Р Е Ш Е Н И Е

№5

Разград

26.ІІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

22. І.

На Година

ПУБЛИЧНО

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. ГРАЖДАНСКО

2017

№147

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г.А. Л., подадена чрез процесуален представител по пълномощие - адв.П.Дечев против Решение №55/18.ІV.2017г. по гр.д.№554/2015г по опис на КРС, с което съдът е уважил исковете, предявени срещу него от М.Л.Ф. като:

1/ На осн.чл.31, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.44 ЗЗД унищожил извършената към него упълномощителна сделка, делегираща му право да се разпореди възмездно с имоти на упъномощителя;

2/ На осн.чл.42, ал.2 ЗЗД обявил за недействителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между него и Л.И.Г.с Нот.акт №164/т.VІІІ, рег.№08683, дело №1168/11.Х.2012 на нотариус С.С., с рег.№004 на НК и р-н на действие при КРС;

3/ На осн.чл.31, ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД унищожил Договор за дарение, сключен между него и Л.И.Г.с нот акт №40/3. ІІ.2013г. по нот.д.№1019/2013г. по опис на нотариус С.С.;

4/ На осн.чл.31, ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД унищожил сключен между него и Л.И.Г.Договор за продажба на наследство от 19.ХІІ.2013г., нотариално заверен под №12679/19.ХІІ.2013г. от нотариус С.С.;

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото като недопустимо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. На релевираните основания и в условия на алтернативност, моли за обезсилване, респ. за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

С отговор, депозиран по реда и в срока на чл.263 ГПК, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обоснован и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Дечев, въззивникът завява, че поддържа възведените с жалбата отменителни основания като с депозирани в срок писмени бележки развива съображения основно по твърдението си за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по спор, разрешен със сила на пресъдено нещо в предходно, развило се между страните гражданско съдопроизводство.

При редовност в призоваването, въззиваемата не се явява в насроченото по същество на жабата с.з

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Съдът намира, че с действията по назначаването на повторна СПЕ се явява отстранено твърдяното в жалбата съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо правото на въззивника на защита при изслушване на експертизата от първоинстанционния съд.

Решението на КРС е валидно и допустимо постановено по същество на заявената с предявения иск защита. В мотиви на обжалваното решение, първоинстанционният съд е отговорил на поддържаното и в първоинстанционното производство възражение, относно допустимостта на иска като предявен между същите страни, по идентичен и разрешен с влязло в сила решение спор.

В приложение на настоящото производство като доказателство е приложена в цялост преписката по гр.д.№180/2014 по описа на КРС. Същото е било образувано по иск, предявен срещу въззивника в настоящото производство - Г.А. Л. от Л.И.Г.за прогласяване недействителността на сделките-предмет на оспорване и в настоящото производство, но на различни, обуславящи нищожността им основания: 1/ по чл. 26, ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие и воля за сключване на посочените правни сделки: 2/по чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД - поради нарушение на добрите нрави и 3/ за унищожаване на същите по чл. 27, предл. четвърто във вр. с чл. 29 от ЗЗД - поради измама .

По силата на чл.227ГПК производството по гр.д. №180/2014 по описа на КРС е продължило с участието на въззиваемата М.Л.Ф. като единствен наследник на починалия в хода му ищец. Т.е., в това производство М.Л.Ф. е участвала като процесуален субституент - не в защита на свои, а на чужди права. Заместването в процеса е на процесуални, не и на материални права. В настоящото производство, както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционният съд, освен, че се касае за иск с основание, различно от основанието, по което с вл. в сила решение е постановена сила на пресъдено нещо, то нямаме и същинско покритие на страните по спора, доколкото в това производство въззиваемата е предявила свои, а не чужди материални права.

С препратка към изложеното и в мотиви на КРС, в този си състав съдът намира, поддържаното от жалбоподателя възражение за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо постановено по разрешен със сила на пресъдено нещо спор между същите страни, за неоснователно.

По същество на исковете, фактическата обстановка се явява установена с допустими по см. на ГПК доказателства, ангажирани от страните в съответствие с правилно разпределената им, в производството по чл.140 ГПК, тежест на доказване. Изводите си относно наличието на предпоставките на чл.31, ал.2 и чл.42ЗЗД, първоинстанционният съд е извел след обстоен и всестранен анализ на доказателствата, и безспорно установените с тях факти.

С назначената пред тази инстанция повторна СПЕ, съдът намира, че освен отстраняване на допуснатото от КРС нарушение на съдопроизводствените правила, се следва извод и за преодоляване на противоречието, съществуващо между двете, депозирани пред първоинстанционния съд експертизи относно основния и релевантен за изхода на делото факт-дееспособността на упълномощителя, респ. прехвърлителя по атакуваните с иска сделки, относимо към дата на извършването им.

Вещите лица по повторно назначената пред въззивния съд СПЕ са категорични, че от 2012г. посмъртно освидетелствания Л. Г. е бил с етиологично неустановена деменция. Признаци за промяната в психичното му състояние се наблюдават след 2009г., когато почива съпругата му - след депресивен синдром. След това събитие, съселяните му започнали да регистрират нелогични поведенчески прояви - не се прибирал в дома си; ходел по улиците без цел; дезориентиран за време и актуални събития; губел се; повтарял едно и също; развил налудности -нереални и натрапчиви страхове от ограбване; халюцинирал присъствие на чужди хора в дома си, че са счупили прозорците на дома му и пр.; занемарил и не поддържал дома си; забравял много- не разпознавал близките и съседите си, не помнел името си; показвал тежки паметови нарушения(вж. протокол от с.з. на 26.ІХ.2014 по грд №180/2014КРС); харчел неразумно пенсията си; неадекватен в реакциите си -движел се под дъжда с разтворен пред себе си чадър; не контролирал емоциите си; видимо имал нужда от обгрижване.

В заключение вещите лица констатират, че приживе, считано от 2010г. и относимо към периода на извършените от него сделки, на фона на общо увреденото му телесно здраве(артериална хипертония и простатна хипертрофия с затруднения в уринирането, влошаващи епизодично симптомите на деменцията и водещи до епизоди с нарушения на яснотата на съзнанието) Л. Г. е страдал от корова деменция – заболяване на мозъка от хронично и прогресиращо естество, засягащо множество висши корови функции като памет, мислене, ориентация, интелект, разбиране, смятане, съждение. Касае се за душевно заболяване, засягащо дееспособността му в степен да не разбира свойството и значението на действията си, както да ръководи постъпките и защитава интересите си. Бил е внушаем, поддаващ се на сугестия, със занижен интелект, забавено мислене и реакции, емоционално неуравновесен, неориентиран за време и актуални събития. Вещите лица сочат, , че след преживяната като депресивен синдром смърт на съпругата му, от 2012г. Г. е бил с ограничена годност да се грижи за делата си, с нарушена възможност да действа разумно, с трайно снижена способност за извършване на целенасочена дейност, за организиране и осмисляне на действията; не е можел да осъзнава своите потребности, да се обслужва сам и да се грижи сам за себе си и своите интереси; с дементен синдром, който определя упадък и нарушения в логическото мислене, с невъзможност за приемане и обработка на информация. Силно снизените интелектуално-паметови и волеви функции и деградация на социалното поведение у Г., с невъзможност за осмисляне и извършване на ежедневните действия, се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията им напълно кореспондират с писмените доказателства и съдебнопсихиатричното заключение, логични са и са резултат на непосредствени впечатления, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От данните по делото се следва за безспорно установено, че Г. е бил с основно образование, разбирал и говорел български език, грамотен в степен да чете, пише и да се подписва, въпреки отрязаните пръсти на дясната си ръка. Имал е заболявания, които обаче не са засягали двигателните му функции, включително и способността му да пише, и да се подписва с дясната си ръка. Тези факти съдът приема за доказани и от съдържащите се в гр.д.№180/2014г. на КРС доказателства, включително и лично издадените такива от Г.(вж.: искова молба вх.№1039/12.V.2014 и декларация на л.10 от грд №180/2014; жалба вх.№32/28.ІІ.2014 на л.40 от преписка по ДП№291 и ръкописно изпълнени обяснения на л.41 от ДП; жалба на л.137 от ДП; протокол от разпит пред съдия на 26.ХІ.2014г.-л.56 и сл. ДП), под които същият се е подписал собственоръчно. Оспорване на тези, издадени от него документи не е проведено в срока по чл.193 и сл.ГПК от въззивника. Тези частни документи са издадени и подписани от Г. собственоръчно и последващо на сделките. Т.е., физически и с оглед степента му на грамотност, относимо към датите на сделките, Г. е бил в състояние да скрепи изявлението си със саморъчно изпълнен подпис.

Факт е, че под всяка една от въведените в предмет на спора сделки, същият е положил палеца на дясната си ръка. При издаване на актовете, обективиращи сделките, формално и съответно на изискванията на чл.579(2) във вр. с чл.189 ГПК, , нотариусът е удостоверил в съдържание и с нарочна забележка, че „поради заболяване“, вместо подпис и изписване на имената си, прехвърлителят по сделките - Л.Г. е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка. Следва да се отбележи, че дадената в забележката на нотариуса формулировка е твърде обща и не става ясно, кое точно от страданията на прехвърлителя е имал предвид при отразяването й: липсата на пръсти на ръката(недъгавост) или общо увреденото състояние на прехвърлителя.

След анализ на описаните по горе и съдържими се в делото доказателства, вещите лица заключават, че полагането на палеца под обективиращите сделките актове не е логично и не е обусловено от обективна, физическа непригодност на Г. да се подпише. Което им дава основание да обяснят това му поведение с провокираната от дементното му състояние невъзможност да разбере значението на извършеното, въпреки удостовереното от нотариуса обстоятелство - за прочитане на актовете и за съгласието му с тяхното съдържание. Изложеното, относно заболяването на Г., дава основание на експертите да считат, че от 2012 г. той е бил с ограничена степен на дееспособност, което не му е позволявало да разбира и ръководи делата си, още повече действията по сделки на разпореждане с имуществото си. Категорични са, че наличието на деменция не му е позволявало да разбере смисъла на сделките, затруднявала е комуникацията му, което обяснява положения отпечатък от палеца му.

Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Синоними на недъгавост са и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т. е. някакво трайно увреждане на здравето. При положение, че от съвкупността на доказателствата се следва за установено, че Г. е бил грамотен и че в годините, липсата на два пръста на дясната ръка не е препятствала способността му да се подписва, то общо дадената от нотариуса формулировка на причините наложили полагането на отпечатъка от десния му палец, се явява опровергана.

По делото е безспорно установено, че въззивникът – приобретател не е в родствена/кръвна връзка с прехвърлителя по сделките. Противно на това, в акта, обективиращ дарственото разпореждане е посочено, че въззивникът е негов внук. С нарочна декларация, приложена на л.10 от грд №180/2014 на КРС Г. е отрекъл това, отразено в Нот.акт за дарение №40/3.VІІ.2013г. обстоятелство. Вярно е, че това отразено в съдържание на дарението обстоятелство не е от категорията на съществените елементи на сделката, но само по себе си е индиция за способността на прехвърлителя да разбере и осмисли прочетеното му от нотариуса, респ. удостовереното с палеца му волеизявление.

Това, че нотариусът е разпитал продавача, прочел му договорите/пълномощното и е изискал от него съгласието му с прочетеното, не означава, че „давайки“ съгласието си с прочетеното Г. е осъзнавал действително действията си, че е приел и обработил адекватно информацията, че е осъзнавал потребностите си и е проявил разум, и грижа за интересите си. Съдебните експерти изрично са посочили, че пораженията при деменция са трайни и с необратим характер на мозъчните увреди, и нарушаването на психичните функции. Промененият емоционално-волеви контрол определя повишена внушаемост, както и повишена податливост на чуждо влияние и контрол на действията.

Нотариус С. С. свидетелства, че е спазила процедурата по изповядване на сделката, което само по себе си, както стана ясно, не доказва, че Г. е можел да разбира или да ръководи действията си, а и показанията му следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Нотариус С. е направила заключение, че прехвърлителят е дееспособен, но тя не е специалист-психиатър, а и не винаги е възможно за ограниченото време и с оглед конкретните действия, дори и за специалист, да направи правилна преценка в този смисъл. Факт е, че за един кратък период от време, сключвайки процесните сделки Г. се е разпоредил със цялото си недвижимо имущество.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че единствено неспособността на прехвърлителя да разбере значението на действията си и податливостта му към внушения, обясняват полагането на отпечатъка от десния му палец при изповядване на сделките. Т.е., от реквизитите и съдържанието на самите актове, обективиращи извършените от него сделки на разпореждане, се следва извод за състоянието му на недееспособност. В този смисъл се следва съобразяване и с експертното заключение.

Законосъобразно и съответно на проведеното от въззивника процесуално поведение, в мотиви на решението си първоинстанционният съд е приел, че не следва произнасяне по същество на възраженията му за погасяване на исковете по давност, тъй като същите са били заявени несвоевременно на 12.ІІІ.2016г. след предоставеният му за това срок за отговор, доказано изтекъл на 12.ІІ.2016г.

По отношение на сделките-дарение и продажба на наследство, извършени при лично участие на прехвърлителя, чиято дееспособност е въведена в спор по делото, изводите на първостепенния съд за унищожаемостта им са правилни, обосновани и законосъобразни, и се споделят от настоящата инстанция изцяло. Имотите, по отношение на които прехвърлителят е извършил дарственото разпореждане и продажбата на наследство са доказано принадлежащи в негова индивидуална собственост. Като негов единствен пряк и законен наследник въззиваемата е процесуално и материално легитимирана да предяви и проведе защитата си като такава по чл.31, ал.2 ЗЗД.

В частта, с която КРС е уважил изцяло исковата й претенция за унищожаемост на едностранната упълномощителна сделка и за недействителност на извършената по упълномощаването сделка на разпореждане с жилищния имот, решението е незаконосъобразно и следва да бъде частично отменено. От доказателствата по делото се установява, че жилищният имот е придобит от Л. Г. по оригинерния способ на придобивната давност по време на брака му с Е.М.Г.а. При изтичане на давностния срок по време на брака, имотът се явява придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. Видно от приложеното като доказателство на л.11 У-ние изх.№573/12.V.2014г., починалата на 13.ІХ.2009г. Е.М.Г.а е оставила за свои преки и законни наследници-преживелият я съпруг Л.Г. и дъщеря от предходен брак –Р.М.М.. Първият след смъртта й легитимира право на собственост върху 3/4ид.ч. от имота. Съответно- 2/4ид.ч. като собственик по давност и ¼ ид.ч. по наследство от дела на съпругата си в СИО. Р.М.М. е призована към наследяване на останалото след смъртта на майка си имущество, включващо и 1/4ид.ч. от процесния жилищен имот.

Процесуалната предпоставка за допустимост на предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, изрично предвидена в текста на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, е наличието на интерес от унищожаемостта за страната, която иска това. Такъв правен интерес, както правилно е приел първоинстанционният съд има страната и нейните наследници, като последните могат да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им само до размера на наследствената си част. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, сключеният без представителна власт договор не е нищожен, а висящо недействителен. Договорът е висящо недействителен до потвърждаването му от упълномощителя. При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен - нищожността е винаги изначална и не съществува последваща нищожност.

Когато ненадлежно представляваният откаже да потвърди договор(какъвто е конкретния случай), висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания - решение № 36 от 30.ІІІ.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. IV г. о.; решение № 49 от 29.ІІІ.2013 г. по гр. д. № 363/2012 г., IV г. о.; решение № 113 от 31.V.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С обявяване унищожаемостта на упълномощителната сделка, сключената в изпълнение на същата сделка на разпореждане се явява относително недействителна, поради извършването й от пълномощник без надлежна представителна власт -чл.42 ЗЗД.

Правилно и съответно на предявената защита, и приложимия закон КРС е приел, че упълномощителната сделка не е елемент от фактическия състав на последващо сключения договор за покупко-продажба. ВН тази връзка правилно приел, че сделката на разпореждане не е нищожна поради липса на съгласие, а относително недействителна –като сключена от лице без представителна власт. Правилни са и изводите на съда, че ако са налице пороци във волята на представлявания, позовавайки се на тях ищцата може да иска унищожаването на сделката. Неправилно и неследващо се от установените по делото факти обаче КРС е приел, че за ищцата е налице интерес, респ. право да претендира унищожаването на тези сделки в цялост, при положение, че по отношение на индивидуализираният в предмет на същите недвижим имот, тя е с права на 3/4 ид.ч. Правото да се иска унищожение на сделката е наследимо и при смърт на лицето, в чийто интерес законът допуска унищожение на сделката, то преминава в наследствената маса като до този си обем то може да бъде упражнено от универсалните му правоприемници. Т.е. като наследник на прехвърлителя по сделката, ищцата има интерес и право да претендира унищожаване на сделките по упълномощаване и разпореждане до размера на наследствените си права.

В петитум на исковата си молба ищцата е направила искане за връщане на полученото по сделките на осн.чл.34 ЗЗД, по което липсва произнасяне на първоинстанционния съд. В пределите на жалбата не се въвежда спор относно това искане и същото е извън компетентността на настоящата инстанция.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №55/18.ІV.2017г. по гр.д.№554/2015г по опис на КРС В ЧАСТТА , с която по иск на М.Л.Ф.,ЕГН**********, предявен на основание чл.31, ал.2, във вр.с ал.1, във вр. с чл.44 ЗЗД против Г.А.Л., ЕГН********** , извършената от починалия на 22.ІІІ.2015г. Л. И. Г., ЕГН********** сделка по упълномощаване на Г.А.Л., ЕГН********** , нотариално удостоверена с рег. № 06463/ 22.VІІІ.2012 г. за подпис и рег. № 06464/ 22.VІІІ.2012 г. за съдържание, том 2, Акт № 41/ 22.VІІІ.2012 г. по описа на нотариус С. С., рег. № 004 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – Кубрат, е унищожена до размера на ¼ ид.част от недвижим имот, индивидуализиран като дворно място с площ от 745кв.м. с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, селскостопанска постройка и трайни насаждения, за който в кв.47 по плана на с.Острово, Разградска обл. е отреден парцел VІ-976 и

ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №147/2017 по опис на РОС в тази му част поради недопустимост на предявения от М.Л.Ф.,ЕГН********** против Г.А.Л., ЕГН********** иск за унищожаване на извършената от наследодателя й Л.И.Г.сделка по упълномощаване на Г.А.Л., ЕГН********** , нотариално удостоверена с рег. № 06463/ 22.VІІІ.2012 г. за подпис и рег. № 06464/ 22.VІІІ.2012 г. за съдържание, том 2, Акт № 41/ 22.VІІІ.2012 г. по описа на нотариус С. С., рег. № 004 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – Кубрат, до размера на ¼ ид.част от недвижим имот, индивидуализиран като дворно място с площ от 745кв.м. с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, селскостопанска постройка и трайни насаждения, за който в кв.47 по плана на с.Острово, Разградска обл. е отреден парцел VІ-976.

ОТМЕНЯ Решение №55/18.ІV.2017г. по гр.д.№554/2015г по опис на КРС В ЧАСТТА , с която по иск на М.Л.Ф.,ЕГН**********, предявен на основание на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД против Г.А.Л., ЕГН**********, договор за покупко продажба на недвижим имот, индивидуализиран като дворно място с площ от 745кв.м. с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, селскостопанска постройка и трайни насаждения, за който в кв.47 по плана на с.Острово, Разградска обл. е отреден парцел VІ-976, сключен между починалия на 22.ІІІ.2015г. Л.И.Г.и Г.А.Л., ЕГН********** с нотариален акт № 164, том VІІІ, рег. № 08683, дело № 1168/ 11.Х.2012 г. на нотариус С. С., рег. № 004 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – гр. Кубрат, Е ОБЯВЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН до размера на 1/4ид.ч. от имота и

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн.чл.42 ЗЗД от М.Л.Ф.,ЕГН********** против Г.А.Л., ЕГН**********, за обявяване недействителността на договор за покупко продажба на недвижим имот, индивидуализиран като дворно място с площ от 745кв.м. с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, селскостопанска постройка и трайни насаждения, за който в кв.47 по плана на с.Острово, Разградска обл. е отреден парцел VІ-976, сключен между починалия на 22.ІІІ.2015г. Л.И.Г.и Г.А.Л., ЕГН********** с нотариален акт № 164, том VІІІ, рег. № 08683, дело № 1168/ 11.Х.2012 г. на нотариус С. С., рег. № 004 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – гр. Кубрат, до размера на 1/4ид.ч. от имота.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №55/18.ІV.2017г. по гр.д.№554/2015г по опис на КРС в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР