Р Е
Ш Е Н И Е № 60
Гр. Разград, 27. 06. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на двадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Рая Йончева
2. Валентина
Димитрова
при
секретаря С.Лазарова
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело
№ 124 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Б.Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 2822 /
9.09.2016г. по гр.д. № 434 / 2015г. по описа на РС Разград, с което в
производство по чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
постановените в първа и втора фаза на делба решения по отношение на ЕГН на
ищеца и е отхвърлена молбата относно поправка на индивидуализиращ белег на един
от имотите – предмет на делба. Жалбоподателят твърди, че съделителят Т.Б. е
починал на 14.06.2016 г.
в САЩ, където е бил трайно установен. Счита, че всички постановени след тази дата съдебни актове са недопустими.
Моли съда да обезсили решение № 2822 / 9.09.2016г. по гр.д. № 434 / 2015 г.
по описа на РС Разград.
Въззиваемият
Иван Н.Х., действащ чрез настойника В.Н.Х.,
е подал писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият Т.Б.Т.,
по отношение на който е назначен особен представител, не е депозирал писмен
отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
В мотивите на Решение № І/ 18.
06. 2015 г. съдът е приел, че предмет на делбата са
четири недвижима имота и две МПС. Посочил е, че при права на наследниците : 4/6
ид. ч. за преживелия съпруг и по 1/6 ид. ч. за всяко дете следва да се подели
жилището с идентификатор
61710.505.698.1.55. В диспозитива на съдебното решение недвижимият имот
със същия идентификатор е допуснат до делба. С Решение от 04. 12. 2015 г. по
извършване на делбата имотът със същия идентификатор е поставен в дял на ищеца.
Явна фактическа грешка е
налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е., когато съдът е
възпроизвел в диспозитива на решението погрешно волята си.
В случая такова несъответствие не е налице. Формираната в мотивите воля е
отразена по съответстващ й начин в диспозитива на решенията.
В мотивите и на двете решения ясно е идентифициран имота,
който подлежи на делба - жилище с идентификатор
61710.505.698.1.55 и по отношение,
на който се извършва делбата. Съдът е изразил волята си в мотивите на двете решения по отношение на
кои лица допуска до делба имотите и съответно извършва делбата. Погрешно е посочил ЕГН
на ищеца Иван Н.Х., поради което тази грешка законосъобразно е отстранена по
реда на чл. 247 ГПК с обжалваното решение.
Доводите, изложени от въззивника в насока недопустимост на решението, с което е допусната поправката на ОФГ, се явяват неоснователни. Към момента на постановяване на обжалваното Решение № 2822 / 9.09.2016г. по гр.д. № 434 / 2015г. за поправка на ОФГ районният съд е нямал никакви данни за настъпила смърт на съделителя Т.Б.. Такива твърдения се навеждат за пръв път пред длъжностното лице, връчващо призовките от особения представител на Т. Б., уведомен от съделителката В.Б. на 13. 09. 16 г. Тогава съдът е указал на В. Б. да представи акт за смърт на ответника Т. Б.. С молба с вх. № 9415 / 29.09.2016г. В.Б. е представила чрез упълномощения от нея адвокат препис от издаден в САЩ акт за смърт на Т.Б. с превод на български език. С определение от 29.09.2016г. РС Разград е спрял производството по гр.д. № 434 / 2015г. по описа на същия съд на основание чл.229 ал.1 т.2 ГПК, като е указал на ищеца да посочи в шестмесечен срок наследниците на ответника Т.Б. и техните адреси, съгл. чл.230 ГПК. По образуваното в.гр.д. № 64 / 2016г. по описа на ОС Разград служебно са предприети действия за установяване на смъртта и наследниците на Т.Б. *** е постъпило писмо, според което в България няма съставен акт за смърт на Т.Б. и липсват данни същият да е починал. С оглед на тези факти, съдът приема, че по делото има само твърдения, че Т.Б. е починал, но няма надлежни доказателства, които да ги установяват. Според чл. 124 от КМЧП, гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право и не противоречат на българския обществен ред. Представеният препис от издаден в САЩ акт за смърт на Т.Б. не е легализиран по предвидения в чл. 71 от ЗГР ред и не представлява доказателство за удостоверения с него факт. Към момента на постановяване на обжалваното решение не са били налични предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което решението е процесуално допустимо, а жалбата, подадена срещу него е неоснователна.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2822 /
9.09.2016г. по гр.д. № 434 / 2015г. по описа на РС Разград, с което
допусната поправка на явна фактическа грешка в Решение № І/ 18. 06. 2015 г. и Решение от 04. 12. 2015 г. Решение от 04. 12. 2015 г..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.