Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр. Разград, 19.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от
съдия Николова в. гр. дело N 150 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение №126 от 02.05.2017г. по гр.д.№811 по
описа на РС-Исперих за 2016г. е прието за установено по отношение на А.М.А., ЕГН ********** ***, че поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно
място, находящо се в чертите на село ***, ул.“Тракия“ № 30 /тридесет/, община С.,
област Разград, за който по скица № 178/ 19.07.2016г. на община С. и
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със заповед № 230/ 1993г., е
отреден УПИ V – 280 /римско пет-двеста и
осемдесет/ от квартал 15 /петнадесет/ с площ от 1474.00кв.метра /хиляда
четиристотин седемдесет и четири квадратни метра/, ведно с построените в имота 1./
самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със застроена
площ от 40.00кв.м. /четиридесет квадратни метра/, ведно с прилежащо мазе със
застроена площ от 30.00 кв.м. /тридесет квадратни метра/; 2. самостоятелен
обект с начин на трайно ползване – второстепенна сграда със застроена площ от
28.00 кв.м. /двадесет и осем квадратни метра/, и подобрения, при граници и съседи
: улица от двете страни, УПИ VI
– 281, УПИ III – 282 и УПИ IV-279 от квартал 15 /петнадесет/ по
плана на селото е собственост на наследниците на А. И. К., б.ж. на село ***, починал на 30.04.1985 година, като
ответникът е осъден да предаде владението на описания недвижим имот на ищците Х.А.И., ЕГН – **********, Х.А.И., ЕГН – **********,
К.А.И., ЕГН – **********, Б.А.А., ЕГН – ********** и С.А.Ч., ЕГН – **********. Със същото решение РС-Исперих е
отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №
43, том IV, рег.№ 5374, нот.дело № 707/
2016г. на нотариус Р. А., с район на действие РС – Исперих, рег.№ 254 на НК, с
който на 28.07.2016г. ответникът А.М.А. е бил признат за едноличен
собственик на поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място, находящо
се в чертите на село ***, ул.“Тракия“ № 30 /тридесет/, община С., област
Разград, за който по скица № 178/ 19.07.2016г. на община С. и
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със заповед № 230/ 1993г., е
отреден УПИ V – 280 /римско пет-двеста и
осемдесет/ от квартал 15 /петнадесет/ с площ от 1474.00кв.метра /хиляда
четиристотин седемдесет и четири квадратни метра/, ведно с построените в имота
: 1. самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със
застроена площ от 40.00кв.м. /четиридесет квадратни метра/, ведно с прилежащо
мазе със застроена площ от 30.00 кв.м. /тридесет квадратни метра/; 2. самостоятелен
обект с начин на трайно ползване – Второстепенна сграда със застроена площ от
28.00 кв.м. /двадесет и осем квадратни йметра/, и подобрения, при граници и
съседи : улица от двете страни, УПИ VI – 281,
УПИ III – 282 и УПИ IV-279 от квартал 15 /петнадесет/ по плана на селото.
В срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК решението в неговата цялост е обжалвано от А.М.А. като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, като не е допуснал поисканите от въззивника
гласни доказателства с мотиви, че направеното доказателствено искане е
преклудирано, като с жалбата е поискал допускане на трима свидетели пред
въззивния съд. Поддържа, че макар срокът за отговор по чл. 131 от ГПК да е изтекъл,
възможността за представяне на доказателства от ответната страна не е
преклудирана, обосновавайки се с измененията в чл.133 от ГПК. Счита,
че неподаването на писмен отговор в преклузивния срок се дължи на особени
непредвидени обстоятелства – поето обещание от страна на ищците по отношение на
ответника исковата молба да бъде оттеглена. На следващо място се позовава на неправилно приложение на
материалния закон от районния съд, който не е направил анализ на представените
от страната писмени доказателства и е изградил доказателствените си изводи на
водените от насрещната страна свидетели, които са пряко заинтересовани от
изхода на делото. Развива доводи, че въззиваемите са изгубили владението върху
спорните имоти, поради което не са ги придобили на основание изтекла придобивна
давност, като същите са владени от въззивника. В
с.з. пред РОС от 09.10.2017г. въззивникът чрез процесуалния си представител
поддържа, че не възразява, че е станал собственик на процесните имоти на
основание придобивна давност, а само обстоятелството, че въззиваемите не са
придобили собствеността на соченото от тях основание в исковата молба
придобивна давност. В с.з. от 04.12.2014г. в предоставения му срок за становище
по направените от ищците уточнения на
искова молба във въззивното производство не въвежда нови възражения в предмета
на спора. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение
от въззивния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Ангажира гласни доказателства пред РОС. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите. Последните изпращат процесуален
представител в с.з. пред РОС, който оспорва жалбата като неоснователна и моли
да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират разноски.
Производството пред
РС-Исперих е образувано по искова молба, уточнена във въззивното производство,
с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС от Х.А.И., Х.А.И., К.А.И., Б.А.А. и С.А.Ч. срещу А.М.А., като ищците са основали активната си
материална легитимация като собственици на спорните имоти на наследствено
правоприемство от баща си А. И. К., който ги е закупил с предварителен договор от
01.04.1985г., както и на давностно владение, упражнявано в периода 01.04.1985г.
до месец август 2016г. Поддържат, че ответникът е син на техния брат М.А. И.,
като без да е владял имотите се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 43, том IV, рег.№ 5374, нот.дело № 707/
2016г. на нотариус Р. А., с район на действие РС – Исперих, рег.№ 254 на НК. Посочват, че наследодателят им К. е владял процесните
имоти до смъртта си пред 1985 година, а след това в тях е останала да живее
майката на ищците Х. М.Х. до 1994г., когато е починала. Твърдят, че след нейната смърт не са живели в
имотите, но са ги стопанисвали. Изнасят данни, че през 2003г. по общо съгласие
на всички наследници са допуснали в имотите безвъзмездно да живея по общо
съгласие и да ги ползват Л. Р. и Ф. Ж., които са дъщеря и внучка на ищеца Х.И..
Предявяват искане съдът да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици на процесните имоти и да бъде осъден да им предаде владението им,
както и да бъде отменен издадения в негова молба констативен нотариален акт.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата. При служебна проверка на обжалваното
решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност. В конкретния случай въззивният съд обаче намира, че обжалваното
решение е недопустимо в частта, в която е прието за установено спрямо ответника, че процесните
имоти са собственост на наследниците на А. И. К.,
така както са претендирали ищците в първоначално депозираната искова молба. С
оглед изложените твърдения от ищците, че освен тях наследник на К.е и бащата на
ответника М.А. И. и правното естество на предявения ревандикационен иск е
налице правен интерес от установяване на правото на собственост на ищците, а не
на наследниците на А. И. К. и осъждане на ответника да им предаде владението на
процесните имоти. Горните противоречия в исковата молба са отстранени от ищците
преди въззивната инстанция, след като РОС е оставил производството по делото
без движение. Като се е произнесъл по нередовна искова молба в установителната
част от диспозитива на решението си първостепенният съд е постановил в тази
част недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В останалата част
обжалваното решение е допустимо.
При така очертания предмет на спора,
Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено по делото от
представеното удостоверение за наследници, че въззиваемите Х.А.И., Х.А.И., К.А.И., Б.А.А. и С.А.Ч. заедно с бащата на въззивника М.А. И. са
наследници на Албен Исаев Кюлехлиев, починал на 30.04.1985г.
По делото е представен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.1985г., който не е сключен в
нотариална форма. По силата на същия Д.Д.Д.и съпругата му Е.Д.Д.са обещали да продадат
на А.И.К., за който липсва спор между страните, че е идентичен с наследодателя на
въззиваемите К., дворно място от 1169 кв.м. с построените в него къща, плевня,
хамбар и дам, находящо се в село *** за сумата от 10 000 лева, от които
9000 лв. заплатени при сключване на договора и остатъкът от 1000 лева заплатен
след подписването му от купувача на продавачите.
Съгласно приложените удостоверения от Агенция
за социално подпомагане, считано от 2005г. до месец октомври 2016г. Л. Х. Р. и Ф.Ш.Ж.са
получавали помощи на постоянния си адрес с. ***, ул. Тракия№30.
Представени са служебна бележка от ОУ „Св.
Климент Охридски“-с. ***, видно от която ответникът А.М.А. е бил ученик в това училище, като тогава е живял на адрес
с. ***, ул. Тракия№30. Видно от приложените данъчната декларация от 1998г. и
удостоверение по декларирани данни от 2017г. ответникът е декларирал пред
данъчните служби, че е собственик на спорните имоти. Същият се е снабдил за
процесните имоти с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 43, том IV,
рег.№ 5374, нот.дело
№ 707/ 2016г. на нотариус Р. А., с район на действие РС – Исперих, рег.№ 254 на
НК.
В производството пред районния съд са събрани гласни
доказателства чрез показанията на доведените от ищците свидетели Нурсен С. и
Самет Х., които са дъщеря и внук на ищцата Б.А.. Свид. С. обяснява, че имотите
са собственост на дядо й А. К. и баба й Х., които са ги придобили през 1985г.
През 1994г. починала бабата на свидетелката, като до тогава в имота е живяла заедно с децата на малкия й вуйчо
– ответника А. и сестра му, които са били малки. След смъртта на баба Х. ответникът заминал в Германия заедно с майка
си. След това А. ***, но живял в друга къща на съпругата си. Доста време
имотът, за който се води делото, бил празен, а след това в него се настанила да
живее по общо съгласие на наследниците дъщерята на ищеца Х. – Л. заедно с
нейната дъщеря и внук. Свидетелката С. поддържа, че Л. и дъщеря й са обитавали
къщата до 2016г. когато ответникът ги отстранил и показал документ, че е негова
собственост . Според изнесеното от свидетелката след 1994г. въззивникът не е живял
в имота, като го е виждала само да го посещава. Свидетелят Х. потвърждава, че спорните
имоти са принадлежали на общия наследодател на страните и съпругата му Х. и
след смъртта им в тях дълги години са пребивавали дъщерята и внучката на ищеца Х.И.
до около година. Посочва, че ответникът е живял в къщата само няколко месеца, докато
майка му е била в чужбина, а баща му в затвора. Заедно с А. са работили в
Англия, като ответникът е бил в чужбина през периода 2011г. до 2015г.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани
свидетелите С.М. и Х.М., които са допуснати от въззивната инстанция поради извършени
процесуални нарушения от районния съд, предвид несъобразяване редакцията на чл.133 от ГПК,
изменена с Д.в., бр. 100 от 2010г. От техните показания се установява, че ответникът е
живял като дете при баба си и дядо си. След смъртта на баба му останал известно
време в имота заедно със семейството си, след което заминал за 10 години в Англия,
като пред това време там е била настанена дъщерята на ищеца Х.. Като се върнал
от Англия ответникът си построил друга къща в село ***, но посещавал и старата
къща редовно, като вземал материали от там и ги влагал в другия имот.
Показанията на разпитаните по делото пред първостепенния
и пред въззивния съд свидетели са взаимно допълващи, като изцяло се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани.
При така установената по делото фактическа обстановка РОС
приема за безспорно доказано по делото, че общият наследодател на ищците Албен Исаев Кюлехлиев по време на брака си с Х. М.Х. е
придобил фактическа власт върху процесните имоти на 01.04.1985г. по сключения
договор за продажба с Д.Д.Д.и Е.Д.Д., който поради липсата на предписаната в
закона нотариална форма следва да се конвертира в предварителен договор за
покупко-продажба. Кюлехлиев е починал на 30.04.1985г., като посоченият договор
е поставил началото на недобросъвестно давностно владение, доколкото не е била
спазена предписаната в закона нотариална форма за действителност. Владението е
продължило от неговите наследници - преживялата съпруга Х. Х. до смъртта й през
01.04.1994г. и децата му Х.А.И., М.А.И., К.А.И., Б.А.А., С.А.Ч. и Х.А.И..
Наследяването като правен способ за преминаване на
имуществото на едно починало лице към неговите наследници, което включва и владението като
фактическо състояние, като част от наследството, се явява правно основание за
упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече
от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена
имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Доколкото не се установява по
делото някой от сънаследниците да е завладял правата на останалите и да е демонстрирал спрямо тях действия, които
недвусмислено да отразяват намерението му за еднолично своене и отричане правата на останалите, следва да се приеме, че към 30.04.1995г., когато е изтекъл 10-годишният давностен срок,
въззиваемите и бащата на въззивника М. И., са придобили процесните имоти по
давност. От
събраните по делото доказателства не се установява въззивникът до 30.04.1995г.
да е владял процесните имоти еднолично за себе си, както и да е оспорвал
правата на въззиваемите. Всички разпитани по делото свидетели посочват, че А.А. е живял в къщата със съгласието на баба
си и дядо си, които са го отглеждали, като това го превръща само в държател на
имота от името на съвладелците. Не са ангажирани доказателства от въззивника,
чиято е тежестта на доказване, за обръщане на държането му във владение след
смъртта на баба му, нито за смущаване на владението на въззиваемите до 2016г.,
когато е отстранил от имота дъщерята на въззиваемия Х.И.. От показанията на доведените от въззивника
свидетели пред РОС не се установява да е владял имота изключително за себе си, отблъсквайки
правата на наследниците на Кюлехлиев, нито депозираните показания пред
въззивната инстанция на свидетелите С.М. и Х.М. са конкретни по отношение на обстоятелството през какъв
точно период от време А. е живял там, след смъртта на баба си Х. .
Правото
на собственост може да се изгуби само ако някой друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него, като действията, чрез които се манифестира
намерение, че се владее за себе си трябва да са от такъв характер, че да се
противопоставят на правото на собственост на наследниците. Въззивникът не е въвел в
настоящото производство възражение нито пред РС-Исперих, нито до приключване на
съдебно дирене пред въззивната инстанция, че е придобил процесните имоти по давност. В с.з.
от 09.10.2017г.
пред РОС изрично е посочил, чрез процесуалния си представител, че не възразява,
че е станал собственик на процесните имоти на основание придобивна давност, а само оспорва теклата в тяхна полза давност.
РОС
приема, че въззиваемите надлежно са доказали активната си материална
легитимация на посоченото от тях основание в исковата молба. Предявеният
ревандикационния иск в осъдителната му част е изцяло основателен и следва да
бъде уважен, тъй като собственикът на каква да е
идеална част от имот може да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее или държи без
основание. Когато ищецът
е собственик само на част от ревандикирания имот, в установителния диспозитив
съдът признава тази част от правото, която съществува и отрича останалата част
от претендираното право на собственост, но го осъжда да предаде владението върху
целия имот / в този
смисъл решение № 774 от 10.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 643/2009г., IV г.о.,
ГК, както и решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК/. При горните мотиви обжалваното решение в частта, в която ответникът е
осъден да предаде на ищците владението на процесните имоти следва да бъде
потвърдено. Вместо установителната част на атакуваното
решение, която подлежи на обезсилване, като постановена по нередовна искова
молба, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да
бъде прието за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на 5/6
идеални части от процесните имоти до размера на наследствените им права по
представеното удостоверение за наследници, като за горницата над уважената част
искането за установяване правото на собственост на ищците спрямо ответника
следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено до размера на собствените на ищците 5/6 идеални части от
спорните имоти, за които подлежи на отмяна издадения в полза на ответника
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 43, том IV, рег.№ 5374, нот.дело № 707/
2016г. на нотариус Р. А., с район на действие РС – Исперих, рег.№ 254 на НК, като
за горницата над посочения размер, за който е отменен констативния нотариален
акт, решението е неправилно и следва да бъде отменено, като искането на ищците
за отмяна на констативния нотариален акт бъде частично отхвърлено.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати
на въззиваемите разноските в производството пред ИРС, които е осъден да заплати
с обжалваното решение в размер на 735,40 лева. Във въззивното производство
въззиваемите не са ангажирали доказателства за понесени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което искането за присъждането им следва да се остави
без уважение. Предвид изхода от спора искането на въззивника за присъждането на
разноски пред РОС е неоснователно.
Така мотивиран,
Разградският окръжен съд
ОБЕЗСИЛВА решение №126 от 02.05.2017г. по гр.д.№811 по описа на
РС-Исперих за 2016г. в частта, в която е прието за установено по отношение на А.М.А., ЕГН ********** ***, че поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно
място, находящо се в чертите на село ***, ул.“Тракия“ № 30 /тридесет/, община С.,
област Разград, за който по скица № 178/ 19.07.2016г. на община С. и
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със заповед № 230/ 1993г., е
отреден УПИ V – 280 /римско пет-двеста и осемдесет/
от квартал 15 /петнадесет/ с площ от 1474.00кв.метра /хиляда четиристотин
седемдесет и четири квадратни метра/, ведно с построените в имота 1./
самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със застроена
площ от 40.00кв.м. /четиридесет квадратни метра/, ведно с прилежащо мазе със
застроена площ от 30.00 кв.м. /тридесет квадратни метра/; 2. самостоятелен
обект с начин на трайно ползване – второстепенна сграда със застроена площ от
28.00 кв.м. /двадесет и осем квадратни метра/, и подобрения, при граници и
съседи : улица от двете страни, УПИ VI – 281,
УПИ III – 282 и УПИ IV-279 от квартал 15 /петнадесет/ по плана на селото, е
собственост на наследниците на А.
И. К., б.ж. на село ***,
починал на 30.04.1985 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по
отношение на А.М.А., ЕГН ********** ***, че Х.А.И., ЕГН **********,
Х.А.И., ЕГН **********, К.А.И., ЕГН **********, Б.А.А., ЕГН ********** и С.А.Ч.,
ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, са собственици на 5/6 идеални части от дворно
място, находящо се в чертите на село ***, ул.“Тракия“ № 30 /тридесет/, община С.,
област Разград, за който по скица № 178/ 19.07.2016г. на община С. и
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със заповед № 230/ 1993г., е
отреден УПИ V – 280 /римско пет-двеста и
осемдесет/ от квартал 15 /петнадесет/ с площ от 1474.00кв.метра /хиляда
четиристотин седемдесет и четири квадратни метра/, ведно с построените в имота
1./ самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със
застроена площ от 40.00кв.м. /четиридесет квадратни метра/, ведно с прилежащо
мазе със застроена площ от 30.00 кв.м. /тридесет квадратни метра/; 2.
самостоятелен обект с начин на трайно ползване – второстепенна сграда със
застроена площ от 28.00 кв.м. /двадесет и осем квадратни метра/, и подобрения,
при граници и съседи : улица от двете страни, УПИ VI – 281, УПИ III
– 282 и УПИ IV-279 от квартал 15 /петнадесет/ по плана на селото, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.108
от ЗС в частта за признаване правото на собственост на ищците по отношение на
ответника за горницата над уважения размер от 5/6 идеални части от описаните
по-горе имоти.
ОТМЕНЯ решение №126 от 02.05.2017г. по гр.д.№811 по описа на
РС-Исперих за 2016г. в частта, в която е отменен за горницата над собствените
на ищците 5/6 идеални части, издадения в полза на ответника нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 43, том IV, рег.№ 5374, нот.
дело № 707/ 2016г. на нотариус Р.
А., с район на действие РС – Исперих, рег.№ 254 на НК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №126 от 02.05.2017г. по
гр.д.№811 по описа на РС-Исперих за 2016г. в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
2.
ДГ