РЕШЕНИЕ №68
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на
десети юли |
2017
г. |
в открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар
Мичев
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Йорданова
Валентина Димитрова
При секретаря Н.Р., като разгледа докладваното
от съдия В.Димитрова в.т.дело №136
по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена
от Г.Г. Ш. и Г.Г. ***, чрез адв.М.Е.,*** против Решение №64/23.03.2017 год.,постановено
по гр.дело №1398/2016 год.по описа на Разградски РС, с което съдът е осъдил двамата жалбоподатели да заплатят на
ищеца А. Н.М. обещетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нанесен му побой от който са му причинени
му средни и леки телесни повреди в размер на 20 000 лв.,ведно със законната
лихва върху тази сума ,начиная от датата на увреждането-17.02.2016г.до
окончателното й заплащане.Навеждат се доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението,с искане за неговата отмяна и присъждане на
обезщетение в по-нисък размер,според критерия за справедливост.Не се правят доказателствени искания.
Ищецът в първоинстанционното,сега въззиваем
производство не е депозирал отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивниците,чрез
процесуалния си представител поддържат подадената жалба,като считат,че съгласно
критерия за справедливост сума в р-р на
1000 лв.е достатъчна да обезщети пострадалия.
Въззвиаемият
чрез пълномощника си адв.Емил Николов оспорва жалбата
като неоснователна,с искане за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира
разноски,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в р-р на 500
лв.,като представя списък по чл.80 от ГПК.Особения представител на въззивниците прави
възражение за прекомерност.
За да се произнесе по въззивната
жалба,Разградският окръжен съд съобрази следното:
Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Предявен е иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД. А.М. е сезирал съда с искане за осъждането на ответниците Г.Ш. и Г.Ш. да му заплатят солидарно сумата
20000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди- болки
и страдания, в резултат на виновно причинени му телесни увреждания при нанесен
му побой, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането -17.02.2016г.
до окончателното плащане.
Ответниците в срок депозират писмен отговор,с който
заявяват становище за допустимост и
основателност на предявения срещу тях иск,като оспорват същия по размер.Сочат,
че с провокативното си поведение в нетрезво състояние и нападение с нож спрямо
втория от тях, ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и че
уврежданията си е получил при падане на циментова площадка. Назначеният им процесуален представител също
счита, че търсеното обезщетение е в силно завишен размер, предвид на това,че пострадалия е допринесъл за настъпването на
вредите.
От
събраните по делото пред първостепенния съд доказателства се установява следното:Пред РРС
е било образувано НОХД.№435/2016г. по което, с определение, влязло в сила на
05.07.2016г., съдът е одобрил споразумение, сключено на основание чл.384 във
връзка с чл.381 от НПК между ответниците и
РП-Разград, съгласно което Г.Г.Ш. и Г.Г.Ш. ***, са признати за виновни в това, че на 17.02.2016г. в с.Гороцвет, община
Лозница в съучастие като съизвършители, за първия и в
условията на повторност, са причинили на ищеца-А.Н.М.
средна телесна повреда, изразяваща се: в счупване на ІІІ,ІV,V и VІ-то ребра в
ляво, довело до трайно затруднение движението на снагата и безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда-травматична кома, обуславяща
разстройство на здравето, временно опасно за живота-престъпление по чл.129 ал.1
във връзка с ал.2 от НК., заради което на първия е наложено наказание „лишаване
от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от три години, а на втория е
наложено наказание „пробация” с подробно изброени пробационни мерки.Водената от ищеца свидетелка,негова
съпруга Неджмие Мустафова сочи в показанията си ,че страните по делото са
роднини, като ответниците са синове на сестра на
ищеца. По между им съществували дразги и
недоразумения във връзка със спор за недвижим имот, останал от родителите им,
водили са и дело за делба. На 17.02.2016г. ответниците
започнали да изнасят „зайчарник” от двора на спорната къща в с.Гороцвет,
ул.”Васил Левски” №14.След като ищецът влязъл в двора, тримата се скарали, като двамата братя се нахвърлили върху ищеца,съборили
го на земята и започнали да го ритат.Боят бил преустановен след нейната и на
съседка намеса.Тя видяла мъжа си паднал на земята,не мърдал ,имало много кръв,
помислила, че е умрял.Описва двамата ответници като
яки,едри мъже,вискои като скала.Ищецът бил откаран в
болница, където е престоял пет дни. След изписването е трябвал да лежи само на
дясната страна, не е могъл сам да стане, нуждаел се от помощ за това, не е
могъл да се изкашля, усещал е силни болки в гърдите, като „бодежи с нож”, имал
е периодично главоболие, при ставане получавал световъртеж, около два, два месеца и половина не е могъл да се обслужва сам,
налагало се тя да го придружава дори до тоалетната. Според свидетелката в
момента продължава да усеща болки в гърба, мъчи го безсъние, заради което през
м.декември 2016г. се е наложило повторно да бъде настанен в болница отново за пет дени, продължава да е
в болнични и на хапчета. Преди побоя е бил здрав, нямал е хронични заболявания
не е приемал лекарства, работел е в жандармерията.
Според заключението
на вещото лице по назначената СМЕ, в резултат на инцидента на 17.02.2016г.
на ищеца са причинени:-травматична
кома-изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата
среда;счупване на ІІІ,ІV,V и VІ ребра вляво;-разкъсно-контузна
рана в лявата теменна област на главата;кръвонасядания
по предната повърхност на лява раменна област, лява половина на гърба и лява лакътна област и охлузване под лявото коляно,от които
несъмнено е преживял болки и страдания.Счупените ребра са довели до трайно
затруднение движението на снагата, оздравителния период е около два месеца,
болките в началото са силни, после отзвучават, като счита,че пострадалия ще
изпитва болки до края на живота си при
промяна на сезоните-студено и влажно време и физически натоварвания. Като
последици от закритата черепно-мозъчна травма, където е имало и разкъсно-контузна рана, вещото лице сочи засягане на лявата теменна половина на
главата, водеща до главоболие, световъртеж, пристъпен шум в ушите и нестабилна
самостоятелна походка. Една от последиците е засягането на „троичния
нерв” и обезчувствеността на трите му клона, водещо
до неконтролируемо движение на очите в хориззонтална
посока, залитане напред и надясно.Вещото лице е съобразило и епикризата, издадена
след престоя на ищеца през м.декември 2016г. в отделение по нервни болести, с
поставена диагноза постравматична церебрастения,
водеща до намалена работоспособност, понижаване на концентрацията,, бързо
изчерпване на вниманието, сънливост и главоболие,което състояние продължава и по
настоящем, ищецът е бил лекуван амбулаторно, без
особен ефект и е бил хоспитализиран, като тази а диагноза обуславя постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота, но описаните последици от преживяната
черепно-мозъчна травма пострадалия ще търпи до края на живота си.
При установената
фактическа обстановка,РС е намерил,че предявеният осъдителен иск се явява
основателен,като РОС намира този извод за правилен и законосъобразен,като
препраща към мотивите на осн.чл.272 от ГПК,като също
следва да отбележи,че споделя изводите на първостепенния съд за недоказано съпречиняване на уврежданията от страна на пострадалия.
Спорен в случая е
въпроса за справедливия размер на обезщетението за обезвреда.При
определяне размера на същото следва да се вземат предвид вида и степента на уврежданията,интензитета
на търпените болки и страдания,продължителността на оздравителния процес,евентуалните
неблагоприятни последици,предвид травматичното увреждане на главата –ЧМТ и
безспорно болките и страданията ,които
ищецът ще търпи и за в бъдеще,предвид на това, че пълно отзвучаване на
последиците от нанесените травми не може да се очаква.В този смисъл РОС напълно
споделя изводите на РС ,че в случая исковата сума от 20 000 лв. се явява
достатъчна да овъзмезди ищеца,като същата се дължи
солидарно от двамата извършители на увреждането,считано от датата на деликта ,17.02.2016г.до окончателното й заплащане.В този
смисъл за несъстоятелни и несериозни намира възраженията на ответниците,
че сума в размер на 1000 лв.е достатъчна като обезщетение.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от
ГПК въззивниците дължат на въззиваемата
страна направените по делото разноски, които съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на 500 лева.Същите представляват платено
възнаграждение за адвокат, което не надхвърля определения в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер-чл.7 ал.2 т.4.
Възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК е явно неоснователно и не
следва да се уважава.
Водим от
горното,Разградският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№№64/23.03.2017 год.,постановено по гр.дело №1398/2016 год.по описа на
Разградски РС в производство по чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Г.Ш., ЕГН-**********
и Г.Г.Ш.,ЕГН-**********,*** да заплатят солидарно на А.Н.М.
с ЕГН-********** *** сумата 500 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВСК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР