РЕШЕНИЕ №67

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград, 25.07.2017 год.

Разградският окръжен съд в откритото заседание на десети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Лазар Мичев

Членове: Анелия Йорданова

Валентина Димитрова

При секретаря Н.Р., като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №134 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

В.гр.дело №320/2013 год. по описа на РОС е образувано по въззивната жалба на А.М.Т. ***, подадена чрез адв.Й.К. ***,посочена и като съдебен адрес против Решение №87 / 13.07.2017 год. ,постановено по гр.дело №1751/2016 год. по описа на Разградски РС,в частите му, с които е съдът е отхвърлил иска по чл.26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в с.Езерче,,сключен на 06.04.2015г.,като привиден по отношение на 4/6 идеални части от същия,принадлежали на жалбоподателката,както и претенцията по чл.17 от ЗЗД по отношение на същите .В жалбата се сочи на неправилност,и незаконосъобразност и необоснованост на решението в атакуваните му части.Прави се искане за неговата отмяна в тях и постановяване на друго по същество на спора ,с което предявеният иск да бъде уважен.Вписано е, че се прилага нововъзникнало доказателство-декларация,подписана от жалбоподателката на 02.05.2017г.,но същата не е приложена към жалбата.Претендират се разноски.

Жалбата е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса –ищец в първоинстанционното производство.

Отговор на същата в законоустановения срок е подала единствено въззиваемата Ф.М.М. чрез адв.Кремена Костова, застъпвайки становище за нейната неоснователност с искане за потвърждаване на атакуваното решение.Правят се доказателствени искания във връзка с декларирането на имота, предмет на сделката съгласно ЗМДТ, както и за удостоверяване дали лицето С.Я.е лицензиран преводач от турски език.С отговора се представят искова молба, изходяща от Ф.М., насрещна искова молба, подадена от М.Т., съобщение за данъчни задължения на въззиваемата,които писмени доказателства съдът прие в съдебно заседание като относими към правния спор,отхвърляйки искането за установяване дали лицето посочено от въззиваемата е лицензиран преводач от турски на български език.В съдебно заседание е приета като доказателство и декларацията ,която въззивницата е подписала на 02.05.2017г.

В съдебно заседание страните поддържат заявеното от тях с жалбата ,съответно с отговора на същата.Претендират разноски,като представят списък по чл.80 от ГПК, като въззиваемата прави възражение за прекомерност по отношение на тези, сторени от въззивницата и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е по искова молба,с която тримата ищци,А.М.Т., Н.Х.М. и М.Х.Т., са предявили против М. М. Т. и Ф.М.М. съединени искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД,с искане съдът да приеме за установенов отношенията между страните,че сключеният между тях ищците и първия ответник на 06.04.2015г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен, като симулативен, като действителната воля на страните е била да прикрият дарение, за което има издаден от тях контра летр, подписан от страните по договора.Тримата ищци и първия ответник са в родствена връзка,като ищците са съответно баба, баща и леля и на първия ответник, който към момента на изповядването на покупко-продажбата е бил в брак с втората ответница,който е бил прекратен с влязло в сила на 22.07.2016г. решение по бракоразводно дело на РРС.В началото на м.август 2016г. ответницата е предявила иск за делба против ответника,вкл.и на недвижимия имот,предмет на сделката от 06.04.2015г.,придобит в режим на СИО.По така предявения иск пред РРС СИО е образувано гр.д.№1524/16г. По същото с отговора на ИМ ответника М.Т. оспорва иска за делба по отношение на недвижимия имот, като е поддържал,че действителната сделка по отношение на същия е дарение. Делото за делба е спряно до приключване на производството по настоящото дело.Ищците по настоящото дело твърдят симулативност на договора за покупко-продажба ,като прикриващ договор за дарение на същия имот.Позовават се и на наличието на обратно писмо, подписано от всички участници в нотариалното производство, в присъствието на свидетеля Ибрямов, веднага след изповядване на продажбата.В съдебно заседание по същество пред РС са поддържали,че дори и да се приеме, че ищцата А.Т. не е подписала обратното писмо, то с потвърждаването на действията на процесуалния й представител по делото, тя на практика е потвърдила симулацията.

Отв.М. М. Т. е депозирал отговор,с който признава предявените искове, като сочи,че страните са сключили привиден нищожен договор за покупко-продажба, прикриващ договор за дарение.

Отв. Ф.М.М. е оспорила с отговора предявените искове,застъпвайки становище за нищожност на обратното писмо, като противоречащо на закона.Сочи,че по време на изповядването на сделката със съпруга си не са били в лоши отношения и тя е знаела за същата. Оспорва обратното писмо като твърди, че то няма действие спрямо нея тъй като същото се отнася за факт, който е общ за съпрузите и следва да е налице обратен документ и по отношение на нея, макар и да не е страна по договора. Оспорва съдържанието на обратното писмо и иска откриване на производство по оспорване на истинността му, по отношение на това къде, кога и от кои лица е съставен. С оглед направеното оспорване на авторството на документа на ищците е предоставена възможност да заявят дали ще се ползват от обратното писмо, като им е указано, че носят доказателствената тежест относно авторството, но не е открито производство по чл.193 ГПК.

От събраните по делото доказателства,с оглед твърденията и становищата на страните се установява от фактическа страна следното: роднини. Ищците са съответно баба, леля и баща на първия ответник, който към момента на изповядването на покупко-продажбата е бил в брак с втората ответница. Впоследствие бракът между ответниците е бил прекратен с решение №212/04.07.16г. по бр.д.№544/16г. на РРС. На 06.04.15г. ищците са продали на първия ответник собствените си ид.ч. от поземлен имот с кад.№184 в кв.54 по плана на с.Езерче, с номер по предходен план II-184, ведно с построените в имота сгради за сумата от 4000лв., вписана в НА като напълно изплатена от купувача. Ищците представят обратно писмо, което според заключението по назначената пред РС графологична експертиза е подписано прехвърлителите Н.Х.М., М.Х.Т. и ответника М. Махмудов Т.,но не и от А. Торалклиева.Същото носи дата 06.04.2015г. и е подписано от свидетел,без посочено име за който се установява ,че е свидетеля по делото Ибрям Ибрямов.Според същия подписването на този документ е станало след изповядването на сделката на същата дата, в едно барче в гр.Разград, близо до кантората на адв.К.. Бабата искала да продаде къщата,но тъй като нямали документ за собственост, първо минали свидетелите, а след това и сделката. След като излезли от нотариуса, двамата с М. отишли в кантората на адв.К. за да вземат документа, който по-късно бил подписан в барчето. Видял, че на масата,където седели ищците и първия ответник нещо си приказвали и след това подписали документа, който преди това взели от адв.К.. Сочи, че баба А. не знае български, но знаела че дарява на М. ***. Свидетелят твърди, че подписът му на документа,наричан от ищците обратно писмо е положен от него в барчето.

Ищците са сочили и друг свидетел,М.Т.,внук,син и племенник на ищците и брат на първи ответник.Същият сочи,че скоро разбрал,че къщата била продадена на брат му М.,прехвърлена като дарение,като от него знаел,че баба му не искала пари,а била благодарна,че ще остане да живее в имота и никой не е получавал пари.

Свидетели по делото са допуснати и на страна на ответницата Ф.М.,оспорваща исковата претенция.Според майката на М.,св. Емине Юсеин,те с баща й като родители като родители са искали и семейството на дъщеря им да има къща,която зет й и дъщеря й са купили от баба А. за 4000лв., които имали спестени. Зет й ходил на нотариус в Разград да купи къщата, като бабата трябвало да живее в къщата докато е жива.Баба А. все казвала „децата вече си имат къща“. Никога не е казвала, че подарява къщата.Ответницата Ф.М. не отишла при нотариуса, тъй като родила със секцио. Свидетелства за придобити по време на брака на ответниците три леки автомобила.Според св.М. Юсеин твърди, че първо зет му се похвалил, че купил къщата за 4000лв., а проблемите между дъщеря му и зет му започнали след това,по причина,че М. имал любовница.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна РС е приел,че привидността на договора за продажба и действителността на прикритото съглашение –дарение е установено по делото с нарочно съставения за целта документ“обратно писмо“,като с него е напълно разкрита както относителната симулация на договора за покупко-продажба, така и съдържанието на прикритата сделка-дарение ,но само по отношение на продавачите Н.Х.М. и М.Х.Т. и купувача М.Т..Приел,че предвид на това,че подписа в документа от името на А.Т. не е положен от нея, то липсвала нейна воля за симулацията.По отношение на останалите страни по сделката е приел ,че е налице подписан от авторите си частен диспозитивен документ,в който те са посочили,че не са броени пари по сделката и не желаят последиците на договор за продажба, а на такъв за дарение.По отношение на ответницата Ф.М.,която не е страна по сделката и не е подписала „обратното писмо“е счел,че тя не е следвало да участва при изготвянето му, като е направил извод,че оплакванията й в тази връзка са несъстоятелни.Приел е също така за ирелевантни възраженията на същата страна за времето за съставяне на обратния документ относно липсата на достоверната дата на същия,като е посочил представляващото задължителна съдебна практика решение на ВКС  №763/04.02.2011г. по гр.д. № 356/2010 г. на  ІІІ г.о., постановено по реда чл.290 от ГПК.Постановил е атакуваното решение ,с което е отхвърлил исковете ,предявени от А.Т. за идеалните части от имота,които тя е прехвърлила на своя внук.В частта ,с която исковете са уважени за идеалните части,притежавани от другите двама ищци решението не е обжалвано и е влязло в сила.

РОС намира,че по силата на чл.21 от СК,като съпруга на приобретателя по сделката ответницата Фетме М. черпи права от нея.

Издаденото от двамата продавачи и съпруга купувач обратно писмо, този съд не счита за "пълен обратен документ", достатъчен за разкриване на симулацията.Той няма и достоверна дата.Съобразявайки всички събрани по делото доказателства,вкл.и декларацията,подписана от въззивницата-ищца А.Т. ,въззеивният съд намира и предявените от нея искове за основателни и доказани по следните съображения:Както в „обратното писмо“,така и в декларацията безспорно се съдържат изявления за симулативност на явната сделка покупко-продажба,сключена на 06.04.2015г. От заявеното с исковата молба и свидетелските показания на ищцовите свидетели се установява,че вписаната като покупно-продажна цена от 4 000 лв.,по-ниска от данъчната оценка на имота не е заплатена.,като в този смисъл намира за недоказано становището на ответницата за обратното,предвид сочените от нея единствено гласни доказателства,като само от показанията на нейните родители,че първия ответник им е показал спестена сума от 4 000 лв. не може да се направи категоричен извод,че същата е послужила за плащане от негова страна при придобиването на имота.Верността на писмените изявления на страните по договора, че действителната им обща воля е била да бъде надарен ответника М.Т..РОС намира да доказана липсата на съгласие между договарящите да бъдат обвързани с договор за продажба, предвид и заявените с исковата молба причини и обстоятелствата за сключване на сделката, които са логични и житейски оправдани - привидността е създадена, за да се преодолеят възникналите към този момент неразбирателства в семейството на двамата ответници в отговор на настояването на родителите на последната „семейството да има къща“.Въпреки оформянето на сделката като продажба, договарящите от самото начало са били с ясното съзнание, че не желаят правните й последици, а действителните им отношения се уреждат от договор за дарение.Друг аргумент за въззивната инстанция в подкрепа на този извод е и процесуалното поведение на ответницата Ф.М.,която не е обжалвала решението в частта, касаеща идеалните части на другите двама прехвърлители,а се е съгласила с него,готова да получи при делбата и по-малко. Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена,като решението на РС се отмени в атакуваната му част и се постанови друго,с което се уважат и заявените от ищцата А.Т. претенции с правно основание чл.26,ал.2 пр.5 и чл.17 от ЗЗД.

Разноски претендират и двете страни,като предвид изхода на делото пред тази инстанция ,такива ще се дължат на въззивницата,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в р-р на 635.44 лв.,представляващи ДТ в р-р на 35.64 лв. и адвокатски хонорар в р-р на 600 лв.

Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар,което РОС намира за неоснователно.

На осн.чл.77 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РОС допълнителна ДТ в р-р на 106.60 лв.по следните съображения:

Предявените искове са облигационни като цената на всеки иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. т. 2 ГПК, т.е. от данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на договора за покупко-продажба.Данъчната оценка на недвижимия имоти е в размер на 5 334.00 лв.,а частта на А.Т. 3556.00 лв., каквато се явява цената на всеки иск. Пред въззивния съд е обжалвано решението по два иска за нищожност, и привидност, които са в обективно кумулативно съединяване, поради което по всеки от тях се дължи държавна такса съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК. Държавната такса за въззивната инстанция съгласно чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 1 от Тарифата за таксите по ГПК е в размер на 142.общо по двата иска. Доколкото жалбоподателката е внесла само 35.64 лв. за разглеждане на въззивната жалба и предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, същата следва да бъде осъдена да заплати остатъка от дължимата държавна такса, който е в размер на 106.60 лв.

Водим от горното,Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение №87/13.04.2017г.,постановено по гр.дело №1751/2016г.по описа на РРС В ОТХВЪРЛИТЕЛИТЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба от 06.04.2015г.,обективиран в НА №140,том1, рег..№651,дело №90, на нотариус Бойчо Костов,с район на действие РС-Разград, и В ЧАСТТА МУ,С КОЯТО А.М.Т.,ЕГН-********** ***, в качеството си на продавач е прехвърлила на купувача М. Махмудов Т., ЕГН ********** ***, собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот:Поземлен имот с идентификатор 27156.501.185 по КККР на с.Езерче, с административен адрес с.Езерче, ул.Арда №7, с площ от 630кв.м. по нотариален акт, и с площ от 658кв.м. по скица, при граници на имота: 27156.501.193, 27156.501.192, 27156.501.186, 27156.501.495, 27156.501.184, ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27156.501.185.1 със застроена площ от 55кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 27156.501.185.2 с площ от 39кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 27156.501.185.3 с площ от 25кв.м.,КАТО ПРИВИДЕН.

ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за дарение, сключен на 06.04.2015г.между същите лица за същите идеални части по отношение на описания по–горе недвижим имот.

ОСЪЖДА Ф.М.М.,ЕГН-********** да заплати на А.М.Т. сумата 635.64 лева разноски в производството пред тази инстанция.

ОСЪЖДА А.М.Т. да заплати по сметка на РОС допълнителна ДТ в р-р на 106.60 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове:1. 2.

НР