончателната уговорка между ищеца и управителя на ответника да се срещнат, но инициативата била на последния.След като се върнали от гр.Разград в гр.Лозница, свидетелката и и брата на ищеца го оставили на мястото на уговорената среща. Такава между ищеца Р. и свидетелите В.Д. и Н.М.действително имало в гр.Лозница,като според св.Д. тя се състояла по искане на ищеца за да уредят отношенията си във връзка с водените“някакви дела“от Р. в автомобила на Д..Там след като бил попитан от Д. каква сума иска за да уредят отношенията си ищеца сам назовал сумата 7 хил.лева.След като се споразумели за нея в офиса на ответника изготвили споразумението и го изпратили по факс, посочили му кантора на нотариус в гр.Търговище, където разпечатали споразумението, подписали го в два екземпляра и Д. предал на ищеца исканата сума.С нея той се прибрал в дома си около 15.30 -16.00 часа и показал на своята майка.Същата сочи,че той,синът й е малко неадекватен, не е нормално мислещ.По-късно по повод по повод случилото се ищецът обяснил на адв.Воденичаров, че е бил изплашен, притеснен. Този свидетел заявява,че според него крайната нищета, в която живее семейството е допълнителен повод ищецът да се съгласи да сключи това споразумение. При работата си по делото този свидетел контактувал основно с майката на ищеца, тъй като с него трудно се комуникирало. Единствените доходи на ищеца били пенсията му от 200 лв.,като с нея се издържали той и майка му.След злополуката ответното дружество изпращало пари по банковата сметка на ищеца, като според свид.М.това ставало всеки месец. Заплатили и здравните осигуровки /вкл. и за предходните години/, за да бъде опериран и лекуван. По време на престоя в болнично заведение в гр.София ищецът бил посещаван от свид.М.поне през ден ,който му носел храна и други необходими неща, оставял му дребни суми за харчене. Това ставало по молба и за сметка на законния представител на ответника и неговия син, свид.В.Д.. Сочи,че заплатил 700 лв. за избор на екип, за да бъде опериран ищеца от най-добрия професионалист и 1200 лв. за консуматив, който е бил използван при операцията. Няколко пъти давал пари и на брата на ищеца, когато ходел в София, за да го види, плащал хотела и горивото.Заявеното дотук от свидетелите на ответника във връзка с дадени средства по време на болничното лечение на ищеца не е оспорено от него.

В представеното по делото споразумение страните са уговорили, че ответникът заплаща на ищеца сумата 7 000 лв. обезщетение за претърпяната от него като работник в дружеството на 26.05.2013 г. трудова злополука, а ищецът приема, че тази сума напълно компенсира претърпените от него вследствие на трудовата злополука материални и нематериални щети и че няма да претендира такива за в бъдеще и се задължава да заяви отказ от иска по заведеното от него дело. На 15.07.2016 г. ищецът е подписал и заявление за отказ от предявения иск с правно основание чл.200 от КТ срещу „Викторио“ЕООД,което не депозирал в съда.

Въз основа на горните факти РРС е стигнал до извод, че сключеното споразумение,имащо характер на договор ,сключен между страните не е нищожно поради противоречие с добрите нрави,като е изложил своите мотиви за това и е отхвърлил установителния иск за прогласяване нищожността на договора за спогодба.В тази му част решението е влязло в сила и въззивната инстанция не дължи обсъждане по отношение на неговата правилност.

След като е приел за неоснователен иска за нищожност на договора и го е отхвърлил първостепенния съд е разгледал конститутивния иск за унищожаване на същия поради измама. Посочил е в мотивите си какво включва фактическият състав на чл.29 от ЗЗД,а именно да е сключена сделка, едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера на сделката и /или последиците от нея, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. Приел е, че невярната представа /заблудата/, под въздействие на която е действал ищеца и която го е мотивирала да подпише процесното споразумение, се изразява в създаденото у него убеждение, че по този начин ще си спести разноски по делото и че по-голяма сума не би могъл да получи по съдебен ред.Наличието на измамни действия е приел за установени въз основа на редица косвени доказателства – неколкократни обаждания, опити за среща с ищеца насаме, сключване на споразумение без участие на вече ангажиран от ищеца адвокат, подписване на споразумението в гр.Търговище, където няма опасност ищеца да се види с адвоката си, споделеното от ищеца със свид.Воденичаров след сключването на споразумението.Счел е ,че измамливите действия от страна на ответника се установяват и от резултата – подготвяне и подписване на споразумение за обезщетяване на всички вреди, вкл. и тези, които могат да възникнат за в бъдеще в рамките на около час и то за сума, повече от десет пъти по-малка от размера на иска, подаден от ищеца два месеца преди това,както и,че въвеждането на ищеца в заблуждение е било улеснено от социалната му изолация и от положените от ищцовото дружество грижи по време на лечението. Според РС това негово състояние го е мотивирало да подпише процесното споразумение. Ето защо съдът счита, че то не е израз на неговата свободна воля, поради което искът за унищожаване на споразумението от 15.07.2016 г. като сключено в резултат на измама е основателен и доказан,като е уважил същия.

Предвид изхода от този иск РС не разгледал иска за унищожаване на договора поради сключването му поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

РОС в този си състав не споделя изводите на Разградски районен съд ,че договора за спогодба,сключен между страните е унищожаем поради измама.

На първо място сключеното между страните споразумение представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД с който страните са прекратили съществуващият между тях спор по чл.200 от КТ по гр.дело №1011/2016г.по описа на РРС чрез взаимни отстъпки.С подписването му Р. е приел,че сумата 7000 лв.ще е тази която ще овъзмезди претърпените от него неимуществени и имуществени преди от трудовата злополука,а ответника е признал съществуването на задължението си в този размер,като си е спестил заплащане на държавна такса и разноски по вече образуваното дело.Отстъпката, направена от претендиращия представлява частичен отказ от първоначалното му правно твърдение за претърпени вреди в по-голям размер и се явява средство за постигане на спогодбата.Съдът не намира, с оглед на събраните доказателства спогодбата да е сключена от страна на атакуващия я Р. при въвеждането му в заблуждение от страна на ответника.Напротив независимо,че представители на ответника са инициирали срещата и подписването на споразумението, той е знаел какво се цели със същото,а именно уреждане на отношенията им във връзка с претенцията заявена че от него по чл.200 от КТ пред РРС чрез заплащането от страна на ответника на сума за обезщетение в размер на 7 хиляди лева,която сума е приел още същия ден и с нея се е прибрал в дома си в гр.Лозница.Едва след като е споделил с майка си и св.Воденичаров за взетата сума по спогодбата сума и посоченото от тях,че е бил измамен,той е преосмислил финансовия резултат от същата и е предявил съединените искове за нищожност,съответно унищожаемост на споразумението. Това преосмисляне обаче и нереализираните правни очаквания по иска с правно основание чл.200 от КТ не могат да бъдат основания за унищожаемостта на спогодбата, тъй като порокът във волята РОС намира,че не е налице към момента на външното й обективиране, а именно подписването на споразумението от 15.07.2017г.,а в един по-късен момент след консултацията с адвокат-св.Воденичаров,който още преди разговорите с представители на ответника го е посъветвал да не преговаря с тях,с който съвет ищеца не се е съобразил.Още повече,че не е спорно между страните,че ответното дружество е дало средства за лечението на ищеца непосредствено след трудовата злополука, както и по време на възстановяването му след това, които средства възлизат също на обща сума над 7 хиляди лева.

Ето защо конститутивният иск за унищожаване на споразумението,като сключено при измама следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на иска за унищожаване на споразумението ,като сключено при измама следва да бъде разгледан този за унищожаването му на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия. Събраните по делото доказателства не обосновават основателността на този конститутивен иск.

Безспорно след настъпването на трудовата злополука ищецът е имал нужда от чужда помощ и средства за лечението му след 26.05.2013г.,датата на настъпване на настъпването й,при която са му причинени тежка и следни телесни повреди.Но при възложената му от закона доказателствена тежест ищецът не установи по несъмнен начин да се намирал в състояние на крайна нужда при сключване на извънсъдебната спогодба на 15.07.2016г.Само твърденията на водените от него свидетели за получавана от него пенсия в размер на 200 лв.,която служи за покриване на негови и на майка му/в работоспособна възраст/ разходи не може да обоснове наличието на крайна нужда при сключване на спогодбата.Още повече,че както бе посочено и по–горе видно е от цялото изложение в исковата молба,че ищецът е преосмислил параметрите на споразумението в един по-късен момент,дни след като е получил средствата по него от страна на ответника,което не може да е основание за унищожаването му.Що се касае за неизгодните условия,предвид характера на спогодбата като договор такива не са налице.

Въз основа на правните изводи направени от този съд следва да бъде постановено решение,с което да отмени постановеното от РС решение като неправилно и вместо него да се постанови друго за отхвърляне претенциите на ищеца за унищожаване на договора за спогодба от 15.07.2016г.като сключен при измама, крайна нужда и при явно неизгодни условия.

Водим от горното,Разградският окръжен съд,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №437/23.12.2016г.,постановено по гр.дело №1508/2016г.по описа на Разградски районен съд В ЧАСТТА МУ, с която съдът е УНИЩОЖИЛ на основание чл.29 от ЗЗД спогодба /споразумение,/ от 15.07.2016г. сключена. между Р.А.Р. ***., ЕГН-********** и „Викторио“ЕООД, ЕИК ****със седалище гр.Рудозем, с нотариална заверка на подписите при нотариус с рег.№496 с район на действие РС Търговище, като сключена след умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца Р.А. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска,предявен от Р.А.Р. ***.за унищожаване на осн.чл.29 от ЗЗД на спогодба /споразумение,/ от 15.07.2016г. сключена. между Р.А.Р. ***, ЕГН-********** и „Викторио“ЕООД, ЕИК ****със седалище гр.Рудозем, с нотариална заверка на подписите при нотариус с рег.№496 с район на действие РС Търговище, като сключена след умишлено въвеждане в заблуждение на Р.Р..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска,предявен от Р.А.Р. ***.за унищожаване на осн.чл.27 от ЗЗД на спогодба /споразумение,/ от 15.07.2016г. сключена. между Р.А.Р. ***, ЕГН-********** и „Викторио“ЕООД, ЕИК ****със седалище гр.Рудозем, с нотариална заверка на подписите при нотариус с рег.№496 с район на действие РС Търговище, като сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.