Р Е Ш Е Н И Е № 32
Гр. Разград, 28. 04. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети април
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Ирина Ганева
при секретаря С. Л. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 60 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 465/ 06.
01. 2017 г. по гр. д. №
1194/ 16 г. по описа на РС Разград ответникът
„КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ“ ЕООД гр. Разград
е осъдено да заплати на И. Н. С. сумата 8 077, 45 лв.
, представляваща дневни командировъчни пари по чл. 215 във
вр. с чл. 121, ал. 3 от КТ във
вр. с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за периода от 01. 05. 2013 г. до 27. 09. 13 г. , ведно със законната
лихва , считано от 10. 06. 16 г., сумата 299, 48 лв. деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Със
същото решение са отхвърлени исковете, предявени от И.С. против ответника за сумата 21 024, 18 лв. , представляваща трудово възнаграждение по чл. 215 във
вр. с чл. 121, ал. 5 от КТ за
периода от 01. 05. 13 г. до 27. 09. 13 г. , ведно със законната лихва
, считано от 10. 06. 16 г.,
за сумата 5 755, 68 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата 21 024, 18 лв. трудово възнаграждение по чл. 215 във
вр. с чл. 121, ал. 5 от КТ за
периода от 01. 05. 13 г. до 27. 09. 13 г., дължима за периода от
27. 09. 13 г. до 09. 06. 16 г. , сумата
2 219, 01 лв.
мораторна лихва върху главницата от 8 077, 45 лв. дневни командировъчни пари по чл. 215 във
вр. с чл. 121, ал. 3 от КТ за
периода от 01. 05. 13 г. до 27. 09. 13 г., дължима за периода от
27. 09. 13 г. до 09. 06. 16 г. И.С. е осъден да заплати
на ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска
387, 94 лв.
Постъпила
са въззивни жалби срещу постановеното
решение от И. Н. С. в отхвърлителната му част и от
„КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ“ ЕООД гр. Разгра
в осъдителната част. В жалбите се излагат
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на материалния закон.
И двете страни са подали
писмен отговор, в който оспорват въззивната жалба, депозирана от другата
страна, като неоснователна.
В
съдебно заседание поддържат изложените доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбите
депозирани срещу него, разгледани по същество са неоснователни.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
От събраните по делото писмени доказателства – Трудов
договор № 9/ 13. 11. 2012 г. , Заповед № 47/ 13. 11. 2012 г. , се установява
безспорно, че ищецът С. е работил на длъжност „Шофьор, товарен автомобил“ при
ответника „Курт Европа транспорт“ ЕООД от 13. 11. 2012 г. до 27. 09. 2013 г. с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 414 лв. За този период от
време е бил командирован да управлява
автомобила във ФР Германия с 35 евро
дневни командировъчни пари. Ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 708/ 2015 г. по описа на РС Разград по реда на чл. 410 ГПК
за сумата 4 654, 60 лв. , от която 4 278 лв. неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 13. 11. 2012 г. до 27. 09. 2013 г. и 376, 60 лв.
обезщетение за неизползван отпуск от 18 дни, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението и сумата 730, 79 лв.
лихва за забава от 28. 09. 13 г. до 14. 04. 15 г. С исковата молба претендира, че за периода от
01. 05. 2013 г. до 27. 09. 2013 г., когато
е бил командирован в Германия ответникът му дължи сумата 21 024, 18 лв. на осн.
чл. 121, ал. 3 КТ, тъй като заплащането на
неговата или сходна длъжност във ФРГ е не по-малко от 8, 50 евро на час,
сумата 5 755, 68 лв. лихва за
забава върху главницата 21 024, 18 лв.
за периода от 27. 09. 2013 г. до 09. 06. 2016 г., сумата 8 077, 45
лв. дневни командировъчни пари по чл.
121, ал. 5 от КТ за периода от 01. 05. 2013 г. до 27. 09. 2013 г., сумата
2 219, 01 лв. лихва за забава върху
сумата 8 077, 45 лв. за периода 27.
09. 2013 г. до 09. 06. 2016 г.
Ответникът твърди, че е заплатил дължимите на ищеца суми във връзка с трудовото правоотношение. Заявява становище, че не дължи сумата 21 024, 18 лв. на осн. чл. 121, ал. 3 КТ, тъй като към момента на командироването на ищеца във ФРГ не е имало определено минимално заплащане за професията, изпълнявана от ищеца. Съдът приема, че предявеният иск за заплащане на сумата 21 024, 18 лв. , представляваща трудово възнаграждение за периода от 01. 05. 13 г. до 27. 09. 13 г. е неоснователен, както и изложените доводи във възивната жалба от И.С.. В случая не е налице хипотезата на чл. 162 от ГПК, при която съдът следва да определи дължимото възнаграждение, тъй като искът не е установен по основание. Представен е писмен отговор вх. № 7336/ 25. 07. 16 г. от Д „Инспекция по труда“ Шумен, че във ФРГ минималните заплати се определят чрез колективни трудови договори за отделните отрасли. Професията "Водач на тежкотоварен автомобил за международен транспорт“ не спада към нито един от отраслите, за които има официално общо определено минимално заплащане. От 01. 01. 15 г. е приета обща минимална ставка за временна заетост, която обхваща секторите, за които не е определено минимално заплащане в размер на 8, 50 евро на час. С оглед на това, към момента на командироването на ищеца във ФРГ за изпълнение на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ не е имало минимално определено заплащане за същата длъжност, изпълнявана във ФРГ. Липсвало е основание към този момент страните да уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, съгл. чл. 121, ал. 3 от КТ / в редакцията му към 2012 г./, тъй като такива условия за длъжността не е имало установени във ФРГ. Предвид изложеното е неоснователен и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 5 755, 68 лв.
Основателен
и доказан е иска за заплащане на сумата 8 077,
45 лв. , представляваща дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. с чл. 121, ал. 3 от КТ за периода от 01. 05. 2013
г. до 27. 09. 13 г. Районният
съд неправилно е приел, че същата
сума се дължи
във вр. с
Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. В случая
е приложима Наредбата за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.
Съгласно § 1 от
Заключителните й разпоредби
- тя се прилага
за всички стопански организации, които имат собствени
автомобили и автобуси и извършват международни превози, каквато е и ответната. Съответно - дължими са и следва да
бъдат изплатени дневни командировъчни пари на шофьор,
извършващ международни превози и то в размер, не по-малък
от определения в Наредбата. Според чл. 8 същата, на шофьорите,
извършващи международни превози на товари
се изплаща единна ставка в размер на 35 щатски
долара на ден - за единична
езда,
какъвто е настоящия случай или тяхната
равностойност в друга конвертируема валута. Със Заповед №
47/ 13. 11. 2012 г. ищецът е бил командирован
във ФРГ с дневни командировъчни пари 35 евро на ден. От заключението на
ССЕ се установява, че на ищеца са начислени за процесния период
от време командировъчни, съгл. издадената заповед от работодателя в размер
на 10 199, 66 лв. На вещото лице е
представена справка от счетоводството на ответника за начислени и изплатени
трудови възнаграждения и командировъчни на ищеца, без ответникът да му е
осигурил достъп до счетоводството. Справката не съдържа подпис на ищеца, че е
получил начислените му суми за командировка. Предвид доказателствената тежест, установена
съгл.
чл. 154, ал.
1 ГПК, всяка от страните в процеса следва да установи
фактите, от които черпи изгодни
за себе си
права. Ищецът е провел своето доказване,
работодателят не е провел обратно доказване по относимите
към предмета на спора обстоятелства.
За опровергаване
на отрицателното твърдение на ищеца, че дължимата за процесния
период сума за командировка не му е заплатена, ответникът е следвало да
ангажира доказателства за плащането. В приложените по делото разписки / л. 154
до л. 169/ се съдържат данни за заплатено възнаграждение от ответника на ищеца
в размер на 1700 евро за м. февруари 2013 г. /л. 160/, което е извън процесния период. В останалите разписки не е ясно
основанието за извършено плащане на суми. Не кореспондират по размер и със
справката, предоставена на вещото лице. Предвид изложеното, въззивната
жалба от „Курт Европа транспорт“ ЕООД е неоснователна.
Обосновано районният съд е приел, че предявеният
акцесорен искот И.С. за
заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата
2 219, 01 лв.
върху главницата от 8 077, 45 лв. дневни командировъчни пари по чл.
215 във вр. с чл. 121, ал. 3 от КТ за периода
от 01. 05. 13 г. до 27. 09.
13 г. е неоснователен.Налице е многобройна и трайна съдебна
практика, включително и постановена по реда на чл. 290 ГПК, според която вземането за обезщетение по чл. 215 КТ е парично и безсрочно, поради което и съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, става изискуемо
след покана.
Тъй като в случая липсва
отправена покана от ищеца до ответника, лихвата
се дължи от деня, в който
е предявен искът.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването
за неправилна преценка на събраните
по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело
районния съд до неправилни изводи,
е необосновано, поради което в това отношение
не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното
от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл.
272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОВЪРЖДАВА
Решение № 465/ 06. 01. 2017 г. по
гр. д. № 1194/ 16 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ